КТ „Подкрепа“ за 14% ръст на разходите за персонал

Занижените заплати и текучеството в НЗОК застрашават контрола и качеството на здравните услуги, казват от синдиката в свое становище по проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 година

КТ „Подкрепа" отчита положително заложената политика на приоритизиране на профилактиката, ранната диагностика, диспансерното наблюдение и разширяването обхвата на програмата профилактика „Детско здравеопазване", представено в бюджета на НЗОК и по принцип подкрепя проектобюджета.

КТ „Подкрепа" разчита да бъдат взети предвид разумните предложения, особено по отношение на адекватността на възнагражденията и разходите за издръжка.

В същото време липсват политики и реформи

за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, най-големия брой легла на 1000 души население в ЕС, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, ограничен достъп до здравна услуги извън големите населени места, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, доплащането – най-висок дял на платени от пациентите разходи за здравеопазване в ЕС (през 2023 г. той е 35,5 %, което е 2,5 пъти повече от средното за ЕС) и др. Всичко това поставя в риск здравето на хората.

В бюджета на НЗОК за 2026 г., приет от същото правителството, липсата на достатъчно време служеше за формално оправдание по отношение отсъствието на заложени политики за справяне с предизвикателствата в здравеопазването. Сега вече с проектобюджета за 2027 г. подобни оправдания няма как да бъдат приети, тъй като най-засегнати от него ще бъдат служителите на НЗОК, качеството и достъпа на и до здравната услуга.

За 2027 г. ръстът на приходите (включително трансфери) спрямо 2026 г. е заложен на 8,1%.

Най-обезпокоителното е, че въпреки ръста на приходите

разходите за персонал са планирани едва с 2,6% нагоре, а издръжката на системата е намалена с 1%. Фактически планираната икономия от разходи за персонал е преразпределена в други области, което едва ли ще доведе до по-високо качество на работата на НЗОК.

Възнагражденията изостават спрямо натрупаната инфлация

за периода. Фактът, че заплатите не са на нужното конкурентно и адекватно равнище се прави, не само от КТ „Подкрепа". Същата констатация се съдържаше и в мотивите към законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г., внесен неотдавна през юни настоящата година. От мотивите тогава се открояваше ясно рискът пред НЗОК, генериран от недостатъчността на квалифицирани специалисти, предвид неатрактивното заплащане на труда, да осъществява ефективно и качествено работата си – „Средната работна заплата на служителите в системата на НЗОК е 1275,23 евро., като по служебни правоотношения е 1314,56 евро, а по трудови правоотношения – 1 212,61 евро. Средната работна заплата на служителите в Общата администрация е 1 202,15 евро, а на служителите по служебно правоотношение е 1 251,19 евро. Съгласно данни на Националния статистически институт размера на средната брутна месечна заплата на наетите лица в обществения сектор през 2026 г. е 1 412 евро.

В НЗОК е налице голямо текучество на персонал 

през последните години: 2025 г. – 12.13 %, 2024 г. – 10,84 %, 2023 г.- 8,83% и 2022 г. – 10,80 %, което води до спад в експертизата на служителите. Служителите със специални умения и квалификация играят ключова роля при изпълнението на стратегическите цели на НЗОК, а обучението на нови служители е дълъг процес. Ниските възнаграждения на служителите в НЗОК води до невъзможност за адекватна мотивация на служителите, огромното текучество на специалисти, липсата на кандидати при обявяване на конкурси за свободните длъжности, особено за специалност медицина, информационни технологии, фармация, право, които са специфични длъжности в НЗОК и РЗОК и са свързани с дейностите по контрол на дейността на договорните партньори." (стр. 3)

КТ „Подкрепа" нееднократно е заявявала, че качество и ефективност, на която и да било система не се постигат чрез евтин труд!

