При проблем с детето звънете на джипито или на 112

Основният проблем според мен е, че в България хората не знаят в кои случаи към кого да се обърнат. Наистина пациентът има право да прецени състоянието си или това на детето си като спешно, но донякъде трябва и ние да имаме право да обясним как трябва да се действа по-нататък. Затова моят личен съвет като лекар с дългогодишен опит в спешната помощ е родителите, според състоянието на детето, да се обръщат към спешния телефон 112, където могат да бъдат свързани с диспечер и той да ги насочи, какво да направят след това. Или ако смятат, че състоянието не е толкова спешно и не се налага да се вика бърза помощ, да се свързват в работното време с личния си лекари, а ако той не е на работа – с неговия заместник. Всички джипита имат договори с неотложни звена в цялата страна, които ги заместват в извънработното им време, а там обикновено има и педиатри.

 

В София има няколко неотложни кабинета,

в които във времето, когато джипито не е на работа, дежури педиатър. Те правят и домашни визити, ако се налага. Това, което се опитвам да кажа е, че в тези случаи е хубаво хората да търсят съвета на лекар, независимо дали на спешния телефон или от семейния лекар и неговия заместник, за да могат да ги насочат къде да закарат детето или да приемат телефонен съвет. Защото често се случва в спешните кабинети да попадат деца, които не са в тежко състояние, примерно са с начална вирусна инфекция, но влизат в контакт с други, които са много по-болни от тях, чакат с часове, защото спешните кабинети са претоварени и естествено се влошават. В същото време има деца, които са в спешни състояния, но обикалят от болница в болница. Според мен, ако се обадят на 112, ще получат точно насочване, защото при децата степените на спешност са доста по-високи, отколкото при възрастните. Примерно състояния, които са с жълт или зелен код при възрастните, при децата много често са с код червено. Температура 38 градуса при малките е код червено, при възрастните такава температура не е причина да бъдат посетени от спешен лекар до 8-та минута, защото това не е животозастрашаващо състояние за тях.

Всички пациенти обаче, независимо от възрастта,

когато отидат в спешно отделение, подлежат на т. нар. триаж. Преценява се според състоянието им дали трябва веднага да влязат в спешния кабинет или могат да изчакат до 20 мин. или до 2 часа. Тези, които постъпват моментално са хора в безсъзнание или с прояви на сърдечна и дихателна недостатъчно. Независимо от възрастта, дали са на 0 или на 90 години, тези хора постъпват незабавно. Що се отнася до децата, спецификата е, че те наистина много по-бързо се влошават, отколкото възрастните. Поради тази причина е хубаво да има и детски специализирани отделения. За съжаление у нас такива съществуват единствено в университетските болници в страната. Повечето лечебни заведения, където има спешни отделения, нямат такова специализирано детско звено. В някои има детски спешни кабинети, където отново се смесват потоците с не толкова спешни пациенти. Така деца, които не са чак толкова спешни чакат с часове, докато бъдат обслужени други, които са по-зле от тях. Идеята на неотложните звена беше да се намали натискът върху спешните кабинети и наистина пациенти в животозастрашаващи състояния да се обслужват бързо.

За съжаление сега не е така.

И както се случи при това дете, хората са чакали два часа, защото колегата в това време е била претоварена с пациенти. Друг е въпросът, че в единствената педиатрична болница няма нормално спешно отделение. Както вече споменах, такива има само към университетските болници, като в София това са „Пирогов" и Националната кардиологична болница. Там има персонал, който ги обслужва. Не съм чувала да има такива отделения в други болници.

Категорична съм, че не е работа на родителя да прецени точно какво е състоянието на детето. Това трябва да направи квалифициран специалист. Ако родителите на починалото дете веднага се бяха обадили на личния му лекар, на заместника му или на спешния медицински телефон, щяха да бъдат насочени правилно. Колегите са достатъчно компетентни да им кажат къде да отидат – в неотложното или в спешното звено, или да стоят вкъщи, да слушат инструкциите, които се дават, докато пристигне линейката. С въвеждането на протоколите и триажа има 40 карти, включително и карта за болно дете, за фибрилно състояние, която е с особена тежест. Децата, за разлика от възрастните, се влошават много бързо.

Колегите имат протоколи, които са написани

точно за да се хващат веднага тези състояния, т. е. да преценят дали има опасност това дете да направи гърч или дихателен и сърдечен арест. Ако детето е в такова състояние, има отделно карти с инструкции как се действа при кърмаче или дете над 7 години, както и карти за поведение при задавяне на дете. Колегите ми са обучени и могат да дават инструкции за действията до пристигане на екипа. Нека да припомня случая с детето в Ботунец, което се задави. Там не слушаха инструкциите, нито изчакаха колегите, а го местиха, въпреки че това беше противопоказно. Затова искам да подчертая, че родителите имат право да се притесняват от всичко, но трябва да потърсят помощ, за да им кажат къде е най-правилното място за детето им и как да постъпят. Не съветвам родителите да тръгват да обикалят болниците, защото рискуват да попаднат в лечебно заведение, където няма дежурен педиатър, няма детско отделение или няма свободни легла.

Добре е да няма объркване, защото у хората

остава едно усещане, че няма здравеопазване. Да, то не е идеалното, но здравеопазване има. И да, хубаво е в София да има Национална детска болница, защото тук живее една трета от населението на страната. Тук идват всички случаи, при които в областните болници не са могли колегите да се справят. Идват децата в най-тежко състояние. Добре е на едно място да бъдат събрани най-добрите капацитети в педиатрията – на детската неврохирургия, кардиология, неврология, пулмология и т. н. Въпросът е, че ако тази болница се финансирана така, както се финансират в момента останалите държавни болници, аз не съм убедена, че тази Педиатрия ще има бъдеще.