Фармацевтите са за генерично заместване на лекарствата

Прогенеричната лекарствена политика е утвърдена в държавите членки на ЕС, като средство за стимулиране на пускането на пазара на нови продукти, намаляване на публичните разходи за лекарствена терапия и по-доброто им управление. България е една от четирите държави членки на ЕС, които не дават реална възможност за генерично заместване от магистър-фармацевтите на предписани по търговско наименование лекарствени продукти, заплащани с публични средства. Въпреки, че възможността е налице към момента за реимбурсирани лекарства, тя е само пожелателна и не се използва от нито един изпълнител на медицинска помощ по данни на НЗОК. Всички държави членки притежават законодателство, приемащо различни форми на задължителна инициатива за генерично предписване и/или заместване при отпускане на лекарствени продукти, с изключение на България. В повечето държави членки магистър-фармацевтите имат водеща роля относно иницииране на заместването на лекарствените продукти по лекарско предписание в процеса на отпускането им.

Българският фармацевтичен съюз смята, че магистър-фармацевтите трябва да имат гарантирано право да извършват генерично заместване в рамките на определената от изпълнителя на медицинска помощ терапия при съобразяване с възможностите на пациентите, като предписването на лекарствените продукти да бъде по международно непатентно наименование (INN) на активното вещество. Това ще намали тенденцията за ръст на публичните разходи за амбулаторно лечение при навлизане на нови продукти и напрежението от доплащане сред пациентите. Магистър-фармацевтите са равнопоставено медицинско съсловие наравно с лекарите и други медицински специалисти. Всички опасения и коментари относно тяхната професионална компетентност при генеричното заместване на лекарства е несъстоятелна и плод на други мотиви.

В същото време според съсловната организация на магистър-фармацевтите е необходимо прецизиране на видовете лекарствени продукти, за които се прилага предписването по международно непатентно наименование. По-удачно и належащо е въвеждането на задължителен режим на генерично заместване за частично заплащаните от бюджета на НЗОК лекарства. При някои търговски марки доплащането от страна на здравноосигурени лица при 25% и 50% реимбурсиране е значително. Генеричното заместване при тази група лекарства по международно непатентно наименование ще бъде съобразено с финасовите възможности и желание на пациентите. Така здравноосигурените лица, посещавайки аптеката, ще има право на избор на лекарствен продукт с по-ниско доплащане, съобразено с финансовите му възможности.

При включването на частично платените лекарства в обхвата на генеричното предписване/заместване се обезсмисля въвеждането на ценови коридор от 1 септември т.г..

Българският фармацевтичен съюз се обявява категорично против генеричното заместване на биотехнологични, биоподобни и биологични лекарствени продукти и такива с тесен терапевтичен индекс. Те не трябва да подлежат на предписване по международно непатентно наименование, поради естеството им, липсата на основания и възможности за взаимното им заместване по медицински или производствени съображения и характеристики. Изискванията за проследяемост на лечението е особено важна при биологичните молекули и трябва да се извършва по време на предписването, отпускането, мониторирането и отчитането на резултатите от лечението.

Българският фармацевтичен съюз е изпратил своето писмено становище до Министерството на здравеопазването относно проекта на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване на право на достъп до медицинска помощ. В него съюзът предлага да се отложи приемането на промените до 1 септември т.г. Необходимо е и създаването на специална работна група с включени представители на Българския фармацевтичен съюз, на сдружения на производители на лекарствени продукти и на Българския лекарски съюз. Работната група трябва да подготви нов проект на наредба, който да предвижда въвеждането на прогенерична лекарствена политика чрез гарантирано право на магистър-фармацевтите за генерична субституция в съответствие с приетата през 2015 година от 43-то Народно събрание Национална здравна стратегия 2020 г.