Обобщено по проекта – здравноосигурителните вноски са около 3,5 млрд.евро, трансферът от държавата е в размер на 2,2 млрд.евро., доплащания от пациенти – около 1,5 млрд. евро. Фактически системата ще абсорбира за 2027 г. над 7 млрд.евро, като добавим и сивия сектор. Числата еднозначно показват, че от данъци (трансфери от Държавния бюджет) и доплащания от пациенти се прехвърлят към здравеопазване над 50% от осчетоводените разходи, без да броим разходите, извършвани от Министерство на здравеопазването.

Припомняме, че все още няма подписан КТД за сектор здравеопазване

което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.

Категорично препоръчваме да не се предприемат действия

за минимален ръст на възнагражденията в условия на висока инфлация, в разрез с правото и договорената цел за постигане на покритие от 30% от работещите в рамките на няколко години.

(В т. 2.1. Политика по доходите от Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г. (стр. 14):

От 01.01.2027 г. се предвижда политика по доходите – увеличение с 5% на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на изборните длъжности, както и лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (сектор „Отбрана и сигурност").

КОНСТАТАЦИИ И ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Ограниченият достъп до здравни услуги остава основно предизвикателство за България, допринасяйки за ниска продължителност на живота и високи нива на предотвратими и лечими смъртни случаи. Страната има една от най-ниската очаквана продължителност на живота в ЕС, като предотвратимата смъртност е с 50% по-висока от средната стойност за ЕС през 2023 г., като е намаляла само леко през предходното десетилетие.

Здравната система на България остава силно болнично-центрирана, като по-малко от 20% от общите разходи за здравеопазване са насочени към амбулаторна грижа (една от най-ниските в ЕС). В същото време България има един от най-високите проценти на изписвания от болници на 1 000 жители в ЕС, а нивата на заетост и средната продължителност на престоя са сред най-ниските. Това сочи възможно несъответствие между болничната дейност и реалните нужди от грижа.

Този модел може да бъде частично свързан с модела на плащане, при който болниците получават възстановяване на разходите за клинични пътеки с фиксирани лечения, които не са съобразени с медицинската история и специфичните нужди на пациента.

Разходите за превенция остават сред най-ниските в ЕС

Увеличаването на дела на разходите, отделени за първична и превантивна грижа, би подпомогнало ранната диагностика, по-ефективно управление на хронични заболявания и по-ниски дългосрочни разходи. Това също така би намалило броя на пациентите, които се насочват към частна грижа поради времето на изчакване или ограниченията на квотите за насочване.

Препоръката на Европейската комисия от последния Доклад за България е повече от ясна – „Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, чрез преразпределяне на ресурсите от болничната помощ към доболничната, първична и превантивна грижа; справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в цялата страна; и намаляване на размера на плащанията от „джоба" на пациента."

Достъпът до здравни услуги продължава да бъде затруднен поради недостиг на персонал, неравномерно разпределение на лечебните заведения и здравните специалисти, както и високи вноски от джоба на пациента и ограничена амбулаторна грижа. 

Подобряването на достъпа до здравни услуги беше една от препоръките на ЕК

за България за 2025 г. Предизвикателствата са свързани със застаряващото население и се усложняват от сериозния и нарастващ недостиг на здравни специалисти, особено медицински сестри, които са разпределени неравномерно из страната. Застаряващата здравна работна сила добавя допълнителен натиск: 20% от медицинските сестри все още работят след пенсионна възраст през 2023 г. Достъпът до здравеопазване е допълнително ограничен за 11-12% от населението, което няма здравно осигуряване. България има най-висок дял на разходите за здравеопазване от собствен джоб в ЕС – 35,5% през 2023 г., което е 2,5 пъти повече от средното за ЕС. Делът на частните разходи за амбулаторни услуги е 43%, почти два пъти над средното за ЕС.

Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС – 15%. От тях за болнична помощ – 9 %, извънболнична медицинска помощ – 15 %, фармацевтични продукти – 68 %, дентална помощ – 5 %, други – 4 %. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.

