Не сме съгласни анонимни сигнали да спират паралелния износ

Ако текстовете в законопроекта не се променят, ще се стигне до съдебни дела, казва Христофор Иванов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Това, което ни удолетворява е подходът, този път от МЗ се обърнаха за мнение към нас. Но смятаме, че текстовете, които са записани няма да проработят. Основната цел, записана в мотивите на закона, е да се осигури достъп на пациентите до лекарства и да се минимизират рисковете от липсата на медикаменти. Само че с ограничаването на паралелния износ няма да се решат тези проблеми.

Причините за това са много. Една от тях е, че с промените ще се засегне движението на много продукти, тъй като се въвежда списък с лекарствата, които ще се следят. Това е трудно за управление, ако няма електронна система. Трябва да има норма, която да даде право на един субект – Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), при определени обстоятелства, като обективната липса на определен продукт, да забранява износа му. След това да се предприемат мерки за набавянето му чрез внос, включитено, ако трябва и държавата да се намеси. Този процес е застъпен в новите текстове на закона, но няма ясна методология как ще се действа. Нужна е ясна методология как ще се действа. Освен това искаме след 1, макимум 2 месеца автоматично да пада забраната за износ на забранения продукт, а не да се чака специална отбрана.

Надяваме се да има нов диалог с всички засеганти субекти от този проект, каквото беше и решението на работната група „Партньорство за здраве".

- Какви са конкретните ви искания за промени, каква методология предлагате вие?

- Нашето предложение беше да има срок, след който автоматично да се сваля забраната за износ на медикамена, например 1 месец. Според евроопейските норми може да има забрана за износ, но за малък брой продукти и ограничен период от време. Освен това причината за нуждата от такава мярка трябва да се докаже от съответната държава, а не просто да се забранява свободното движение на стоки. Смятаме, че само, ако има електронна система, тази информация ще е обективна. Не сме съгласни вземането на решение за забрана да става на базата на случайни сигнали от аптеки, че няма лекарство и дистрибуторът не го доставя. Защото е възможно тази аптека да е в лоши отношения с един дистрибутор или той да не иска да работи с нея. Много са логистичните обстоятелства, които могат да доведат до липса на медикамент в една аптека, но това не означава, че го няма в цялата страна.

- Според вас само инфорационна система би могла да бъде доказателството за липсата на едно лекарство, така ли?

- Да, колкото сме по-обективни, толкова на всички ще ни е по-лесно. Защото представете си, че ИАЛ направи възбрана, а после понесе исковете за пропуснати търговски ползи. Според промените в закона, ако едно лекарство бъде намерено в някой дистрибутор, той е задължен да го пусне на пазара. Това обаче е намеса в търговските отношения на дистрибутора и не е удачно, ще падне във всеки съд. Обективната преценка за липсата на даден медикамент в страната може да се вземе само на база информацията за това колко единици са вкарани от него, от тях колко са изнесени, колко са тръгнали към аптеките.

- След като няма информационна система, как предлагате да стане това?

- Трябва да има точна методология, която да отчита колко продукти са внесени от едно лекарство, колко има в аптеките и дистрибуторите и този анализ да е на национално ниво, а не на регионално. Защото сега в закона се казва, ако от аптека „Х" се получи сигнал, правим анализ и спираме износа, ако има недостатъчност. По-скоро методологията трябва да засича внесено, продадено, изнесено. Ако няма нито една бройка от лекарство в страната, тогава държавата нека предприеме мерки за спиране на износа за месец или два. След това обаче забраната да пада автоматично, а не да се чака нов анализ. Междувременно да се предприемат и мерки за набавянето на липсващото лекарство. Органите да попитат вносителите дали могат да го осигурят, ако те не могат, идва ред на паралелната търговия, дали тя може да го набави и накрая, ако никой от търговските субекти не може, да се заеме самата държава и тя да го осигури от ЕИО.

- Ако тесктовете останат същите, ще има ли лавина от дела?

- Да, напълно възможно е, защото, ако няма ясна методология и търговските субекти търпят загуби, те ще си потърсят правата в съда. Още повече, ако за една фирма износът е спрян, а за друга не е. Затова трябва да се каже, че този продукт се спира за износ, а не да има цял списък. Зад всеки сигнал трябва да седи и булстат, а не да се зачитат анонимни обаждания. Дори и сега има объркване, казва се, че няма инсулин, а се оказва, че не е така. Има инсулин в три дистрибутора, просто достъпът до продукта някъде е лош, но това не е липса на инсулин в страната. Според френския модел има 72 часа, за да стигне един медикамент до пациента, ако никой не може да го достави за това време, тогава се говори за липса.

- Защо се опасявате, че ще има много забранени за износ продукти, след като ще се следят само тези, за които има сигнали за недостиг?

