Нужно е остойностяване на труда

Държавата да финансира специализантите, за да ги задържи в страната, а не да задължава болниците да плащат, казва д-р Добрин Папуров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Реформата, започнала през 2000 г. е нещо положително. Въпросът е, че тя трябваше да се надгради. Вместо обаче да се надгради, тя се одържави. Трябваше да имаме фондово здравеопазване, но фондовете така и не се случиха, което на практика означава, че в България няма реална здравна система, колкото и това някому да се струва изненадващо. Имаме някакво събери чарково нещо между съветската система Семашко, държавно финансово управление, НЗОК уж не е държавна, но е държавна. В крайна сметка, цялата работа е, да не се дават достатъчно пари.

- Кой има сметка от това? Та нали всички на форуми и дискусии твърдят точно обратното – нужда от реформа има, има нужда от повече фондове.

- Не мога да разбера каква е играта в цялата работа, защото тя е на най-високо ниво в държавата, а там имат съветници, които дават акъл какво да се прави. Като цяло, няма реална система на здравеопазване. Всъщност, системата е държавна, но в същото време не е бюджетна. Навремето, по системата Семашко имаше бюджет. Макар и малък, но го имаше. Казваха ни коя година за какви пари ще работим, вътрешно имаше някакви критерии. Сега уж нямаш бюджет, но пак имаш бюджет и трябва да си го изработиш. Не знаеш обаче какво ще направиш, колко пациенти ще имаш – уж си на пазарен принцип, но не съвсем. Докато не се въведат истински пазарни принципи в системата на здравеопазване, ще има болници, които сами ще се самозакрият. Сега току се подхвърлят идеи да се закрият около 120 общински болници. Е, тук само ще вметна, как точно ще стане това, след като 4,5 млн. население избира политиците?! Обикновено гласовете за тях идван извън столицата, показа го и последният вот за президент. Същото това население обаче трябва да бъде здравно обслужено, а това става точно в общинските болници, които са 120 на брой. Впрочем, разходите за тях са не повече от 24% от бюджета на касата. Питам, какъв ще бъде тогава ефектът, освен тотално да се ограничи достапът на хората до болнична помощ. На практика не се предлага нищо, но само се говори за закриване, без да се мислят възможности точно за жителите на малките населени места. Сега се говори за телемедицина. Едва ли не ще лекуваме хората по снимка, като Кашпировки по телевизора навремето. Все неща, които навяват на мисълта, че някой иска да централизира всичко, за да бърка по-дълбоко в кацата с меда.

- Трудът на лекарите, медицинските сестри и останалите в системата обаче не е остойностен. Какво пречи?

- Нужно е остойностяване на труда. Българският лекарски съюз (БЛС) предложи методика за това още преди близо три години, но така и нищо не се случи. В момента, в който той бъде остойностен, следва и средствата да се увеличат. По света отдавна са измислили, как това да стане – члез диагностично-свързаните групи. Те обаче изискват още по-голямо финансиране, а парите идват от вноските на хората. И тук ще отворя дума за здравнонеосигурените – над 800 000 души. Понятие „здравнонеосигурен" няма никъде в Европа. Тоест, държавата да си влезе във функциите и да намери механизми за събиране на вноски от т. нар. неосигурени. Няма как да имаш порше и пет апартамента, пък да се водиш здравнонеосигурен! Такива са нещата у нас, такава е и ситуацията в страната.

- Но, каквото и да говорим, в здравната система непрекъснато се наливат пари, но са недоволни и лекарите, и пациентите. Защо?

- Искаме да въвеждаме най-новите технологии. Никой обаче няма да ни ги даде без пари. Няма как да развиваме високо технологична медицина, но без финансиране. Просто, средствата трябва да се разпределят правилно. Не може 43% от парите за здравеопазване да са за лекарства, а 30 на сто за болнична помощ, от които миниумм 30% отиват за консумативи и лекарства, а останалите за заплати.

- Преди дни младите лекари, специализантите, отново възобновиха протестите си. Този път обаче на първа линия не са исканията им за повече пари, а за по-голяма прозрачност в самата система на специализациите, искат електронен портал и електронна книжка на специализанта, за да се знае какви знания, умения, модули трябва да са преминали и овладяли. Имат ли основание младите Ви колеги?

- Аз напълно подкрепям младите колеги в техните искания, както и БЛС ги подкрепя, като цяло. За много от нещата те са прави. В техните протести и искания оределено се вижда развитие. Те са разбрали, че не могат да претендират само за заплати и да се конфронтират с другите, работещи в системата на здравеопазването. Напълно прави са да искат по-добра яснота в специализациите. Държавата е тази, която трябва да прецени, как да процедира с колегите-специализанти по държавна поръчка, да ги финансира, за да ги задържи, не да задължава болничното заведение, което трябва да изкара парите, да им плаща, да им дава по 2500 евро заплата. Увеличиха с 10% клиничните пътеки, но в последните четири-пет години инфлацията не е 10, а близо 50 на сто. Само ще отбележа, че един специализат в Германия започва с 3000 евро заплата. Колкото до прозрачността на самите специализации, малите хора са напълно прави.

- Вие с регион натоварен, болницата работи интензивно с центъра за спешна медицинска помощ. Ефективно ли ще е, според Вас, обединяването на наземната спешна помощ с Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха?

- Наземната с въздушната спешна помощ не бива да са разединени, защото трябва да има единен, командващ център. Според мен, резонно е администрацията да бъде намалена, но трябва да бъде прецизирана – къде какво да остане и от какво можем да се лишим.