Да правиш българска наука с германска точност

Проф. Павлина Долашка разработи десетки препарати от охлюви за подпомагащо лечение при редица заболявания

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Тя е дългогодишен учен и ръководител на десетки проекти в Института по органична химия с център по фитохимия при БАН. В тази област познават името й не само в България, но и в Европа. Работи и по проекти в Центъра за компетентност за чисти технологии към Софийския университет, който беше създаден през 2018 г. с 24 млн. лева. В него тя е водещ изследовател. Насоките на екипа й за в областта на кръговата икономика, т.е. използване на отпадните продукти и връщането им обратно в производството. Работи по задачи, свързани с пречистване на водите и почвата, защото опазването на природата и човешкото здраве са нейна отдавнашна цел. За изобретениятня в областта на медицината и биохимията името на проф. Павлина Долашка е записано в Златната книга на Патентното ведомство. Една от емблематичните й разработки на базата на охлюви е за подпомагане лечението на неврологични болести като Алцхаймер и Паркинсон. Заедно с учени от Германия и Белгия разработват биологично активни вещества от природни източници, като те намират и конкретни приложения - за гастрит, колит, но и препарат за потискане на страничните ефекти при химиотерапия, опорно-двигателната система, както и за тежки варикозни рани.

Идея и вдъхновение

Да се насочи към проучване на лечебната сила на охлювите й подсказал разговор с италианския проф. Бенедето Салвато, заедно изследвали рапаните в Черно море. Така, заедно с екипа си, тя започнала да ги проучва. Най-напред доказали и на практика регенериращото свойство на тяхната слуз. Макар и в ограничени количества в началото, започнали да разработват различни препарати, които дали ефикасен резултат, като подпомагащи средства, за лечението на редица заболявания. Скоро фирма поела тази съвсем нелека част от работата. След разработките на проф. Павлина Долашка и екипа й е и препарат срещу рак на пикочния мехур, който е на базата на протеин, извлечен от кръвта на градинските охлюви. Новодиагностицираните с този карцином у нас годишно са не по-малко от 1000 човека. „Въпросният протеин не само стимулира имунната система да създава антитела. Но и притежава особени въглехидратни вериги, които се свързват с протеини, намиращи се върху туморните клетки, и ги разграждат без остатък", обяснява механизма проф. Долашка. Екипът й е открил още, че извлек от охлюви убива упорита бактерия, която причинява вътрешноболнични инфекции. Това е бактерията Stenotrophomonas maltophilia, която е изключително устойчива срещу всички класически антибиотици. Установил е още, че рапаните и раците в Черно море също имат вещества, полезни за лечение на рак и други болести. В тях пък се съдържа вещество, което потиска до 90% развитието на подкожния тумор на Графи. Лечебен ефект има и при Епщайн-Бар вирусаф – причинителят на мононуклеозата. „Резултатите по отношение на рака на пикочния мехур са много обнадеждаващи, но не сме стигнали до готов продукт. Предстоят много и продължителни клинични изпитания – нещо, което отнема много финансови средства", казва проф. Долашка. Докато обаче вече по този въпрос се върви с малки стъпки точно заради финансирането, екипът й не си губи времето – започва работа по разработката на други туморни клетъчни линии, като например рак на кожата. „Първите резултати са много обнадеждаващи, но трябва да се проведат още много изследвания", пояснява проф. Долашка. И допълва, че паралелно с новите неща, доусъвършенстват и продукти от слузта на охлювите, които вече са познати. Например, някои от тях екипът обогатява с метални, цинкови и сребърни наночастици. „Така фракциите стават много по-активни срещу различни бактериални щамове", казва още ученият. Една от перфектните разработки е тази за гъбички по ноктите под формата на гел, за която фирмата производител, спечели поредния проект по Оперативна програма „Конкурентноспособност".

