С конспиративни теории за К-19 пазим психиката си

Трябва да се разяснява ползата от ваксината срещу коронавируса, казва доц. Михаил Околийски

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- С течение на времето те се промениха много. Ако в началото на пандемията по-малко хора вярваха, че той съществува, то сега по време на втората вълна, те са доста повече. Повечето от нас вече познават някой, който е болен и дори са загубили членове на семействата или приятели. Като цяло, българите бяха много добре и са много добре информирани по отношение на коронавируса. Проблемът, според мен е в т. нар. конспиративно мислене. Получаваше се разнобой в посланията, включително и сред представители на медицинското съсловие. Така хората се объркваха, не знаеха на кого да вярват. Те търсеха някои емоционално симпатичен и му вярваха без той да им представя сериозна наука. Сега за мен най-важно е дали българите са с нагласа да се възползват от ваксината, която предстои да бъде доставена в България в големи количества. През месец октомври почти половината от запитаните в проучване заявяват, че ще се ваксинират, а 37% казват, че няма да си я поставят. Има и едни 3 на сто, които нямат мнение по въпроса. Тези, които по-скоро не са съгласни с имунизирането са най-вече от женски пол и нямат доверие в правителството и в здравната система. Те смятат, че пандемията е раздухана от медиите и вероятността да се заразят е ниска. 60 на сто от запитаните смятат, че ваксината може да помогне в ограничаване на разпостранението на КОВИД-19. За разлика от октомври така са отговорили 87 на сто. Има доста разнопосочни послания по отношение на нея. Виждаме, че в някои страни, като Германия и Великобритания, вече са готови с цялата логистика и готовност на здравната система за започване на имунизациите още през месец декември. И в България държавата трябва да направи решителни стъпки, за да има готовност за започване на ваксинациите на територията на цялата страна.

- От какво ги е страх хората, че не желаят да се ваксинират?

- Двата основни фактора за поставянето или непоставянето на ваксината са доказателствата или липсата на такива за дългосрочната й безопасност. 58% от хората казват, че за тях най-важно е тя да е дългосрочно безопасна и дали тя е препоръчана от медицински работник. Тук виждаме много голяма възможност да се използва точно това доверие, оказано на общопрактикуващите лекари и те да се включат в убеждаването, че това е нещо много важно и полезно за обществото за постигане на колективния имунитет. Изследвания вече доказаха, че единствената защита може да се постигне чрез ваксинация, а не чрез преболедуване, което би дало жертва много човешки животи и финансови разходи.

- Откъде дойдоха конспиративните теории?

- Традиционно, доверието в тях у нас е доста високо, защото ние, българите, имаме често пъти нерационално мислене и не обръщаме голямо внимание на превенцията и профилактичните прегледи. За разлика от нас, профилактиката за европееца е част от неговото всекидневие. Тук много често се търси съвет от напълно неподходящи хора, като врачки, баячки и всякакви, предоставящи услуги, които не стъпват върху никакви научни доказателства. В сравнение с всички други страни, в България конспиративното мислене е най-висок процент. Броят на вярващите в тайни организации, които уж предизвикват пандемията, от юли до момента се е увеличило твърде много.

- Какво е обяснението – споменът от тоталитарният режим, че все някой ни управлява отгоре или подсъзнателно си търсим скрити врагове, за да бягаме от собствената си отговорност?

- Дължи се в липсата на достатъчно доверие в науката. Вероятно и ние, лекарите, медицинските специалисти не се стараем да обясним достатъчно ясно на хората, че е по-добре да й вярват, отколкото да се предоверяват на неясни източници с претенции за истинност. Недоверието в правителстото също казва думата си в това отношение. Така човек стига до необходимостта да се хване за нещо, за да си създаде сигурност. А каква по-голяма сигурност от това, че има един голям, световен заговор. Интересното е, че по този начин хората пазят по някакъв начин и своето психично здраве. За тях е по-добре, че зад всичко това стои някой или някаква организация, а не е плод на собствените ни решения и провали. В тази посока роля имат и медиите, защото представяха безкритично много и крайни гледни точки. Така и не се намери механизъм за комуникацията на риска, което за Световната здавна организация е много важно. Ние много работим по това, за да може хората, обществото да бъдат въвлечени в дебата какво се прави. Целим да има прозрачност на действията. И в момента, в България не се знае по-масово какво предприема правителството, за да бъде осигурена масовата ваксинация. За разлика от нас, в Германия вече е очертан в документ пътят на човека до ваксината. Там вече се организират зали, в които при физическа дистация хората ще мога да я получат безплатно. Ето този предмет на работа беше пропуснат в последните месеци в нашата страна.

- Може ли да се навакса този пропуск и в какви срокове ще се постигне положително мислене по отношение на ваксинацията?

- Мисля, че ще станем свидетели на промяна в тези нагласи, защото в последните два месеца видяхме рязко увеличаване на диагностицираните с КОВИД-19 и смъртните случаи. Хората, сякаш вече, си дават сметка за сериозността на този въпрос. Според мен те скоро ще започнат да питат и да търсят ваксината. Например, в последните години СЗО инвестира много в готовността на хората да се ваксинират срещу сезонния грип. Националната програма в България за имунизации на възрастните хора над 65 години беше плод на тези усилия. В резултат внесените ваксини бяха изкупени за кратко време. Сега има недостиг. Населението може да бъде мотивирано в добра посока стига да бъде отговорено адекватно на неговите страхове. Така е и при коронавирус и ваксината срещу него. Затова трябва да се разяснява нейната безопасност и фазите на нейната разработка.

- За разлика от MERS и TORS SARS-CoV-2 не се самоогрании. Има ли СЗО обяснение?

- Този коонавирус има особености, поради които все още се разпространява. Проучванията продължават.

- СЗО направи фонд за осигуряане на населението на най-бедните страни с ваксини. Има ли достатъчно средства вече в него?

- Събират се средства макар и не толкова, колкото бихме желали. Все пак, ваксини ще бъдат осигурен и за хората от Третия свят – Африка, Латинска Америка. Целта е населението на всички страни по света да имат равноправен достъп, а не да се ваксинират първи само в богатите държави.

- На 1 декември беше отбелязан ветовния ден за борба с ХИВ/СПИН. Малко или много са 183 новооткрити случая на инфекцията през 2020 година?

- Не бива да се утешаваме. Положението е тревожно. Във времето на пандемията сега достъпът до тестване е сериозно застрашен. Увеличава се броят на заразените, но недиагностицирани хора. Миналата година на континента бяха регистрирани 136 000 нови случая, като 80% от тях са в Източна Европа. Това е и голямото притеснение. В България статистиката не е особено надеждна след оттеглянето на Глобалния фонд, защото през него се даваха най-много средства за превенция, както и за изследване и статистика. Около 300 човека се заразяват годишно с ХИВ в страната. Целта на СЗО е 90% от хората да знаят своя статус, 90% да получават специфична терапия и 90% от тези на терапия да имат видим контролиран вирусен товар. По тези оказатели статистиката на организацията показва, че нашата страна няма да успее да ги постигне към 2020 година. В България 83 на сто от хората знаят своя ХИВ статут. Около 41 на сто получават терапия, а 39 на сто са с контолиран вирусен товар. Проблемът е, че поради липсата на превенционни усилия все по-големи групи от най-засегнатите не получават подкрепа и заболяването не се предотвратява. Това са тези, които си инжектират интравенозно наркотици, мъжете, които правят секс с мъже, хетеросексуалните млади, незползващи предпазни средства. Най-застрашени са тези между 29 и 39 години. Те са и на първите места по заразяване.

- Какво следва да се направи?

- Да се подобрят възможностите за тестване. Съвременен начин, например, е оралният тест. Той дава резултат до 20 минути, като човек може да си го направи вкъщи, но не е регламентиран от Министерството на здравеопазването. Проблемът е в Наредба 47, в която се казва, че единствените места, в които могат да се направят изследванията са кабинетите КАБСИС и други медицински сретинги, като тестовете са кръвни. Това е остаряло виждане.

Интересът към подобни възможности за самотестиране в Европа, а и в нашата страна е много голям. СЗО ги препоръчва като добра практика и може да окаже експертна помощ при интеграцията на тези иновации за България. Ние ме част от работната група по създаването на новата Национална програма за превенция на ХИВ/СПИН (2021-2025 г.). темповете на работа обаче трябва да се увеличат, защото след оттеглянето на Глобалния фонд от България превенцията е най-слабото звено. Министерството на здравеопазването отделя много малко пари за тази дейност. Работещите в тази сфера са най-вече неправителствените организации. Те обаче вече нямат възможност да отговорят на изискванията на финансовите механизми, като например да участват в обществени поръчки. В резултат, голяма част от тях спряха да функционират. Така беше загубен един много добър, експертен човешки потенциал, който вече не предоставя превенция в рисковите групи на уязвими и маргинализирани хора. Независимо, че в Наредба 47 се казва как става тестването и къде се случва то, от началото на пандемията кабинетите не работят. Човек няма никаква възможност да провери своя ХИВ статус.

- Все пак, има ли изход сега, по време на пандемията?

- Изход винаги има. Най-важното е да се приеме час по-скоро новата Национана програма за борба с ХИВ и СПИН. Тя трябва да бъде приета с адекватно финансиране, за да може да функционира ефективно. Без нея проблемът ще продължи да се задълбочава.