Втори сме по доплащане в ЕС

Даваме 0.01% за долекуване и най-много пари за лекарства и консумативи

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Разходите за здравеопазване като % от БВП

Швеция, Франция, Германия и Холандия отделят най-голяма част от БВП за здраве – от 10 до 11 на сто. Най-много средства като абсолютна стойност през 2014 г. за здраве е дала Германия - 321 млрд. евро. На второ място се нарежда Франция с 237 млрд., следвана от Великобритания с 223 млрд. евро. В тези средства влизат всички разходи, не само държавните.

От другата страна на барикадата се нареждат най-вече страните от бившия Източен блок, които отделят по-малко от 6.5% от БВП за здраве. Това са Полша, Литва, Естония, Латвия, Румъния и Люксембург. България не е сред тях само заради високия процент на кешовите плащания. Благодарение на тях процентът ни от БВП, който даваме за здраве, достига 8.5%. Въпреки това обаче ние сме на второ място по абсолютна стойност на разходи на човек за здраве – 504 евро на година. По-зле от нас са само румънците с 388 евро на глава от населението. Най-големи са тези цифри в Лихтенщайн – близо 7906 евро на човек, Швейцария – 7361 евро, Норвегия – 6839 евро. Във Франция и Германия тези средства са съответно 3582 и 3973 и евро.

Източници на разходите

България е на второ място по размера на частните плащания за здраве, които достигат 46.1 от всички разходи. Преди нас е само Кипър, където тази цифра е 53.7%. Още по-страшно е, че едва 0.3 на сто от доплащането у нас идва от допълнителните фондове, всички останали пари вадим директно от джоба си. За сравнение процентът на частните плащания в повечето западноевропейски страни е около 20 на сто. По-голям – около 30%, той е в Португалия (33%), Лихтенщайн (36%), Швейцария (34%), Полша (27%), Гърция, Унгария, Литва, Латвия и Малта.

За разлика от България и Кипър, основният източник на финансиране на здравните системи в останалите страни е държавата или задължителното осигуряване. Около 80% от разходите в Словакия, Холандия, Германия се поемат от задължителното осигуряване. За Швеция, Англия, Дания пък основният източник е държавното финансиране. Подобно е положението дори за Португалия, Испания, и Ирландия, където държавата дава около 60% от всички разходи вместо 80 на сто.

Разходите за здраве по пера

Най-големи са разходите на всички държави за медицински дейности – активно лечение. Те варират от 46.5% в Чехия до 61.3% в Лихтенщайн. У нас са 48.7 на сто. На второ място се нареждат разходите за медицински изделия и лекарства, те обаче варират много. Най-ниски – под 15%, са в Англия, Финландия, Швеция, Холандия и Люксембург и Дания. В същото време са два пъти по-високи в източните държави. Между 30 и 40 на сто са те в Гърция, Литва, Унгария, Словакия и Румъния. У нас пък са най-високи – 42.7%.

Най-ниски навсякъде са харчовете за профилактика - около 0-3 на сто, както и тези за долекуване – средно 10%. Ножицата и при последните обаче е доста разтворена. България и Румъния например отделят по 0.1% за долекуване, докато Дания, Норвегия, Холандия и Швеция дават над 25% от разходите си за тази важна за пациентите и техните семейства дейност.

Разходите според доставчика на грижи

В повечето страни основен доставчик на медицински грижи се оказват болниците. Парите, които усвояват те от общите разходи за здраве, варират от 29.5 % в Германия до 47.9% в Естония. Въпреки че постоянно се говори как у нас с най-висок дял от харчовете са клиниките, докладът на "Евростат" опровергава тази теза. Германия, заедно с България, са единствените страни, в които болниците не получават най-големия пай от разходите за здраве. За западната държава това е амбулаторната помощ, а у нас се оказва, че това са разходите за лекарства и консумативи - 42.4 % от всички. За извънболнична помощ в България се отделят около 15 на сто, което е сред най-ниските стойности, заделяни в ЕС за тази дейност. На дъното обаче се нарежда Румъния с 11.4%.