Нужда е задължителна национална здравна карта

Да има контрол на качеството, за него са необходими правила за добра медицинска практика, казва проф. Генчо Начев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Положителното е, че все още има здравеопазване в България. Независимо от всички недостатъци на системата, лекарите продължават да изпълняват професионалните си задължения. Негативите са толкова много, че няма да стигне времето да ги изброявам. Основният е, че финансирането и най-вече в болничната помощ е неадекватно. Обвързани сме с колективни трудови договори, покачиха се цените на електричество, вода отопление и всичко друго, инфлацията върви нагоре. В същто време 4-5 години няма покачване на цените на клиничните пътеки. Сега ще бъдат увеличени с 10%, но дали това ще помогне, не ми се вярва. Продължава да няма никакъв контрол върху качеството на дейността. Всеки прави каквото си иска. Така не може! Продължава отчитането на неизвършена дейност. И още по-страшно, извършва се дейност, която не е показана да се извършва, което застрашава живота и здравето на пациента. Негативите са неизброими.

- Опонентите на здравната система казват – все се наливат пари в системата, а всички са недоволни – и пациентите, и лекарите. Защо?

- Защото се налива вода в пясък. Първо, това че се наливат пари в здравеопазването, не означава, че те са достатъчни. Причината е, че преди да говорим дали те са достатъчни или не, трябва да има ценооразуване, реално остойностяване на услугата. Популизмът в медицината стана много сериозно явление. Едни казват „много пари има", други „не са достатъчни", но никой не може да стъпи на реална база именно, защото няма остойностяване. Второто е, че каквито и пари да се вкарат в системата, ако няма контрол върху тяхното харчене и качеството на дейността, те ще потъват. Контролът на НЗОК не е такъв. Хората там са отчитат други неща - има ли кардиограма, няма ли кардиограма, има ли подпис, няма ли подпис, разчита ли се, не се ли разчита. Тоест, извършва се контрол на атрибутите, заложени в алгоритъма, което не е същински контрол на качеството. За да има контрол на качеството, трябва да има изработени правила за добра медицинска практика. В кардиологията и кардиохирургията сме щастливи, защото тези равила са изработени на Запад. Приети са от дружествата, ние ги преведохме в България отдавна. Лошото е, че те не се спазват. Има основание за контрол, но няма контрол.

- Кой има сметка от липсата на контрол?

- Този, който в мътната вода лови риба. Има сметка този, който независимо от качеството, си получава парите. Тук ще задам риторичния въпрос, има ли такъв бизнес по света, в който преди да си започнал бизнеса, да знаеш, че всичко, което произведеш, ще ти се плати – брак, скъсано, счупено, всичко ще се плати?! Другаде, има ли брак, не можеш да си продадеш стоката. У нас обаче – може. Няма интерес за тези, които са в бизнеса и държат на качеството. Имат интерес за тези, които не държат на качеството.

- След като НЗОК няма ресурса да направи контрола върху качеството, кой би следвало да го осъществява?

- Съсловието заедно с касата. То трябва да определи няколко човека, имена, доказали се с почтеност, професионализъм и всичко останало, с дългогодишен опит. Тези, да речем, трима души, да бъдат като заклети експерти. Това е лесно нещо, ние – и инвазивните кардиолози, и кардиохирурзите, го предложихме на НЗОК още преди години и го направихме. Осъществихме ретроспективен анализ на дейността. Оказа се, че 30% от извършените дейности не бяха показани за извършване. Тогава скочиха срещу нас всички частни компании. Има какво и как да се направи. Тук ще дам конкретен личен пример от всекидневието ми. Отидохме да видим на едно място, как върви дейността. Там работеха 13 души, питаме ги как си успяват, та ние сме трима и едва успяваме. А те ни казват „Химикалът, химикалът много помага. Като влезе една лична карта, четири пъти я въртим по темата". Като казват това, аз не откривам Америка. Щом аз го казвам, значи го има в цяла България. На това трябва да се сложи край, но не става с полицейски акции, каквито видяхме с Пловдив. Не е лошо и прокуратурата да се активира, но трябва да започва и да става от съсловието, за да не се стига до ексцесиите, на които бяхме свидетели.

- Няма реално остойностяване на медицинските услуги, на труда – неща, които не влизат в цените на КП. Групери за диагностично- свързани групи бяха закупени още през 2012 г. В програмата на правителството се споменава такава възможност към 2030-та. Защо толкова време трябваше да качаме?

- За диагностично-свързаните групи нещата са от много по-рано. През 2003-2004 г. ни беше предоставен даром австралийския групер. Тогава по линия на НЗОК организирах група от пет души, която направи български относителни тегла, базирани точно върху австралийския групер. Обучихме 30 души кодировчици. Всичко е качено на дискети и предоставено на членовете на здравната комисия в парламента. Като отидох при финансовия министър, той попита с колко ще се качи разходът. Бяхме го изчислили 51 на сто, но аз му казах 30 процента. Отговорът беше „Другата година идват избори, не може да стане". Така историята към онзи момент приключи. През 2012 г. купихме австралийския групер за 3 млн. лева. Към днешна дата обаче, диагностично-свързаните групи не са панацея, но все пак са инструмент за финансиране. Това не е нещо, което става от днес за утре, сиреч боднеш пръчка, пиеш вино. Първо трябват обучени кодировчичи, да се започне с дадени болници – университетски, държавни, общински, за да се види как вървят нещата. После тези кодировчици да започнат да обучават други и т.н. Направихме, каквото можахме, но не стана.

- Близо 360 болници в България, не са ли много за 6,5 млн. население в България?

- Че са много, две мнения няма. Но, ние сме изключително „богата" държава. Една Австрия, която е „бедна" държава, закри три болници в Кицбюел, който не е сам зимен център. През лятото заради езерата там има страхотен туризъм. Лекарите останаха в кабинети, има прекрасен въздушен медицински транспорт. Никой не възропта. Преди няколко години, бюджетът за здравеопазване в Швейцария беше колкото брутния вътрешен продукт на България. Там закриха 20% от болниците. Направиха ги за долекуване, санаториуми. Хората започнаха да ходят там да се възстановяват, а лечебните заведения започнаха да печелят повече. За какво говирим тук, у нас?! Преливаме от пусто в празно. Болници, болници, болници. Необходимо е, колкото болнични легла има, толкова да се запълват, и толкова! Само да попитам, какво лекуват тези болници сега?! Някой направил ли е анализ, да се знае колко от пациентите са имали нужда да бъдат хоспитализирани, на колко от тях се е наложило повторно да влязат, повторно да се лекуват?! Няма такъв анализ.

- Поне можем да се похвалим, че в България вече има добро обезпечаване с медицинска апаратура, но достъпна ли е тя?

- Имаме, но лошото е, че тя е концентрирана на едни и същи места. Ето защо, нужно е подобряване на достъпа. И тук няма как да не отбележа, че такъв добър достъп до медицина, като в България, няма никъде другаде. Тук няма как да те накарат да чакаш три месеца за лабораторни изследвания, ако не са спешни. Отиваш, правят ти ги веднага. Това ваши и за прегледите при специалисти. Безспорно, имаме много добър достъп, но няма равнопоставеност до еднаква по качество апаратура. Най-високото й, последно ниво, е концентрирано в пет-шест града в България, а в останалите места има недостиг. Това не е много страшно, не може да има високи технологии във всяко село. Първо трябва да има спеицалисти, които да работят, второ – да се разбере, къде е нужна и къде не, за колко време се отива до високотехнолотичен център на 100-150 км. Всичко това е въпрос на анализ, а и не още нещо.

- Кое е това още нещо?

- Къде може да се разкрие болница и къде не може. Трябва да има задължителна национална здравна карта. Вярно, такава се появи в един момент, но незадълго. Във Франция дори да имаш пари и искаш да откриеш детска клиника на дадето място, няма да ти позволят, ако в даден периметър вече има. Ще те изпратят далече, където няма, защото таме се знае къде точно има нужда от инвестиция в разкриването на болнично лечение. Друг е въпросът, че там закриват болници, където са повече. Това важи и за Германия. Тук всеки, който реши, че иска болница, си прави. И още един пример, във Виена има две кардиохирургии, в София има седем. Стандартът за една страна е на един – два милиона да има кардиохирургия. У нас вече трудно мога да ги преброя, но са около 13-14. Същото важи и за инвазивните лаборатории. Ето затова казвам, че България е „богата" държава, а Австрия е „бедна".

- Младите лекари, специализантите отново излязоха преди седмица на протести. Искаията им вече не са само за пари, но и за електронен портал и книжна на специализанта, както и за по-голяма прозрачност за зачисляване на специализация. Имат ли основание?

- Тяхното изключително основателно искане е да има яснота в кариерното развитие – процеса на специализацията. Те трябва да знаят какво ще правят в първата година, какво ще надграждат във втората година и т.н., за да могат при явяването на изпит да знаят и даправят елементарните неща. Като вземеш специалност, не можеш да правиш всичко. Човек се развива и трупа опит цял живот. Медицината е такава дисциплина, че изисква натрупване на опит. Само от книгите не се получава. Специализантите трябва да се чувстват стабилни, като вземат специалност, да могат да извършват основните дейности, и да трупат опит, за да се специализират все повече и повече. Това става, докато човек е жив. Затова подкрепям искането им да има яснота в прогламата за специализацията.Като цяло, нужен ни е консенсус по това, как трябва да се развива здравеопазването в България. Докато такъв консенсус няма, трудно нещо може да се напарви.