България още дълго ще е ендемична за К-19

Вирусите да се следят и в зависимост от промяната на климата, тя може да доведе до отмиране на едни и събуждането на други, казва проф. Радка Архирова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Благодаря за отличието. Оценявам го като признание и успех, които съм получила след много труд. Имах много патила и трудности, в годините получавах толкова много „Не"-та от доста страни, че една такава награда сега дори ми се струва нереална. Все още не мога да се зарадвам.

- Сред големите „Не"-та са и разпитите в милицията заради пренесения ХИВ вирус в епруветка в дамската ви чанта от чужбина през 1985 г. с цел научни изследвания в България. Как гледате на онези тегоби от позицията на днешното време?

- Няма как те да бъдат забравени, но пък ме калиха. Това беше една от големите ми трудности в живота, но истинският човек на науката не бива да се притеснява от тях. Те го съпътстват винаги. Тогава бях сигурна в себе си, че това, което върша е полезно и трябва да бъде направено за българската наука – вирусът да бъде изследван и у нас, както го правеха в другите страни. Никой не успя да ме разколебае. Сега застъпвам същата позиция.

- Какво се промени от тогава досега за българските учени? След времето на прехода, когато имаше трудности за българската наука, вече по-благоприятни ли са условията за нея?

- Много труден въпрос, отговорът му не е еднозначен. Промяна има. В известен смисъл тя е към добро, но има и към не толкова добро, да не кажа лошо. Към добро е, че българските учени вече имат възможност за неограничен контакт с колегите си от други страни – нещо много важно. Вече имаме достъп до всички големи бази данни по света, както и те до нашите. С течение на годините, макар и много трудно, и у нас се въведе грантовата система на финансиране на проекти. По този начин може да се получи допълнително финансиране по даде целева тема, която би била особено интересна и се оценява, като такава, от съответни комисии. За мен това е един много голям плюс за българската наука. И там обаче има още много да се работи. Хубаво би било, ако Националният фонд „Научни изследвания", който действа добре, започне да изисква задължително поне по един чуждестранен рецензент за всяка предложена тема по кандидатстващ проект за финансиране. Понякога имаме известни провали по отношение на приятелски рецензии, които не са съвсем обективни. Нужно е и малко по-строго отчитане на средствата и начина на тяхното изразходване, доколко той е целесъобразен. Като цяло, пътят, поет по отношение на българската наука, е верен и правилен. Има възможност да се финансират и такива теми и проекти, които на пръв поглед сякаш са извън сферата на съвременните потребности, възприемани като по-екзотични. Към тях спада и част от вирусологията.

- До преди десетилетие – две, като цяло, у нас се гледаше на учените със снизхождение, като на хора, от чиито труд ползата не е много ясна. Промени ли се вече отношението, оценява ли обществото приносът им?

- Отношението не се е променило напълно. За доста хора персонално, може би, то е променено. Като цяло обаче в обществото все още има недостатъчно знание и разбиране за ролята на учените. По време на пандемията, когато се заговори за вируси, за ваксини, се видя каква е ролята на науката. Необходимо е обаче да се трупа още много здравна култура, каквато все още доста липсва в нашата страна. Мисля, че учените, все още са длъжници на обществото в това отношение.

- Български учени, работещи по европейски порект, установиха завишени количества на коронавируса SARS-COV2 в отпадните води в Бургас. Означава ли това, че пандемията от КОВИД-19 се връща?

- България още дълго време ще остане ендемична страна за КОВИД-19. Установеното от учените е доказателство на моите прогнози.

- Защо ще бъдем ендемична страна?

- Заради малкият ваксинационен обхват на населението – едва 30 на сто. Доста хора преболедуваха, но се оказа не едно и също дали получаваш антитела естествено от болестта или от използването на ваксинален препарат. Най-сигурно е хибридното състояние, тоест смесени антитела и от едното, и от другото. Недостатъчно доброто отношение и използване на наличните ваксини оказа своето въздействие и върху заболеваемостта, и върху смъртността, и върху цялостната картина на медицинското обслужване у нас. Колкото до работата на българските учени и установения от тях резултат на завишени количества на вируса в отпадните води, те работят по известен и доказан метод. Той се използва за следене на някои особено опасни или опасни вируси или бактерии. Практикуват го в много държави, а у нас с него се работи едва напоследък. Откриването на коронавируса в отпадните води в Бургас се счита за предупреждение, че е възможно да се открие заболяване, причинено от този коронавируса. Трябва да имаме готовност и за това.

- В момента в България протича лятната АНТИСПИН кампания. Страната ни десетилетия наред задържа ниски нива на заразеност. Как ще коментирате този факт, на какво се дължи?

