Смелостта да се върнеш

Д-р Светлозар Цветанов го е придобил в Германия и Швеция. За Хановер заминава малко, след като се дипломира в Медицинския университет в София през 2015 година. В Медицинския университет в Хановер специализира „Анестезиология и интензивни грижи". По това време придобива и допълнителна квалификация по „Спешна медицина", което му позволява да работи в сферата на спешната помощ, както и в „Интензивния транспорт" в Германия. Тази специалност в България не е известна - за същността й разказва д-р Цветанов. „Тя се отнася до болни, лежащи в интензивните отделения. Този транспорт е високо специализиран и е предназначен за пациенти, които трябва да бъдат преместени от интензивното на болница с по-ниска компетентност към такова на болница с по-висока компетентност", уточнява специалистът. След пандемията от COVID-19 усетил, че има нужда от промяна. И я направил - през 2021 г. той и семейството му се преместват в Швеция.

Мотивът да се върне – за това питат често д-р Цветанов. Отговорът му е - новата Детска болница в Бургас. „Това е проект с потенциал да даде добър пример за качествена промяна на здравеопазването в България", заявява той. Дали стигнахме европейците или тепърва ни предстои е другият въпрос, на който често му се налага да дава отговори. Категоричен е, че подготовката, познанията и уменията на българските лекари по нищо не отстъпват на колегите им от Европа. „Нашето здравеопазване обаче, отстъпва по доста неща организационно. Все още има наследени немалко лоши практики заедно с голяма резистентност към промяна в някои сфери, смята младият лекар. Някои от основните проблеми са свързани с липсата на достатъчно персонал. Особено осезаемо се чувства това при медицинските сестри, но този дефицит съществува и при лекарите. Човешкият фактор и недостигът на достатъчно хора водят до поемането на излишни рискове, до правенето на много компромиси във всекидневната клинична практика. „Работещите в сектора са претоварени, работят прекалено дълго, поемат извънредни смени. Така те трупат умора, която води до риск за грешки", казва той. Наблюденията му сочат, че у нас медицинският персонал е натоварен с доста несвойствени активности – напр. налага се лекари да се занимават с административни дейности. „А те не са подготвени предварително за тях – нито като специфика, нито като обем. Изключително грешно е да се смята, че един професор в дадена сфера на медицината е добър мениджър и има добри организационни качества. Не е логично да се приема априори, че един добре подготвен лекар е надарен и с добри финансови, юридически и други способности. Подобни грешни хипотези водят до това, че най-изявените клиницисти и най-амбициозните от тях се издигат, но придобитите знания и умения не им стигат за последващите административни и организационни задачи, които позициите на върха им налагат", споделя впечатленията си д-р Светлозар Цветанов.

Лекарят е категоричен, че той не е по-капризен от европейския. „Чисто културно, нещата са съпоставими. Разликата, от гледна точка на пациента, е комуникацията и информацията, която той получава. Забелязвам, че на много места в България се води политика на затворените врати. На болния и близките му се спестява голяма част от информацията, а начинът, по който част от нея се поднася, не е подходящ", разказва наблюденията си той. Обяснява си го с не само в здравеопазването, а в живота в България по принцип.

Нека се замислим как водим децата си в детските градини. Родителят води оставя детето си до вратата без да му се даде възможност да прекрачи прага, да види какво се случва вътре. Същият принцип се прилага и в здравеопазването. Близките не са допускани да видят в по-голяма степен какво се случва в условията на болничната среда. Предоставяната им информация е фрагментирана и до голяма степен, недобре поднесена, неясна.", споделя д-р Цветанов. И допълва, че комуникацията с пациента е сфера с голям потенциал за промяна. Уверява, че точно тези негативи няма да бъдат допуснати в Детската болница „Света Анастасия" в Бургас.

„Ще работим активно с родителите на нашите пациенти и подробно ще им обясняваме всяка стъпка от лечението, както и причинно-следствените връзки между отделните действия. Те ще бъдат част от целия процес, ще могат да останат до детето си по време на неговото лечение", уточнява д-р Цветанов. Към момента лечебното заведение осъществява само профилактични прегледи, но очакванията са скоро да започнат и първите хоспитализации.