Лошо е състоянието на общинското здравеопазване и на част от областните многопрофилни болници. Необходими са инвестиции и медицински специалисти. С цел гарантиране достъпността на здравната услуга е добре да се създаде пътна карта, с която да се създадат защитени болници, с гарантиран бюджет, позволяващ извършването на нужните за съответния район здравни грижи. Незабавно трябва да се предприемат мерки за създаване на защитени лечебни заведения (общините са в най-голям риск), според нуждите в съответния район и за гарантирана достъпност да здравна грижа.

Продължава да не се намира решение за огромния недостиг 

на медицински сестри, като основната причина е много ниското ниво на заплащане.

Вече са непренебрежими въпросите и лобизма, свързани с големия брой разрешителни за откриване на лечебни заведения и възможността да сключват договори с НЗОК, като така де факто ограниченият ресурс се разпределя на все повече субекти и оттам се създават предпоставки за влошаване на качеството на здравната грижа.

Голяма част от средствата на НЗОК се харчат за медикаменти и материали, цените на които са много по-високи спрямо средноевропейските и е необходима ревизия на подобни лоши практики. Налице е неравнопоставеност и между държавни и общински болници от една страна и частните от друга, по отношение на доставките им. Държавните и общинските прилагат обществени поръчки, а частните – не. Принципът трябва да е един и същ – обществения ресурс не трябва да се харчи на тъмно, да се въведе система за пределни цени на медикаменти.

Политиката и нормативните изисквания по отношение на ценообразуването на лекарствата се нуждае от прозрачност и най-вече от справедливи цени при първоначална регистрация и при последваща промяна в цената на съответното лекарство или медицински продукт. Често срещана практика е при определяне на цената на едро, да не се вземат предвид търговските отстъпки и така цената да се завиши до около 6 пъти.

Бюджетът на НЗОК за 2027 г. вече е длъжен не само да постави основите към преодоляване на натрупаните недостатъци в системата, но и да отразява дългосрочни политики и ясна визия за развитието на здравеопазването в България.

КТ „Подкрепа" настоява за допълнително увеличение от 14%

(допълнителни около 5,5 млн. евро) на разходите за персонал, за да се компенсира ниското увеличение за тази година (5%), при необходими за запазване на покупателната способност 13,6 %, натрупаната за 2026 година инфлация в размер 6 % (без да се добавя прогнозната инфлация за 2027 г. и ефектът от увеличението, произтичащо от добавените осигурителни вноски за държавните служители) и най-вече да се гарантира работния капацитет на НЗОК, особено при нарастващите злоупотреби със средства на НЗОК. Допълнителното увеличение на разходите за персонал представлява 0,10% от проектобюджета на НЗОК. В предложения проект разходите за персонал и издръжката представляват 1,2% от бюджета. При така заложените ниски разходи за управление, контрол и осъществяване на дейността не може да се очаква повишаване на ефективността и качеството на работа на НЗОК. Приемливото равнище е около 1,5%, като така ще се гарантира постигане на целите и ефективност на дейностите.

В Доклада на Европейската комисия от 2026 година е направена и следната препоръка – „Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;"

КТ „Подкрепа" подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.

КТ „Подкрепа" настоява за спешно изготвяне на нова пътна карта за общественото здравеопазване и осигуряване, създаване на статут на защитени болници (общински и национални), ревизиране на броя на болниците, сключващи договор с НЗОК, анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване" на здравната каса, и др., предвид провала на системата пациент-пари, който води до все повече „обосновани" разходи, насърчава корупцията в системата и влошава достъпа и качеството на здравната услуга.

КТ „Подкрепа" настоява за:

допълнително увеличение от 14 % на разходите за персонал (допълнителни 5,5 млн. евро), така общо (разходи за персонал и издръжка ще представляват 1,3% от бюджета на НЗОК);
Да се изясни защо са намалени разходите за издръжка с 1 % при непрекъснато увеличаващи се цени;
Гарантирана достъпност до здравна услуга;
Преоценка на системата пациент – пари;
Засилване на контрола върху ползването на обществен ресурс;
Намаляване на доплащанията от пациента;
Акцент върху доболничната помощ;
Програма за привличане на медицински специалисти и подобряване на условията на труд в системата на НЗОК;
Създаване на защитени болници.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА"