Интервю

5G е фантастика, която днес става реалност

25-06-2020 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
5G е фантастика, която днес става реалностНяма достатъчно изследвания на новата технология, затова хората се страхуват, нужна е повече информация, казва проф. Израел
Да бъде наложен мораториум върху изграждането на 5G мрежата у нас поискаха граждани. Те внесоха преди седмица петиция в парламента, в която настояват преди да има достатъчно доказателства за безвредната работа на телекомуникационната технология, тя да не се въвежда в експлоатация. Имат ли основания притесненията на хората, попитахме проф. Мишел Израел. Той е университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерване и изследване на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА.
- Проф. Израел, започна ли изграждането на 5G системата у нас?

 

- Започнала е, но не в реалния й вид, защото 5G работи на други честоти, които у нас, а и в световен мащаб, все още не са приети. Засега мобилните оператори използват 4G системата, като я разширяват, за да може да работи като 5G, но нещата не са съвсем същите. Правят се изпитания по отношение на антените, проверява се имат ли някакви стойности на излъчване, които са опасни за човека. Провеждат се единични експерименти, защото честотата, на която в момента се излъчва, е 3.6 GHz и е близка до честотата, на която излъчват 4G. Разликата е единствено технологична, тъй като при 5G технологията инженерите по телекомуникация се опитват да преведат системата към насочване на лъчите директно към потребителите, когато те имат нужда от тях. Но засега няма как да бъде изпробвана технологията в реалния й вид.

- Защо тази нова технология предизвика толкова сериозни дебати в целия свят?

- Всяка нова технология предизвиква такива дебати, но сега има възможност населението да е много по-информирано. То може да чете в интернет, само че ако човек няма нужното образование в тази област, не може да пресява истинските новини от тези, които биха могли да го накарат да се чувства зле или да го излъжат и да му внушат страх. Разбира се, че трябва да има лоялност от двете страни и тези, които дават информация да бъдат достатъчно честни и почтени, но от друга страна хората не винаги могат да преценят каква е истината в един такъв информационен поток. Така е било с електрическия ток навремето, имало е страхотно брожение. Считало се е, че дори електрическите крушки са много вредни. Сега е още по-страшно за населението, защото има повече информация и съответно и конспиративните теории могат много по-лесно да се разпространяват. Хората от всичко написано избират това, което съответства на техния начин на мислене.
- За какво ще помогне 5G и струва ли си при това неодобрение от гражданите да бъде внедрена?

- Преди да кажа за 5G, искам да подчертая, че всяко развитие на човечеството и на цивилизацията в технологичен аспект е полезно за населението. Развива мисленето, технологичните новости дават все повече възможности на хората, всяка иновация е полезна за човечеството. Що се отнася да 5G, тук става дума за нещо, което е било фантастика и сега става реалност. За нещо такова са писали Рей Бредбъри, Айзък Азимов и други писатели-фантасти преди 100 или по-малко години. Въпросът е, че чрез тази технология човек ще може да управлява всички свои дейности от разстояние. Ще позволи от дистанция да се правят дори операции, телекомуникационно ще се лекуват пациентите. Знаете, човек често си мисли – дали затворих вратата, дали заключих колата – това може да се провери от разстояние и да се извърши. Може да се спре пералнята, да се изключи печката, да се отворят или затворят прозорците, да се провери дали има кражба. Това се нарича „умна къща" и точно за това ще спомогне 5G. За целта са необходими и съответните приемни устройства, които да могат да работят на тези честоти. Засега на телефоните, които имаме, не може да се качи толкова много информация. Въвеждането на 5G ще доведе до бум е в други технологии. Такива приемни устройства вече се произвеждат в някои страни – Китай, САЩ вече са започнали да правят такива уреди, които засега са неизползваеми, защото честотите, на които ще се използва 5G, не са тествани. За съжаление засега са много скъпи и не съм убеден, че новата технология ще влезе много бързо, независимо от директивите на ЕС и плановете до 2022 г. да започне да се използва. Това няма да може да се случи, защото самите устройства, които ще бъдат и телефони, и всичко останало, са от порядъка на 1000-1500 евро, даже и повече. Технологията ще ни даде възможност за изключително бърза връзка, без никакъв латентен период, много чисти образи, ако се занимаваме с телекомуникации или дистанционно обучение. Дава много възможности, но всяка технология трябва да влиза безопасно.

- Направени ли са достатъчно изследвания за безопасност и има ли данни за някакви вредни излъчвания?

- Не, няма достатъчно изследвания. Засега тази част от науката гради своите тези върху факта, че това са микровълни, за които се знае, че имат само термичен ефект. И тъй като дължината на вълната, която се използва е милиметри, тя не може да влиза в човешкия организъм, освен само в някаква малка дълбочина на кожата, т. е. на повърхностния слой на човек. Така че дори да има загряване, то ще е само на кожата. Подобни загрявания се получават от много различни фактори – микроклиматични, инфрачервено лъчение от слънцето и други източници. Полетата с подобни честоти са изследвани и не е доказано да имат някакъв негативен ефект. Скоро бях на едно съвещание в САЩ, дистанционно разбира се, в което се обсъждаше връзката между оптичното инфрачервено лъчение и микровълните от този диапазон – милиметровите вълни, защото те са от един и същ порядък по отношение на дължините на вълните. Инфрачервеното лъчение завършва спектъра си до под 1 мм, а радиочестотите, микровълните започват от 1 мм нагоре, което е границата между тези два вида електромагнитно лъчение. Затова се счита, че въздействието на милиметровите вълни е много подобно на това от инфрачервеното лъчение и не може да се очаква нещо друго. Дори нормите, които са за това оптично лъчение, включват гранични стойности само за лазери, защото при лазера, поради насочения лъч би могло да се получи изгаряне или увреждане, но при нормални конвенционални източници на широк спектър на лъчение в този диапазон (инфрачервени лампи), дори няма норми, защото се счита, че те трябва да се съчетават с прегряващия микроклимат, който има същия ефект - загряване. Ясно е, че това са фактори, които имат толкова слабо въздействие, че не би трябвало да се очаква какъвто и да е вреден ефект. Но ние винаги се съмняваме и на това се крепи науката, и считаме, че трябва да се направят много повече изследвания. Това е изискването и на СЗО, и препоръката на Европейската комисия – държавите да отделят средства за наука в тази област, за да могат да се направят достатъчно изследвания преди да влезе или в началото на влизането на тази технология, така че да има достатъчно данни.