Грешките в науката

Според проф. Павлина Долашка ползата от тях не е никак малка. „Те дори са много полезни и могат да насочат към нови, вече успешни неща", казва тя и посочва, че лично на нея и екипът й много от успехите са на базата на първоначални фалове. Една от последните теми, по които работят е активен въглен от черупки на праскови, кайсии, череши и бадем. Точно с активен въглен по време на пандемията екипът й разработи високозащитни маски срещу коронавируса. Наскоро той разработи и гел за почистване на токсините от рани, базиран също на активен въглен. Най-новото, върху което се работи са филтри за пречистване на полифлораркилните съединения, отделяни от пластмасовите бутилки за вода, кутии и опаковки за храни. Както е известно, тези съединения са канцерогенни. „Те не се изхвърлят от отделителната система, натрупват се в черния дроб и увреждат неговите клетки. Оттам провокират рак. Ние имаме чувствителна техника, с която вече откриване дори много малки концентрации и различни видове от тези съединения, наричани за кратко в науката „пифаст". Те са над 10 000 вида, като се откриват все повече нови, всяко от които от опасно по-опасно. Затова и Европейската комисия си постави, като задача №1, изследването по тази тема. Оттам подготвят и забрана за използването на пластмасовите кутии и опаковки за храна. Вече виждаме, че заради създаваните от пластмасите проблеми, вече започва замяната им със стъклени в много области", разяснява проф. Павлина Долашка. Убедена е, че активните въглени, особено от черупките на праскови, разработени от екипа й ще намерят добро приложение, тъй като дават много добри резултати срещу споменатите отрови – успяват за кратко време да абсорбират големи количества от тези замърсители. Учените са установили, че разработката може да послужи за производство на нов тип филтри за пречистване на водите. Нещо повече, те са разработили активен въглен в друга форма, като нанокомпозити с метални йони за пречистване на бактериалните замърсители във водите. „Вече го тествахме върху отпадни води от болници. В тях се натрупват много бактерии. Установихме, че активният въглен абсорбира и привлича бактериалните клетки, но не ги убива. Така напарвихме още една крачка – разработихме композит със сребърни йони, които вече атакуват стените на бактериалните клетки", разказва ученият за последните разработки и постижения на екипа й в Центъра за компетентност за чисти технологии към Софийския университет.

Конвентируеми ли са учените ни

Убедена е, че българските учени имат капацитет да са сред най-добрите в Европа, а защо не и в света. „Ние вече разполагаме с много добра, отлична техника, а тя е в основата на това да се залагат задачи и да се доказва, че дадени идеи са релевантни, иновативни и има смисъл от тях. В България имаме перфектни условия за правенето на наука, стига един учен да иска да работи и да създава. Лошото е, че повечето млади хора тръгват в друга посока в преследване на бързия успех, казва проф. Долашка. За науката трябва креативност, търпение, много мислене, да умееш да правиш правилните изводи. Изисквнията са комплексни и затова не всеки може да стане учен", допълва тя. И посочва, че в института са идвали немалко млади хора, но нещата не се получават точно, защото им липсва организация. „Дойде в 10.00 часа, но докато му дойде време да се събуди, то за какво ли се е събудил?!", подхвърля със закачка проф. Долашка. По думите й, за да стане човек наистина учен, трябва да притежава германска точност и швейцарска прецизност точно такива, каквито тя е придобила при многобройните си специализации в Европа. „Там затова успяват, както и в Япония и САЩ. Работа, работа, работа, без мрънкате и търсене на вини у другите", заявява тя.

Жените в света на мъжете

„В науката ние вече сме много. Тази територия отдавна не е сепарирана територия само за силния пол", смее е проф. Долашка, когато някой се шегува с нея на тази тема. Не е от докачливите, има чувство за хумор и обикновено отговаря на шегата с шега. Извън работата е от хората, които не могат да стоят бездейни. Слабостта е нейната внучка. Градското дете не е наясно напълно откъде идва млякото, как се прави сирене и куп други неща, с които 7-годишните й връстници в миналото са били наясно. И тъй като баба й няма как да завъди овца, за да й покаже откъде идва млякото, е намерила решение, как детето да разбере откъде идват чушките и доматите в салата. За целта е насадила на балкона в саксийка стрък домат и чушка. Двете заедно ги поливат и наблюдават, кога зарзаватът ще върже и ще узрее. Така детето нагледно ще научи неща, които в училище може да види само на картинка в учебника. На живо то обаче вижда нещо, което малцина от връстниците й имат шанса да видят. Това е модерната апаратура, с която работи баба й. „Внучка ми много обича да идва при мен на работа. Не пипа, но пита и слуша с огромен интерес. Виждам, че науката я вълнува и е много вероятно да поеме по моя път", казва с надежда проф. Павлина Долашка. Само след дни, на 29 юни, тя ще празнува своя имен ден на свети апостоли Петър и Павел. И тъй като денят е понеделник, е решила да почерпи домашните си и най-близките приятели предварително, в неделя.