Напуснаха ни две значими имена

В един и същи ден си отидоха скулпторът Вежди Рашидов и основателят на КТ „Подкрепа д-р Константин Тренчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Две имена, съпътствали ни в последните три десетилетия, едното на творец с пророчески вдъхновения и крайно милостив към немощните и страдащите, другото на човек със силна харизма, умеещ както да води преговори, така и да организира мащабни протесни в името на правдата и исконното право на всяко човешко същество да живее достойно. Единият, Вежди Рашидов, създаде творби, докосващи сърцата до такава степен, че нерядко посетителите на изложбите му излизаха с насълзени очи. По една единствена причина – бяха създадени неподправено, без позьорство, откровено емоционално. И по всичко се вижда, че тези качества на Вежди, както го наричаха приятелите, са му дадени от Твореца и преосъществени в името му. На арабски „Вежди" има отношение към страстта, силната любов, екстаза, емоционалното вълнение и дълбокото душевно чувство. В турския език името е със значение „Онзи, който намира това, което търси". А на него, на Вежди Рашидов, не се налагаше прекомерно да търси вдъхновение, защото то му бе дадено отгоре. Умееше да вижда голямото, значимото, същественото, съотносимо към всеки един в обществото ни дори в най-малките детайли. И ги претворяваше в стотиците си творби.

Кой е Вежди Рашидов?

Роден е на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров" в София, а през 1978 г. – Художествената академия със специалност „Скулптура" в класа на проф. Димитър Даскалов. Изгражда международна кариера като скулптор, с десетки самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови произведения са част от колекции на престижни музеи и галерии по света.

Знакови творби

Статуетката за призовете „Сирак Скитник" на Българското национално радио, „Златна роза" на фестивала на българския филм във Варна, „Полицай на годината" на Министерството на вътрешните работи и наградата за наука „Питагор" на Министерството на образованието и науката са негово дело. Вежди Рашидов е обявен за народен художник на Турция и за почетен гражданин на Армения. Негови произведения са в почти всички галерии в България, както и в частни колекции и музеи по света, сред които музеят „Пушкин" в Москва, фондация „Лудвиг" в Кьолн, Националната галерия в Ереван, музеят „Манцу" в Хачиджи, колекция „Корита" в Токио, музеят „Стасис" в Отару, фондация „Арт Диалог" в Париж, музеят „Тилсен" в Канада, Националната галерия в Анкара, Музеят за модерно изкуство в Палма де Майорка, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици" във Флоренция, Музеят на конната цивилизация в Токио, музеят „Арсенал" във Венеция, Скулптурният парк на Министерството на външните работи на Кипър, фондация „Серра", фондация „Кетглас" и музеят „Дзинтай" в Пекин.

Неговите отличия

Носител е на орден „Стара планина" първа степен (13 май 2002 г.). От 2004 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН). Рашидов е академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество (Москва, Русия, 6 март 2010 г.). На 23 септември 2011 г., по време на работно посещение във Франция, е удостоен с медала на музея „Лувър". По време на срещата с генералния директор на музея Анри Лоарет е обявено и решението България да представи изложба с артефакти в новия отдел за Византия на Лувъра. На 15 февруари 2014 г. става първият български художник, получил Наградата на критиката на Международната изложба за съвременно изкуство CALL'ART във Венеция. През април 2014 г. е удостоен с почетния медал на музея „Арсенал" и с почетния „Кехлибарен знак" на общината във Венеция, Италия. На 26 февруари 2019 г. получава почетния знак „Свети Стефан" на Българската екзархия в Истанбул. На 8 юли 2021 г. е удостоен със златния медал на Кралския артистичен кръг (Real Circulo Artistico, RCA) в Барселона. През април 2019 г. посланикът на Армения в България Армен Саргсян връчва на Вежди Рашидов специален сертификат за оказаната от него помощ след земетресението в арменския град Спитак през 1988 г. Заедно с художника Георги Трифонов Рашидов дарява приходите от тяхна изложба в Индия и Париж за пострадалите от бедствието. Носител е и на най-високото отличие на Министерството на културата на Армения за приноса му в развитието на двустранните отношения. В качеството си на министър на културата организира Дни на Армения в България. Почетен гражданин е на Кърджали (21 октомври 1996 г.), Мадан (11 август 2003 г.), Димитровград (11 август 2003 г.), Правец (3 октомври 2008 г.) и София (24 юли 2014 г.). През 2018 г. става почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). На 1 октомври 2021 г. в София открива арт галерия на свое име – „Вежди".

Човекът синдикалист

Безспорно д-р Константин Тренчев е този, който научи нас, българите, на синдикализъм. В началото на промените едни го харесваха, други го критикуваха и дори подлагаха на съмнение пребиваването му в затвора по идеологически причини преди 1989 година. И едните, и другите обаче не оспорваха едно – неговата харизматичност да увлича хората в справедливи каузи. Неслучайно мнозина от първоначалните му критици впоследствие се вляха в КТ „Подкрепа". Ще го започним, че и в годините на т.нар. Синя идея, той не се колебаеше нито за миг да критикува своите, от СДС, да им сочи на всеслушание къде не са прави, но и да дава решения. Критикуваше, мотивираше се. И дори да не ги приемаха тогава, времето показа, че в преценките и идеите си да разрешаване на редица проблеми беше абсолютно прав. Беше любимец на журналистите, защото умееше да комуникира. В онези времена, скоро след промените, нямаше медийни съветници, нямаше PR специалисти. Тогава който беше искрен, имаше трибуна. А д-р Тренчев винаги я имаше. И не само я имаше, но и не шикалкавеше дори при наеудобните въпроси. Просто отговаряше. Той бе от хората, които умееха да създават, да градят, да администрират. И нещо особено важно – беше от хората, които знаят, кога трябва да се оттеглят от сцената. Така той направи през 2015 г., след 26 години начело на КТ „Подкрепа". И предаде ръководството на следващото поколение синдикални лидери.

Биографично за Доктора

Така го наричаха – простично, искрено. Лекар по професия, общественик, дисидент по убеждение и лидер по призвание, д-р Тренчев е човекът, който през 1989 г. поставя началото на първия независим синдикат в България – „Подкрепа". Във време, когато свободното сдружаване е невъзможно, а защитата на човешките и трудовите права е подчинена на държавната власт, той избира най-трудния път – да се противопостави на системата и да даде надежда, че свободният синдикализъм е възможен.

Създаването на „Подкрепа" не е просто учредяване на нова организация. То е акт на гражданска смелост и защита на достойнството на българските работници. Заради тази дейност д-р Тренчев е подложен на репресии, арестуван е и прекарва няколко месеца като политически затворник. Вместо да бъде сломен, той се превърна в един от символите на борбата за демокрация, свобода на словото и право на независимо синдикално сдружаване. Впоследствие стана един от учредителите на Съюза на демократичните сили и участва в процесите на демократичния преход в страната, включително в Националната кръгла маса между управляващите и опозицията. След демократичните промени д-р Тренчев посвещава повече от четвърт век на изграждането на Конфедерацията на труда „Подкрепа". Голям е и приносът на д-р Тренчев за международното утвърждаване на българския синдикализъм. Благодарение на неговите усилия КТ „Подкрепа" става първата българска синдикална организация, приета в международното и европейското профсъюзно семейство. Самият той е първият българин, избран за вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите, както и за вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. През 2015 г. Доктора прецени, че по-младите трябва да поемат КТ „Подкрепа" и се оттегли. Но макар и да си остана вкъщи с котарака, който му подариха от синдиката на изпроводяк, често приемаше вкъщи синдикалисти. Търсеха го за съвет, за допитване. Със своята харизма на човек, умеещ да увлича другите човеци, кой ще остане в паметта на всички, които го познавахме.

Прощаване

Поклонението пред д-р Тренчев ще се състои на 9 ноември от 12:00 ч. в катедралния храм „Св. Неделя", в София.

Поклонението пред Вежди Рашидов ще е на 12 ноември, четвъртък, от 11:00 часа в Народния театър „Иван Вазов".

Поклон пред паметта им!