Кинезитерапевтите искат статута на лекарите

Моето мнение относно повишаване на възнагражденията е следното: Необходимо е да се овладее изтичането на добре обучени кадри - лекари, медицински сестри, рехабилитатори, кинезитерапевти и т.н. Докато бях директор на Националната болница за рехабилитация, две прекрасни лекарки, с по две специалности, ги „глътна" Франция като топъл хляб. Това не може да продължава! Така че относно финансовата част на исканията им - тя трябва да бъде решена. Но не на парче, защото така се правят най-големите грешки и през „запушването на едни дупки", възникват нови диспропорции в и така дебалансираната система на здравеопазването. Известен, но малко коментиран в общественото пространство факт е, че ножицата в заплащането е неоправдано голяма. Защо се допуска заплатите да варират от 600 до 60 000 лв. Това е тежък, но за мен, решим проблем и той е от компетенцията на МЗ.

 

Относно другите искания, смятаме

 

че те са неоснователни. На 10.04.2019 г. проф. В. Желев в предаване по БНТ 1 заяви, че кинезитерапевтите искат да бъдат извадени от направление „Обществено здраве" и да бъдат „включени към другите специалисти в здравеопазването". Въпросът ми е към кои специалисти? Остава направление „Медицина", „Стоматология" и „Фармация"! Става дума за изравняване със статута на лекарите ли? Нека да представя малко исторически данни. Специалността „Физикална и рехабилитационна медицина" е създадена в началото на 50 те години на миналия век към Медицинския университет в София, тогава под името „Куруртология, физиотерапия и рехабилитация" към Висшия медицински институт в София. Създават се много лечебни методики в областта на физикалната терапия и рехабилитацията, насочени към заболявания от неврологията, травматологията, ревматологията, гинекологията, пулмологията, кардиологията и други. На практика рехабилитацията означава възстановяване физическото здраве на пациента, посредством физикални фактори, които се делят на естествени като климат, минерални води, лечебна кал и преформирани - като електро-, магнито-, лазер-терапия, ултразвук и много други. Към гореизброените списък се включва и кинезитерапията. Тези фактори са в основата на физикалната медицина и се изучават в четиригодишното обучение на лекарите-специализантни по ФРМ.

 

Базисното обучение на един лекар е 6 години.

 

За да стане специалист по ФРМ – трябва да учи, работи и се явява на колоквиуми, и накрая да положи изпит за специалност – минимум 4 годинни.

Хорариумът само за базисното обучение на лекарите е 4 965 часа. Тук не е включени хорариумът за взимане на специалност по ФРМ. Обучението на кинезитерапевт, бакалавърска степен – 4 години и магистърска степен - 2 години, е общо 6 години с общ хорариум 2 385 часа. Тези данни ги оставам без коментар. Само ще кажа: Имате желание да сте на нивото на лекар? Моля завършете медицина, специализирайте ФРМ и отделете минимум 10 години за обучение. Първоначално кинезитерапевтите получаваха своето образование в Националната спортна академия, сега вече и на други места включително в МУ-София. Тези специалисти се наричаха „Методисти по лечебна физкултура". Тези, които работеха в здравеопазването, бяха назначавани към секторите по лечебна физкултура. Обичайно в една болница или санаториум имаше по двама-трима специалисти, които работеха заедно с рехабилитаторите. През 1991г. специалността „Лечебна физкултура" беше преименувана на „кинезитерапия".

 

Задълженията и компетенциите на рехабилитатори

 

и кинезитерапевти днес са добре разписани в съответните документи. В медицинският стандарт по ФРМ е посочено, че те са членове на рехабилитационния екип, който се ръководи от лекар със специалност ФРМ. Ще внеса малко пояснения. Когато пациентът се нуждае от лечение посещава лекаря по физикална и рехабилитационна медицина, който го преглежда, дава своите назначения и изработва лечебния план за рехабилитация. След това насочва пациента към членовете на рехабилитационния екип -рехабилитатор, кинезитерапевт, логопед, психолог, педагог, социолог и т.н., работещи в съответните сектори или направления на отделението или клиника по физикална и рехабилитационна медицина. Искам да подчертая, че в медицината се работи екипно. Така в нашата специалност лекарят със специалност ФРМ оглавява екипа, който се състои от много различни специалисти. Те се включват в лечебния процес в зависимост от нуждите на пациента и съставения лечебния план.

 

В последните години се установи порочна практика,

 

за удобство, в някои от клиниките по ортопедия и травматология, неврохирургия, кардиохирургия започнаха да се назначават по 1-2 рехабилитатори или кинезитерапевти, които да се ангажират с рехабилитацията на пациентите на място, с което се осакатява лечението. Какво имам предвид? Зад този кинетерапевт или рехабилитатор, не стои отделението/клиниката по физикална и рехабилитационна медицина с целия арсенал от апаратура и лечебни методика, поради което рехабилитацията се свежда само до кинезитерапия и масаж. Ощетените естествено са пациентите. Рехабилитацията не е само масаж и кинезитерапия! Често подготвяйки пациента с електротерапия и други методики, последващата кинезитерапия е в пъти по-успешна, а и сроковете за възстановяване на пациента се скъсяват. Затова се казва, че комплексното лечение е по-ефективно, отколкото прилагането на един фактор! Важно е да се подчертае, че тези лечебни методики могат да се назначават единствено от лекар, специалист по физикално лечение и рехабилитация. Той носи и голямата отговорност!

 

Кинезитерапевтите отдавна се опитват да получат

 

статут на самостоятелни медицински специалисти. В последното 10-летие претенциите им станаха безлимитни. Под претекста, че в света тези специалисти се наричат „физиотераписти", те транслираха наименованието и създадоха „Българска асоциация на физиотерапевтите". Държа да отбележа, че това наименование го има в голямата част от европейските държави като Франция, Германия, Испания, Португалия, Полша, Чехия и някои други. Сега искат създаването на обща специалност с рехабилитаторите „Физиотерапия". С непрекъснатите си искания, те обсебиха наименованието „Физиотерапевт", което в българското общество се отнасяше до лекарите – физиотерапевти. Така преди месец в медиите се появи заглавие "Физиотерапевт ми изгори крака". Цялото недоволство на обществото се прехвърли върху лекарите. А дали беше виновен лекарят? Това е типичен пример за терминологичното объркване на обществото. Кинезитерапевтите твърдят, че с придобиването на определени права и самостоятелност, пациентът ще стига по-бързо до терапевта.

 

Тук има смесване на права и задължения

 

с лекарите по ФРМ. Не рядко се случва лекарите по ФРМ да се срещат с пациенти с неясни болкови оплаквания, които се „обясняват" с вече съществуващо заболяване. Например: пациентът страда от дискова болест. Периодически оплакванията се обострят. Той прави рехабилитация, възстановява се и се връща на работното си място. Появяват се отново болки, продължителни и трудно повлияващи се от обезболяващи и антивъзпалителни медикаменти. Назначават се допълнителни изследвания, вижда се сериозен проблем и веднага пациентът се насочва към съответния специалист – било то неврохирург, онколог и т.н. Това е изкуството на лекаря да може да прецени. Къде е тук мястото на кинезитерапевта?

Относно обучението трябва да припомня, че рехабилитаторите се обучават в Медицинските колежи към Медицинските университети. И завършват като „професионални бакалаври". Кинезитерапевтите се обучават в НСА, ЮЗУ „Н.Рилски", Русенски университет „Ангел Кънчев", вече и в МУ-София и имат както бакалавърска, така и магистърска програма. Ерготерапевтите са кадри на Русенски университет „Ангел Кънчев". Реално това са различно назоваващи се специалности, с близки учебни програми, но с различен ценз и различно заплащане.

 

Това е проблем, чието решение трябва да се търси.

 

Тези специалисти работят както в доболничната, така и в болничната помощ. Кинезитерапевтите работят активно в спортното направление. Както рехабилитаторите така и кинезитерапевтите намират работа в туризма - спа и уелнес направление. Лекарите по ФРМ работят с всички тези специалисти.

През 2018 г. по повод разпространена Петиция с исканията на кинезитерапевтите, изпратихме Становище на АФМР до всички отговорни институции в страната, в която подробно изложихме нашите аргументи, за водещата роля на лекаря - специалист по ФРМ в рехабилитационния екип и мястото на кинезитерапевтите в този екип. В България има утвърдена добра медицинска практика в рехабилитацията. Би следвало да я съхраним и развием. Тези непрекъснати претенции на кинезитерапевтите създават напрежение, което не би следвало да се принесе на работните им места. Това само би влошило атмосферата и качеството на медицинската услуга.

Не трябва да се допуска, под прикритието на протестите на медицинските сестри, да се прокарват тясно съсловни интереси, които биха разрушили добрата медицинска практика в областта на физикалната терапия и рехабилитацията, посредством извеждането на кинезитерапевтите от направление „Обществено здраве" и прехвърлянето им към следващото направление „медицина".

Медиците от Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, категорично заявяваме своето несъгласие и апелираме за прекратяване на напрежението, защото то неминуемо ще се отрази на лечебния процес.