Трябва да се преосмисли моделът с търговете на МЗ

Осигуряването на тестове за ХИВ, както за диагностика, така и за установяване на нивата на вирусния товар, се осъществява с обществени поръчки, защото държавата няма друг механизъм да изразходва публични средства. Той обаче е тромав и създава затруднения, въпреки че в други европейски страни са намерени и други, по-гъвкави механизми.

 

Под превенция се разбира достъпът

 

до безплатно изследване за ХИВ. В развитите страни държавата делегира финансов ресурс и права на гражданските организации, работещи с уязвимите групи за тази дейност чрез конкурсен или проектен принцип. Така парите се инвестират по много по-облекчена процедура в превенцията на ХИВ. В България този процес е изключително усложнен, а обществените поръчки са непостижими за гражданските организации. За да може една организация, която работи с уязвими групи, да кандидатства и спечели обществената поръчка, тя трябва да отговаря да има финансови резерви и да се състезава все едно е частна фирма. Необходимо е тя да предостави банкови гаранции, да има оборотни средства около 50 000 лева, които за фондация или сдружение са непосилна сума.

 

След оттеглянето на Глобалния фонд

 

за борба с ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза през 2017 г., държавата се провали в осигуряването на устойчивостта, с която се гордееше преди това. По-напред Министерството на здравеопазването разпределяше пари от Глобалния фонд и така в цялата страна имаше малки неправителствени организации, които работеха с всички уязвими групи. Те осигуряваха безвъзмездно тестване, консултации, придружаване при положителен случай и работеха с пациентите, за да останат в здравната система. Нещо повече, те работеха, за да се лекуват носителите на ХИВ и така разпространението на вируса да се ограничи драстично.

 

През май тази година държавата обяви

 

в последния момент обществена поръчка за т. нар. диагностикуми за ХИВ и сексуално преносими инфекции. Част от тях са за проследяване на количеството на ХИВ вируса в милилитър кръв. Това проследяване е важно, защото ХИВ е чувствителен. Например, когато пациентите се придържат към терапията, те го потискат, и е важно вируса да остане в неоткриваеми нива. Така инфекцията не се предава, общото здравословно състояние не се уврежда, имунната система не се компрометира. Вирусният товар се изследва на всеки шест месеца при хора в стабилно състояние или на три при всеки новооткрит, прави се изследване и при смяна на терапията на пациентите с ХИВ. Когато проследяването не се прави регулярно, а хаотично, се появява серозният риск при някои пациенти количеството на вируса да стане откриваемо, което да застраши здравето на пациента и не ноговите партньори, а това да не се разбере навреме.

 

Нивото на вирусния товар се установява

 

с тези специализирани тестове. То дава и стимул на живеещите с ХИВ да се придържат към антиретровирусната терапия, която до момента е единствената спирачка пред развитието на вируса. Научно доказано е, че хора, които се придържат към терапията си и имат неоткриваеми нива на вируса в кръвта, живеят нормално, не предават ХИВ на партньорите си и могат да имат здрави деца. Обществените поръчки за тези диагностикуми всяка година се обявяват в последния момент и предвидимостта е невъзможна. Не се оставят достатъчно време, за да се направят корекции или отстранят нередности. Няма застъпване между различните обществени поръчки. Това води до ситуацията, в която се намираме сега – повече от 2000 пациенти са в риск да не бъдат изследвани регулярно, защото китове за изследванията има само до края на месец август.

 

После държавата щяла да купи количества

 

от специалните диагностикуми с фактура до 30 000 лева. Заради тези системни проблеми пациентите остават в неприятното очакване ще имат ли вирусен товар, или не. За съжаление живеещите с ХИВ не могат да излязат на протест пред здравното министерство и да отстояват правата си, защото стигмата у нас е смазваща. Националната пациентска организация настоява за промяна на модела на финансиране на превенцията и контрола на ХИВ, както и на другите социалнозначими заболявания. Докато това стане, първа крачка е да се въведе регулярност и придвидимост в обществените поръчки, за да не се допуска прекъсваемост на услугите както за безплатно изследване, така и за контрола на ХИВ.

 

Необходимо е тотално да се преосмисли

 

концепцията за обществените поръчки, когато става въпрос за такива важни социално-здравни услуги, като дейностите, свързани с ХИВ. Трябва, също така, държавата да се замисли какво ще прави с Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуалнопреносимите инфекции, която към момента отлежава на нечие чиновническо бюро. Ако скоро нямаме програма със срок на действие до 2025 г., очакваме тежък провал на безплатното тестване за ХИВ и контрола на вируса, защото няма да има планирани бюджетни пари, нито процедура за разходването им.