- Защото ще се формира един списък, в който смятаме, че само ще се добавят медикаменти, а няма да се вадят след това. Надявам се нашите забележки да се вземат предвид, защото сме заинтересовани тук да има достъп до лечение, ние също живеем тук. Нашият бизнес е структуриран така, че да осигурим на хората достъп до 500 –милионен пазар в ЕС, което е доста по-добре, отколкото да пазаруват медикаменти от 7-милионен пазар у нас. Затова сме предложили да се опрости вноса на продукти, особено на такива, които са дерегистрирани и изчезнали от нашия пазар не заради проблеми с безопасноста им, а с цената. Ние сме дали решение как те да се внасят от нас, но в момента това не може да става.

- Защо?

- Има някои детайли, които трявба да се доизяснят в наредбата за цените и можем веднага след това да го правим. Дали ще ги внасяме на същата цена, както е било преди да се заличат обаче, не знам, но поне лекарството ще го има.

- Разрешава се с промените в закона да внасяте лекарства, които плаща касата на цената, на която вече са регистрирани у нас. Ще има ли тогава някаква полза за пациентите?

- Да, защото има регулаторна цена и пазарна цена. Пазараната цена в повечето случаи е по-ниска от регулаторната. Ако позволява ситуацията, ще даваме по-ниска пазарана цена и така разходите на пациентите ще намалеят, но не и разходите на здравната каса. Просто наредбата за цените не позволява на този етап да има ползи за здравната каса по отношение на продуктите от паралелен внос, тъй като тя плаща на регулаторна цена. Но дори да не предлагаме по-ниска цена на пазара, не е справедливо да ни карат да регистрираме по-ниска регулаторна цена.

- Удачно ли е МЗ и НЗОК да регистрират собствени фирми за търговия на едро с лекарства, както се предлага в закона?

- Това е възможност, която се използва, ако няма други начини за осигуряване на лекарства. Ние смятаме, че само, когато частната инициатива не се е справила, тогава държавата може да се намесва. Според мен това може да стане и без регистрация на фирма, в момента МЗ пак купува някои продукти, когато се налага.

- Какво показват наблюденията ви за състоянието на параления износ и внос, лиспват ли лекарства у нас?

- Няма генерални недостици според мен, които да са обусловени от паралелен износ. Понякога свършват продукти заради производствени проблеми. Ето, това е обективна причина за липса на медикаменти и тогава износът наистина трявба да се забрани за определен период. Но трябва да се търси отговорност и на ПРУ. Но, колкото по-бързо се действа и по-отворен е достъпът до лекарства, толкова по-малък е рискът пазарът да остане без лекарства.

- На колко възлиза паралелния износ и внос за деветте месеца на тази година по ваши данни?

- Официални данни няма, но се движи в рамките на 10% от пазара на медикаменти. Ако имаше електронна система, ние сме готови да даваме справки за износа, който правим.

- Нали в закона се въвежда като изискване да се дава подобна информация?

- Да, но сега ще се дават справки, чиято истинност няма как да се провери. А с наличието на електронна система това ще става бързо и злоупотребите ще се хващат. Трябва много ясно да виждаме какво влиза и излиза от страната. Една електронна система позволява това да стане лесно и обективно.

- Защо сега тази информация не може да се набавя от Интрастат например?

- Защото там трудно ще се прави разлика между вида продуктите, ще се вижда само, че става дума за лекарства, възможно е да се изкривят цифрите, ако някой декларира хранителни добавки за лекарства. Със създаването на информационна система лекарствата ще могат да се проследяват много лесно по документи и фактури.

- В проекта се предвижда ограничаване на бонусите към аптеките, как гледате на този текст?

- Не сме обсъждали текстовете, но мнението ми е, че така написани текстовете не са достатъчно ясни. Не е сигурно дали не включват и търговската отстъпка, а това е недопустимо. Всеки субект има право сам да решава как да продава. Ако купиш по-голямо количество от нещо, винаги имаш по-голяма отстъпка.

- Има ли други текстове в закона, които да ви притесняват?

Да, в проекта се казва, че справката за внесените лекарства в България ще остава за сведение на ИАЛ, а справката за износа ще е публична. Защо? Така има неравнопоставеност между притежателите на разрешителното за употреба и дистрибуторите. Държавата не може да предоставя информация, която е получила от един търговски субект към друг, без съгласието на първия. Тази информация би трябвало да се използва само за анализи и да не е публична.

Друго, което ни притеснява е присъствието на колективен орган към ИАЛ и присъствието на БФС в него. Всички други представители са от държавни институции. По принцип колективният орган води до забавяне на дейността и размиване на отговорността. Според нас целта е с новите текстове в закона да се действа бързо, обективно и устойчиво.