Един българин в света на атомите
Инженер Добри Вулов е роден на 24 октомври 1987 година в Бяла Слатина. Завършил е Химико-технологичния университет в София. Първоначално е бакалавър по инженерна химия, а след това става магистър по управление на качеството. Надгражда образованието си с магистратура и по инженерна химия, както и магистратура по специалността фармация за нефармацевти. Казано накратко, той е от онези интересни личности, които не се оставят да тъпчат на едно място, защото още от ученическите си години се е убедил, че колкото и добре да стоиш по отношение на образование и познание, ако не се стремиш да научиш още и още, в един момент оставаш на опашката на знанието.
Началото
Още след завършването си на Химико-технологичния университет постъпил на работа като супервайзър в „Софарма". Скоро го направили началник-смяна в завода, но за кратко, защото се увлякъл по нуклеарната медицина. Напуснал и постъпил във фирма, която работи точно в този сектор. За кратко време от качествен контрол израстнал до позицията квалифицирано лице. „Това е човекът, който окачествява продукта и казва дали той е годен за започване на клинична употреба. Отговорността е голяма, тъй като квалифицираното лице отговаря и за освобождаване на партидите, които поемат към пациентит", пояснява инженер Вулов значението на това така слабо познато за широката общественост понятие. Връща се назад в спомените си, но не може да каже кога точно е решил да се насочи към тази сфера, така тясно свързана с човешкото здраве. „По-важно е, че правя не само това, за което съм учил и съм се квалифицирал, но и което ме радва. Да отиваш на работа без безпокойство, с усещането, че днес имаш да свършиш нещо много важно, та дори да е една малка, но твърде значима крачка към продукт, който ще спаси нечий живот. Утре крачката ще е по-голяма. После ще дойде и удовлетворението, че си направил нещо завършено, от което мнозина ще имат полза", казва за себе си и своето призвание инженер Добри Вулов. Замисля се допълва „Изглежда и новата апаратура, наистина нова в годините, когато започнах работа в „Софарма", също ме е увлякла да правя и наука, но и да търся и начирам решения за практическата полза.
Още тогава се появи и страстта ми към нуклеарната медицина". Не само отличната университетска подготовка, но и вроденяит му перфекционизъм го прави достатъчно познат в средите на бизнеса, който развива наука, за да бъде поканен на работа в „Българска радиофармацевтична компания" (БРК), където само за няколко месеца създава екип, готов да поеме предизвикателствата за търсене на нови решения.
Успехът
„Благодарение на хората, точно на екипа, той дойде скоро. Разбира се, за това помогна много философията на компанията, да подкрепя инвестиционно тези, които искат да разработват, да развиват наука, казва инженер Добри Вулов. В България, като изключим лекарите, които работят с продукти на нуклеарната медицина, малко са хората, които разбират от тази материя", добавя ученият. За твърде кратко време, ако се вземе предвид времето, с което се прави наука у нас, екипът успява да направи истински технологичен пробив. Постигнато е първото по рода си в Европа индустриално производство на галий-68 PSMA със стабилност на готовия радиофармацевтик до 5,5 часа. По дефициния той достига наполовина разпад само за 68 минути. Постижението на българите не остана незабелязано в чужбина. Само преди броени дни то беше представено на световната общност по нуклеарна медицина по време на 39-ия годишен конгрес на Европейската асоциация по нуклеарна медицина (EANM 2026) във Виена. На престижния форум присъстваха професори и преподаватели от водещи университети и университетски болници, сред които Кингс Колидж Лондон, Колумбийският университет в Ню Йорк, Университетската болница в Копенхаген и Университетската болница в Цюрих, както и представители на други радиофармацевтични компании от 30 държави.
Ползите
Галий-68 PSMA е специално радиоактивно вещество, което се използва при PET/CT изследване, за да помогне на лекарите да открият и оценят разпространението на рака на простатата, който заедно с този на гърдата при жените, са водещи сред онкологичните заболявания.
Проблемът до момента обаче е бързият период на полуразпад на галий. За да го ползват медиците, трябва в съответното лечебно заведение да има собствен циклотрон. Само четири са болниците, които разполагат с такава апаратура към момента. Това са УМБАЛ „Александровска", Сити клиник, УМБАЛ Токуда и УМБАЛ „Света Марина"-Варна. Дневно могат да бъдат поеми трима-четирима човека. „Затова на пациентите се налага да се записват в листата на чакащите за диагностика, която може да се осъществи и след месеци – период, твърде неблагоприятен за туморите. Най-краткото време за изчакване е два месеца", уточнява инженер Вълов и допълва, че за фармацевтика със стабилност до 5,5 часа лечебни заведения вече правят заявки и го ползват. „Нещо повече, вече имаме шест-седем успешни доставки. Като вече са прегледани осем пациента, вместо трима-четирима", казва още инженер Вулов. И допълва, че с този продукт на ноклеарната медицина всяка болница или медицински център, разполагащи с петскенер, могат да диагностират пациенти без да имат притесненията, че 68 минути минават много бързо.
У дома
Инженер Добри Вулов, както се казва, е от мъжете – мечта за всяка жена, защото държи на семейството си. И макар да е човек на съвременната наука, носи в себе си патриархалният дух на онези, за които домът е на първо място, после всичко останало. Работната му седмица е минава в пътувания между София и Панагюрище, които обаче не са убили желанието му заедно със съпругата си да опознава България и света. Двамата пътуват поне два пъти в годината в чужбина. „Колкото до децата, за това са бабите. Тяхната помощ е безценна за нас", казва ученият в заключение.
Чумата – между историческата памет и съвременната медицина
Мърквичка с първа картина на БМЧК
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро
Муза облечена в болка
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията
Завръщане с мисия
Между Калиопа и Хигия
Благодетелят, който създаде дом на здравето
Смелостта да се върнеш
