Лице

Един българин в света на атомите

23-10-2026 17:31
Инженер Добри Вулов постигна удължен период на разпад на галий-68 PSMA и с екип създаде индустриално производство на фармацевтик Един българин в света на атомите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Когато Дмитрий Менделеев открива през 1875 година химичният елемент галий с атомен номер 31 и символ Ga, със сигурност не е предполагал, че близо два века след него в една малка страна, България, ще бъде постигнато удължаване на периода му на разпад и ще бъде създадено индустриално производство на фармацевтик. Това обаче вече е факт благодарение на инженер Добри Вулов и екип от „Българската радиофармацевтична компания" (БРК). Само по себе си, това е истински пробив в диагностиката на рака на простатата, тъй като стабилността на фармацевтика вече е до 5,5 часа. На база на новата разработка вече се произвежда галий-68 PSMA за нуждите на онкологията. Предимство е и в това, че произведеното количество от една сесия е за не по-малко от 100 човека.
Биографично

 

Инженер Добри Вулов е роден на 24 октомври 1987 година в Бяла Слатина. Завършил е Химико-технологичния университет в София. Първоначално е бакалавър по инженерна химия, а след това става магистър по управление на качеството. Надгражда образованието си с магистратура и по инженерна химия, както и магистратура по специалността фармация за нефармацевти. Казано накратко, той е от онези интересни личности, които не се оставят да тъпчат на едно място, защото още от ученическите си години се е убедил, че колкото и добре да стоиш по отношение на образование и познание, ако не се стремиш да научиш още и още, в един момент оставаш на опашката на знанието.

 

Началото

 

Още след завършването си на Химико-технологичния университет постъпил на работа като супервайзър в „Софарма". Скоро го направили началник-смяна в завода, но за кратко, защото се увлякъл по нуклеарната медицина. Напуснал и постъпил във фирма, която работи точно в този сектор. За кратко време от качествен контрол израстнал до позицията квалифицирано лице. „Това е човекът, който окачествява продукта и казва дали той е годен за започване на клинична употреба. Отговорността е голяма, тъй като квалифицираното лице отговаря и за освобождаване на партидите, които поемат към пациентит", пояснява инженер Вулов значението на това така слабо познато за широката общественост понятие. Връща се назад в спомените си, но не може да каже кога точно е решил да се насочи към тази сфера, така тясно свързана с човешкото здраве. „По-важно е, че правя не само това, за което съм учил и съм се квалифицирал, но и което ме радва. Да отиваш на работа без безпокойство, с усещането, че днес имаш да свършиш нещо много важно, та дори да е една малка, но твърде значима крачка към продукт, който ще спаси нечий живот. Утре крачката ще е по-голяма. После ще дойде и удовлетворението, че си направил нещо завършено, от което мнозина ще имат полза", казва за себе си и своето призвание инженер Добри Вулов. Замисля се допълва „Изглежда и новата апаратура, наистина нова в годините, когато започнах работа в „Софарма", също ме е увлякла да правя и наука, но и да търся и начирам решения за практическата полза. Още тогава се появи и страстта ми към нуклеарната медицина". Не само отличната университетска подготовка, но и вроденяит му перфекционизъм го прави достатъчно познат в средите на бизнеса, който развива наука, за да бъде поканен на работа в „Българска радиофармацевтична компания" (БРК), където само за няколко месеца създава екип, готов да поеме предизвикателствата за търсене на нови решения.

 

Успехът

 

„Благодарение на хората, точно на екипа, той дойде скоро. Разбира се, за това помогна много философията на компанията, да подкрепя инвестиционно тези, които искат да разработват, да развиват наука, казва инженер Добри Вулов. В България, като изключим лекарите, които работят с продукти на нуклеарната медицина, малко са хората, които разбират от тази материя", добавя ученият. За твърде кратко време, ако се вземе предвид времето, с което се прави наука у нас, екипът успява да направи истински технологичен пробив. Постигнато е първото по рода си в Европа индустриално производство на галий-68 PSMA със стабилност на готовия радиофармацевтик до 5,5 часа. По дефициния той достига наполовина разпад само за 68 минути. Постижението на българите не остана незабелязано в чужбина. Само преди броени дни то беше представено на световната общност по нуклеарна медицина по време на 39-ия годишен конгрес на Европейската асоциация по нуклеарна медицина (EANM 2026) във Виена. На престижния форум присъстваха професори и преподаватели от водещи университети и университетски болници, сред които Кингс Колидж Лондон, Колумбийският университет в Ню Йорк, Университетската болница в Копенхаген и Университетската болница в Цюрих, както и представители на други радиофармацевтични компании от 30 държави.