- Имаме ли държавен орган, който да проучва последствията от 5G и кой влиза в състава му?

- Има Експертен консултативен съвет към Министерство на здравеопазването, в който основната група е към Националния център по обществено здраве и анализи. Даже ръководител на този експертен съвет е главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Той е епидемиолог, знае как да правят масови изследвания на голям брой хора. Но при нас пък в НЦОЗА се намират специалистите - биофизици, лекари и други, които биха могли да изследват ефектите на въздействие на тези лъчения. Така че такъв съвет съществува, но за да работи, както трябва, трябва да има фондове, да може да се кандидатства за финансиране и да се прави наука, защото така на парче нищо не става.

- Необходими ли са промени в законодателството ни?

- Не мога да кажа за самата технология дали са необходими промени в законодателството, вероятно ще има нужда от някои, но що се отнася до експозицията, нормите и здравето на населението, със сигурност ние ще поискаме такива. Като запазим строгите гранични стойности, които имаме в страната, които са доста по-сериозни от европейските. Важно е ние да не се подхлъзнем по наклонената плоскост, че това е енергия с много ниско въздействие и затова да вдигнем нормите. Напротив, би трябвало да ги запазим, защото сме установили, че всички безжични технологии до сега успяват да ги спазят. Още повече, че досега те бяха единствени в Европа, но в момента няколко страни имат същите норми като българските. Това са Белгия, Швейцария, Италия. Те вървят към нас, а не ние към тях.

- Какво трябва да се направи, за да не се страхуват хората? Знаете, че имаше подписка за повече изследвания и информация за 5G?

- Страховете на населението не се дължат само на това, че технологията е неизвестна, въпреки че това е основното. Дължат се и на голямата информация. Такива брожения и такива групи се събират в много страни, в някои градове има опозиция срещу монтиране на антените, което въпреки всичко няма да спре. Просто има групи, които искат да живеят в пещерите, тъй като смятат, че не трябва да се използва електричество и те отиват да живеят по този начин. Но това не може да се случи за цялото население. Човечеството се развива, цивилизацията търси нови методи за решаване на своите проблеми. Въпросът е да ги решава безопасно. Какво трябва да се направи? Трябва да има достатъчно добри данни от измервания, да има достатъчно добра информация за населението, която то да може да следи непрекъснато. Засега това не може да се осъществи, защото 5G не съществува. Ние сме направили уебстраница към НЦОЗА, която позволява за другите технологии до 4G, всеки гражданин като въведе своята улица, да провери какви са източниците на електромагнитно поле, дали са правени измервания и какви са стойностите – по-високи или по-ниски от нормите. Нещо, което за 5G не може да стане, докато технологията я няма в действие. Трябва да има и по-добра комуникация с населението, която да бъде непрекъсната. Хората трябва да участват в процеса на изграждане на тези системи. Иначе няма как да бъдат убедени, че това ще им върши работа. Това е основният проблем. Всъщност технолозите, инженерите не обясняват на населението какви ползи ще има. Разбира се, при това положение хората казват сбогом. Това е едно от нещата. Второ, казват че това са антени и ще има още по-голямо излъчване. Ето това вече не е вярно! Защото новите антени са от типа на рутерите вкъщи. Те излъчват изключително ниска енергия и ако човек е на 10-20 сантиметра от тази антена, вече нищо не го облъчва. Проблемът е в липсата на добра комуникация.

- Има ли държави, които се отказват от 5G?

- Няма такава държава, защото за ЕС това е план за развитие на Европа. Никоя държава не може да се откаже от определен тип технология, която ще помогне в сигурността, в медицината, в авиацията, във всичко, включително в борбата с кражбите, престъпленията, в положителните неща, свързани със здравето и благополучието на човек. Има страни, в които има брожение, до отказ не се е стигнало никъде. Има градове, където нещата са спрени. Извън Европа също въвеждат технологията, макар и по-бавно. Истината е, че най-активни срещу 5G са антиваксърите, антиковид и други. Това са едни и същи хора, като някои от тях имат силна чувствителност към външните въздействия и страхове от всяко ново нещо, което навлиза и променя начина им на живот. Но това не може да спре напредъка на човечеството.



Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Парламентът прие изменения в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас вече е разрешено кръстосаното донорство. Ще помогне ли тази поправка, попитахме доц. Красимир Янев. Той е ръководител на Катедрата по урология на МУ-София и завеждащ направление „Лапароскопска урология" в УМБАЛ „Александровска".
Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Проф. Радослав Радев получи тази година една от наградите „Варна" по повод 24 май. Той е отличен за цялостен принос в научно-изследователската, преподавателската и лечебната дейност. Попитахме го какво се крие зад този приз? Той оглавява Клиниката по гръдна хирургия в „Света Марина" и е шеф на РК на БЛС във Варна.
„Индекс на болниците

„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка

Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината

Е-системата ще стартира до края на годината

Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
1 2 3 4 5 ... 6 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020