Питат и далечни роднини за донорство

Към настоящия момент съгласие или отказ за предоставяне на органите на починал родственик могат да изразят съпруг или родител; дете; брат или сестра. С промените се дава възможност воля за донорство да могат да посочат и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при осиновяване. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да дадат мнението си единствено при липса на по-близки родственици. В законопроекта изрично се подчертава, че човек, който няма близки, не може да бъде донор след смъртта си.

 

В момента Законът за трансплантациите

у нас предвижда да се изразява приживе несъгласие за донорство, а тези, които не са го направили нва практика могат да станат донори по подразбиране. Сега се предлага да се даде възможност човек, дкато е жив, да може да заяви съгласие за донорство, което да се е вписва в регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор". Това съгласие няма да замести волята на роднините след смъртта на лицето, но би могло да ги ориентира и да ги улесни при вземането на окончателно решение, поясняват от МЗ.

Предлаганите изменения в законодателството

целят също отново да започне дискусия за кръстосаното донорство в България. Това е донорство на принципа на реципрочност – при наличие на двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), които желаят да им дарят орган или тъкан, но са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация чрез размяна на донорите (нероднини), ако те са съвместими. Според министерството, за да бъде разрешено подобно нещо, трябва да има обществен консенсус по въпроса. При липса на широка подкрепа, идеята няма да бъде включена в окончателния законопроект, подчертават от МЗ. Специално се обяснява, че няма единно европейско или международно законодателство по казуса. Отделните държави са регламентирали по различен начин този въпрос – от пълна забрана в Германия, до възможност за подобно нещж в САЩ, Канада, Испания, Италия, включително и за алтруистично даряване на орган – бъбрек на непознат реципиент във Великобритания.

Друга важна цел на законопроекта е

да провокира дискусия за въвеждане на трансплантация на матка на България, поради което са предложени общи идеи по въпроса, се подчертава в законопроекта. Според водещи медицински специалисти, у нас са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца. Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е родила децата си. Това е нов метод, който е с малък световен опит и провокира въпроси от етично и деонтологично естество, поради което целта на включването на въпроса в настоящия законопроект е да послужи за основа за водене на дебати по въпроса, казват в мотивите си от ведомството.

И допълват, че е важно да се води дискусия

по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции. Важно е да се дискутират и да се имат предвид евентуални субективни моменти в желанията на жената да ражда деца и др.

Уреждат се и режимите, свързани с разрешаване на внос и износ на органи, тъкани, клетки на законово ниво, тъй като в момента те са предмет на уредба в подзаконов акт. С всички тези промени от МЗ се надяват да се подобри донорството и трансплантациите в страната ни.