Информираното съгласие в болниците е формално
По време на дискусията
в Деня за безопасност на пациента предложих да има свързващо звено от медиатори или медици, които да помагат на пациента да вземе своя информиран избор. Лекарят, който оперира, който назначава лечението, има досег с пациента до толкова, че да го прегледа, да определи терапията. Оттук нататък друг медицински специалист трябва да обясни всичко, което очаква пациента.
В болниците ние подписваме някакви бланки за информирано съгласие. Това обаче е много формално. Бързат още при влизането да ти сложат един лист в ръцете и ако не подпишеш, няма да те приемат. Как така? Първо ще те приемат, ще ти обяснят какво следва за теб в болницата и след това ще ти искат информираното съгласие за лечението. Ако след като ти обяснят, ти не си съгласен, би трябвало да можеш да си тръгнеш и да потърсиш помощ на друго място, в друго лечебно заведение. Когато нямаш информация, как да вземеш информирано решение?
Не мисля, че случаи като този с поставянето на ненужен байпас на пациент, стресират болните.
Това е проблем на системата,
който води до такива уродливи неща. По принцип, пациентите имат доверие в лекаря, но е важно той да се постави на мястото на болния. Емпатията е много важно нещо, но в България като че ли я няма на нужното ниво. Да влезеш в обувките на другия и да видиш той как се чувства, е много важно. Когато застанеш на неговото място, ще видиш от какво има нужда. Иначе е много лесно да нараниш един пациент, да го поставиш в зависима ситуация, защото той, за да оцелее, да оживее, се оставя да правят с него каквото искат – да му крещят, да го обиждат. Ще ви дам един пример на майка, която си води детето в болницата в много тежко състояние, а лекарят му каза: Има ли значение къде ще умре – дали при нас или у вас? Това е недопустимо. Няма как да се говори по този начин на майка, на болен човек или на близките му.
Новият модел на здравеопазване,
който предложи министър Ананиев, според мен няма да подобри нещата. Не може цялото здравеопазване да бъде поставено на частния принцип. Още на кръглата маса поставих проблема за хората с увреждания, които са една група, която никой застраховател няма да иска. Те тежат на всяка система – и социална, и здравна. Те са хора с много проблеми и потребяват много финансови средства. А в същото време не внасят, по-голямата част от парите се осигуряват от работещите хора, които непрекъснато намаляват. Затова системата отвсякъде се задъхва. Аз не съм икономист, не мога да кажа, какво е решението, но счмятам, че солидарността в модела трябва да се запази. Според мен тристълбовият модел, по който работи френската система, е най-добър. Първо се осигуряваш в касата, след това има допълнителен задължителен втори стълб и накрая идва здравното застраховане – което е третият стълб. По този начин се набират доста средства. Мисля, че трябва да се обърнем към такива модели, които са по-близки до нашия.
Преминаването изцяло на частния
пазар не е полезно за нас. Ние още не можем да свикнем, че трябва да си внасяме осигуровките, та какво остава да отидем да си внесем застраховките в частния фонд. Мисля, че трябва да се обяснява този солидарен модел, който имаме. Да се подчертава, че плащат всички, но ползват услуги тези, които имат нужда в момента. Сега много хора не се осигуряват и никой не им търси сметка. За пациентските организации днес е много турдно да защитят своите членове. Борим се с години за нещо, преди да успеем да пробием и да го постигнем. Труден е проблемът с медикаментите, защото непрекъснато се говори, че отиват много пари, но не е ли по-добре човек да си получава лекарството вкъщи, да ходи на работа, а не да го хоспитализират. Едно болнично лечение винаги ще излезе по-скъпо.
Трябва да се сложи на кантара,
кое е по-доброто. Така че лекарствените терапии са изключително важни и затова трябва да се търсят варианти за своевременното им навлизане в страната. За да помагат на хората. Дори един човешки живот е важен. Той не се повтаря, той е единствен. Сега и край.
За да се подобри здравеопазването са необходими, според мен, няколко неща. Първо, да се увеличат средствата от БВП за сектора, поне на 8%, както е в ЕС. Дори това да стане с повишение на здравната вноска. Второто важно нещо е, всички да си плащат осигуровките. Да се спре това неосигуряване на голям процент от гражданите, които минават предимно през спешните портали и ангажират линейките и лекарите с кашлица и температура.
Мисла, че когато започнат санкциите,
тези неща ще се помеят. Казват, че нямат възможност да внасят 18 лв. за здравето си, а всеки ден пият кафета и пушат цигари. Добре е също това, което беше разрешено в началото, когато стартира системата, работещият родител да осигурява неработещите в семейството, да се възстанови. Сега това не е разрешено. И крайно време е да се прекрати практиката да се искат пари на ръка, когато си здравноосигурен. Това е изключително важно, защото дали внасяш 18 лв. или 200 лв., ти отиваш при лекар, защото имаш нужда от лечение. И трябва да получиш адекватната помощ, без да те гледат в ръцете, какво ще занесеш и какво ще платиш. Трябва да се разграничат държавните и общинските болници от частните и в първите лечението на пациента да се поеме изцяло от здравната вноска. Тези, които са по-богати, нека да ходят в частните болници и да си плащат. Но Касата да финансира само обществените структури.