- Това е един пример за добрия резултат от навреме започнатата и неотклонно добре вършена работа. В България много говорехме и говорим, много разясняваме как се пренася ХИВ вируса, как се разпростанява, какви са методите за предпазване от него, какво трябва да знаят хората. Оказва се, че те вече са наясно по тези въпроси. Очевидно, добрата работа на разяснителните кампании дава много добри резултати. Това се потвъжрада точно от ниските нива на инфектираност в нашата страна. Хората вече знаят, че има добра, успешна терапия. Наистина, няма окончателно излекуване, но с нея могат да се поддържа много добро здравословно състояние. Всичко това води до повишено внимание в отношенията между индивидите.

- Преди броени дни Световната здравна организация разшири списъка си с патогените, които биха могли да причинят бъдеща пандемия. Откроени са грип А и денга. Трябва ли да се страхуваме ние, в България?

- Намираме се преди началото на сезона на респираторните инфекции. На първо място е грип А, като най-честият е Н1. В листата на СЗО има още няколко хемоглутинина, като Н5 и Н7, с които не сме се срещали. Той обаче не е единственото респираторно заболяване. От Световната здравна организация ни предупреждават и за по-нататъшно разрастване на респираторно сенцесиалния вирус. Той се разпространява особено сред децата предимно до 5-годишна възраст, но и сред възрастните – бабите и дядовците, които се заразяват от внуците. Това заболяване може да протече тежко, а към него се добавя и КОВИД-19 със своите нови варианти, неречени от учените „флиртове". Характерното за тях е, че протичат по-леко и дори хората не отиват да се изследват, а го приемат като грип. В това отношение статистиката е подценена и данните са много по-малко, отколкото са в действителност. Тези вируси се разпространяват и заразяват много по-лесно. Тази тройка от респираторни заболявания ще бъде характерна за следващия зимен сезон в България. Сякаш тези вируси се подценяват, а те са потенциални за възникване на епидемия и пандемия. Затова тряббва да се проследяват по-стриктно не само чрез секвениране, но и във връзка с изменението на климата. Оказва се, че твърде много вируси могат да се развият като патогени или да се разпространят много широко в страните точно със затоплящ се климат. Ние сме точно в тази категория. Тези на денга и западнонилска треска не са характерни за нашия регион, но ги има. Затова, паралелно трябва да се следи както еволюцията на самите микроорганизми, така също и промяната на климата. Тя може да доведе до отмиране на едни ли събуждане на други. Ако се стигне до такова събуждане, съживяване, то ще бъде свързано с нови неща по мутациите и патогенността.

- В световен мащаб се повишава и резистентността към антибиотиците. Ще дойде ли моментът, в който те вече няма да могат да бъдат щит на човечеството срещу бактериалните заболявания? Има ли конкретна опасност за нашата страна?

- След затягането на контрола по отпускането им само срещу електронна рецепта смятам, че ще има положителен ефект по отношение на намаляване на тяхната употреба. Необходимо е преди изписвнето им да се прави антибиотикограма, а не да се дават наизуст. По този начин сега лекарят допринася за увеличаването на резистентността към антибиотиците. Като цяло, у нас тя е много висока, но това е поредната пандемия в глобален мащаб, каквото наименование даде СЗО. Все по-малко остават тези от тях, към които човечеството е чувствително. Трябва да всяка цена те трябва да бъдат редписвани само след направена антибиотикограма.

- Поуките – кои са те и придобихме ли ги въобще след пандемията?

- Вече има ранно сигнализиране и оповестяване какво точно се случва. Знаят се по-широко в обществото и мерките за предпазване. Паралелно с това се повиши осведомеността за лечението на вирусните заболявания и техните признаци. Хората вече са наясно, че те не се лекуват с антибиотици, както и да използват ваксини срещу тези от тях, за които вече има създадени. Нагледен пример е, че за възрастните хора у нас се предоставят безплатни противогрипни ваксини, които се приемат много добре от обществото и се търсят. Знаят се и мерките – проветряване, добра хигиена на ръцете, но се позабравя честата дезинфекция.

- Защо у нас се стигна до случаи на морбили?

- Защото имахме т. нар. „джоб", тоест неимунизирани деца. Морбили е сериозно заболяване с не по-малко сериозни последици. Родителите трябва да имат предвид това да не рискуват здравето и живота на своите деца, като им спестяват имунизацията. Надявам се случаите да не се увеличават, тъй като имаме добро ваксинационно покритие.

- Какви са съветите на проф. Аргирова към българите три години след пандемията?

- Да слушат лекарите и да не пропускат ваксините, да се информират от достоверни източници, на непроверени да не се доверяват.