 

Ползите

 

Галий-68 PSMA е специално радиоактивно вещество, което се използва при PET/CT изследване, за да помогне на лекарите да открият и оценят разпространението на рака на простатата, който заедно с този на гърдата при жените, са водещи сред онкологичните заболявания. Проблемът до момента обаче е бързият период на полуразпад на галий. За да го ползват медиците, трябва в съответното лечебно заведение да има собствен циклотрон. Само четири са болниците, които разполагат с такава апаратура към момента. Това са УМБАЛ „Александровска", Сити клиник, УМБАЛ Токуда и УМБАЛ „Света Марина"-Варна. Дневно могат да бъдат поеми трима-четирима човека. „Затова на пациентите се налага да се записват в листата на чакащите за диагностика, която може да се осъществи и след месеци – период, твърде неблагоприятен за туморите. Най-краткото време за изчакване е два месеца", уточнява инженер Вълов и допълва, че за фармацевтика със стабилност до 5,5 часа лечебни заведения вече правят заявки и го ползват. „Нещо повече, вече имаме шест-седем успешни доставки. Като вече са прегледани осем пациента, вместо трима-четирима", казва още инженер Вулов. И допълва, че с този продукт на ноклеарната медицина всяка болница или медицински център, разполагащи с петскенер, могат да диагностират пациенти без да имат притесненията, че 68 минути минават много бързо.

 

У дома

 

Инженер Добри Вулов, както се казва, е от мъжете – мечта за всяка жена, защото държи на семейството си. И макар да е човек на съвременната наука, носи в себе си патриархалният дух на онези, за които домът е на първо място, после всичко останало. Работната му седмица е минава в пътувания между София и Панагюрище, които обаче не са убили желанието му заедно със съпругата си да опознава България и света. Двамата пътуват поне два пъти в годината в чужбина. „Колкото до децата, за това са бабите. Тяхната помощ е безценна за нас", казва ученият в заключение.


Чумата – между историческата памет и съвременната медицина

Чумата – между историческата памет и съвременната медицина

Три епидемии оставят своя отпечатък, все още се срещат огнища на заболяването сред хора по света
Мърквичка с първа картина на БМЧК

Мърквичка с първа картина на БМЧК

Организацията стана на 105 г., започва като ученическа инициатива на Мъжката гимназия в Русе, историята й е белязана от политически обрати
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро

Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро

„Ще живея до 100 години", казваше Игнат Канев, но доживя до 93, болницата с неговото име отбеляза един век от неговото раждане
Муза облечена в болка

Муза облечена в болка

Художникът Божидар Ламбрев – Lambr се обръща към изкуството с нов поглед, като лечител, след боледуване
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията

Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията

Роденият българин в Гюргево – Румъния оперира болно сърце още в началото на XX век, отбелязваме го в Европейската нощ на учените
Завръщане с мисия

Завръщане с мисия

Колкото повече хора се връщаме в България, толкова по-лесно системата може да бъде променена към по-добро, казва д-р Евгени Василев от Добрич
Между Калиопа и Хигия

Между Калиопа и Хигия

Д-р Стоян Минев от ЦСМП – Пазарджик намира вдъхновение за поезията си от своите пациенти, заминава за Кан за конгрес на лекарите-творци
Благодетелят, който създаде дом на здравето

Благодетелят, който създаде дом на здравето

Това е Димитър Кудоглу, новият Комплекс за медицинско знание, история и иновации в МУ-Пловдив ще носи неговото име
Смелостта да се върнеш

Смелостта да се върнеш

След десетилетия успешна работа в Германия и Швеция анестезиологът д-р Светлозар Цветанов избра да се върне в България
Отбелязваме 141 години от Съединението на България

Отбелязваме 141 години от Съединението на България

Петима са в мозъчния тръст то да стане факт, прякорът на един безумно храбър сержант-майор става емблема за героизъм
1 2 3 4 5 ... 24 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Октомври 2026 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм