Благодетелят, който създаде дом на здравето
Съхраняване на паметта
В новия център е уредена музейна част, в която са събрани мебели от края на XIX и първата половина на XX век, които са били част от обзавеждането на Дома на благотворителността и народното здраве. След като домът е реорганизиран през 1947 г., негов директор става д-р Елисей Янев, който три години по-късно е избран за ректор на Медицинска академия в Пловдив (сега университет). Намерението за създаването на музейния кът бе подкрепена и от правнука на благодателя Пенчо Братанов.
„Подкрепям изцяло идеята споменът за делото и личността на Кудоглу да бъдат възкресени в Музея на медицината и духът на добротворството в името на хората да се предава на днешните поколения. Надявам се не само студентите и преподавателите, но и цялата пловдивска общественост да може да се докосне до част от наследството на човека, белязал историята на здравеопазването в града под тепетата и на медицинското образование", каза Братанов. Той припомни, че името на прадядо му се нарежда заедно с тези на Васил Априлов и братя Евлоги и Христо Георгиеви във вечната книга на дарителите.
Кой е Димитър Кудоглу
Родовите му корени са от Беломорска Тракия. Роден е в село Габрово срай Ксанти, сега на гръцка територия през 21 август 1862 година. Фамилията му е Кудев (Кудоглу). Той е едно от осемте деца на Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на семейството остават живи само той и сестра му Мария. Първоначалното образование получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Владее пет езика - български, френски, немски, гръцки и турски.
След ранната смърт на бащата си поема търговията с тютюн. Димитър Кудоглу е човекът, създал два от тютюневите склада в Пловдив, които бяха опожарени през 2016 година. Неговата дейност вдъхновява и Димитър Димов да напише романа си „Тютюн". През 1903 г. Кудоглу се премества в център за търговия с тютюн от още по-голям мащаб – Дрезден.
В германското бароково бижу на Елба българинът прекарва по-голямата част от живота си. Стремежът не само към успех в бизнеса, но и към красотата и благотворителността, така често срещани в Европа, той привнася и у нас след връщането си в България.
Индустриалец и филантроп
За успеха му в бизнесделата принос има и факта, че неговата съпруга Екатерина е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Точно там той успява да умножи семейното богатство и зестрата, започвайки търговия с тютюн от Османската империя за чужбина.
По време на пребиваването му в Дрезден той купува и втора къща, тъй като след 1903 година е определен за почетен консул на България там.
Оттам поема издръжката на младежи, които учат в гимназиите в Солун и Пловдив, а по-късно ги издържа и да следват медицина в Австрия. През 1908 г. Димитър Кудоглу създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за воите съселяни от беломорското Габрово.
Две години по-късно, през 1910 г. той дарява бащината си къща за училище и финансира преустройството й. По време на Междусъюзническата война финансира с 1 млн. лева издръжката на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници. Дарител е на Червения кръст, дружество „Самарянка" в Пловдив и дори на фондове на царското семейство.
Със 195 000 лева подкрепя създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността". Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. Погребан е в гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „Цар Симеон" е издигнат негов бюст – паметник, който е дело на скулптора Мина Иванов.
Напуснаха ни две значими имена
Един българин в света на атомите
Чумата – между историческата памет и съвременната медицина
Мърквичка с първа картина на БМЧК
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро
Муза облечена в болка
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията
Завръщане с мисия
Между Калиопа и Хигия
