INSAIT с направление за нови лекарства с ИИ
Изкуствен интелект, който разкрива как
болестите променят човешките клетки и помага за откриването на нови лекарства и лечения, е амбицията на новото научно направление. Д-р Гоева, освен международно международно признат български учен с впечатляваща кариера зад граница, е работила години в Университета на Торонто.
Там тя е създала и ръководила собствена
научноизследователска група в областта на машинното обучение и изчислителната биология. Преди това в продължение на седем години е работила в престижния институт Broad на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет.
INSAIT ѝ дава възможност да продължи
изследванията си на световно ниво, като същевременно вложи натрупаните знания и опит в развитието на българската наука и създаването на технологии, които могат да променят бъдещето на медицината, казаха от МОН. Новото направление в института ще обедини постиженията на изкуствения интелект, математиката и биологията в търсенето на отговор на един от най-важните въпроси пред съвременната медицина - как да бъдат откривани по-рано болестните изменения и как клетките да бъдат насочвани обратно към нормалното им функциониране, увериха оттам.
В основата на проучванията стои
възможността изкуственият интелект да анализира огромни количества биологични данни и да открива зависимости, които остават незабелязани при традиционните методи. По този начин учените ще могат да предвиждат как клетките реагират на различни лекарства и да определят кои вещества или комбинации имат най-голям потенциал за лечение. Това е особено важно, тъй като възможните комбинации са практически неизброими, а лабораторните експерименти могат да изследват само малка част от тях.
Научната кариера на д-р Александрина Гоева
започва в България. Тя е възпитаник на Софийската математическа гимназия и завършва приложна математика в Софийския университет. Продължава образованието си в САЩ, където придобива магистърска степен по математика и докторска степен по статистика от Бостънския университет. Научните ѝ разработки са публикувани в едни от най-авторитетните международни издания, сред които Science, Cell, Nature Biotechnology, Nature Communications и Cell Reports. Изследванията ѝ имат над 7200 цитирания по данни на Google Scholar - показател за международното признание и значимостта на нейната работа.
Тя е и създател на HiDDEN-иновативен метод
за машинно обучение, с който са открити незабелязани досега клетъчни изменения, свързани с развитието на рак на кръвта и нарушения в защитната бариера на мозъка. Откритията ѝ разкриват нови възможности за по-ранна диагностика и по-добро разбиране на тежки заболявания.
Спасиха мъж със съдова реконструкция с говежди перикард
Оперираха каротидна артерия на пациент в съзнание
МУ-София представи плазма за рани и „умни“ шини
Българи с нова терапия при тумор на плацентата
Новите медицински изделия по НЗОК ще се забавят
Спасиха волейболен национал с иновативна операция
Спасиха пациент чрез модифициран стент-графт
Съдови хирурзи спасиха пациент чрез стент-графт
Александровска с първа доза Лутеций