България в MEGA, но няма база от геномни данни

За втора поредна година София стана домакин на едно от най-престижните събития в сферата на биотехнологиите BIOTECH ATELIER. На форума присъстваха 48 водещи експерти от цял свят. Един от тях е датския експерт Боги Елиесен. Той е от Копенхагския институт по прогностични проучвания и обясни, че България е част в проекта MEGA (Million European Genome Alliance), който е фокусиран върху събирането на един милион генома в рамките на Европейския съюз до 2022 г., но все още не разполага със своя база от геномни данни.

 

В същото време в Англия вече има такава

Тя е изградена на базата на геномна информация от 100 000 души. Дания, Финландия, Шотландия и Франция също имат голям напредък, изтъкна Елиесен. В момента организации в Европа работят по трансгранични клинични изследвания чрез тази база от геномни данни, допълни той. Целта на проекта е да се осигури достъп и обмяна на генетични данни в мащабна платформа, чрез която да се откриват клинично значими изменения на гените. За да се случи това е нужно да се създаде във всяка държава база от геномни данни. Чрез сътрудничеството и партньорство между всички страни общата база данни ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания.

„На фокус в тазгодишното издание

бяха клетъчните и генните терапии или така наречените „авангардни терапии", с които медицината започва да излекува, а не само да лекува болести. Това са не просто лекарства, а цели комплекси технологии, включващи и трансплантационни техники. Проблемът е, че е затруднен достъпът на пациентите до тези иновативни терапии", обясни д-р Борислав Борисов – един от организаторите на BIOTECH ATELIER. По думите му трябва да се намери решение иновативните терапии да бъдат достъпни, тъй като те са без алтернатива и не могат да бъдат заменени от конвенционалните такива. „Това е ново поколение, това е нов свят медицина!" допълни д-р Борисов.

Огромен интерес предизвикаха и

други две теми. Едната е ролята на изкуствения интелект и на съвременните технологии в медицината. А другата е съвременното партньорство между индустрията, академичните среди, пациентите и държавните институции. Наложи се идеята за предконкурентното сътрудничество. Това е нов модел, при който не всеки да действа в своя коридор, а да се съберат различните заинтересовани страни и да потърсят заедно общо решение, включително и финансиране. Така на практика ще се спести загуба на много време и средства. Тайната на успеха в съвременните биотехнологии се крие в изместване на фокуса от конкуренция към сътрудничество и към прилагането на мултидисциплинарен подход, обясниха организаторите.