Случаят със Спас Добрев е жесток

Той е най-добрата картина на нашето родно здравеопазване, казва д-р Десислава Кателиева

Случаят със Спас Добрев е следствие на системни проблеми. При него има много грешки по веригата - още от приемането на сигнала на спешния телефон и обработваето му, през преминаването на мъжа през Пирогов и хоспитализацията му в друго лечебно заведение. Да не говорим, че той е бил пациент на трето лечебно заведение, което го е пуснало да си ходи в къщи. За да няма подобни случаи, трябва да се спазват правила, но първо те трябва да се приемат. От 60 години в света се прилага триаж, има ред в спешната помощ, а у нас не. Резултатите са писмото на вдовицата на починалия пациент.

Че има проблеми в спешната помощ, 

констатираха през последните години и здравното министерство, и Сметната плата. В доклада й е установено, че системата е фракционирана, без комуникация помежду си, липсва последователност на действята, които се извършват в нея. И случаят, за който говорим в момента, го доказва. Тези сериозни системни грешки могат да се коригират само с едно действие – подписване на наредба за окончателен стандарт по спешна медицина, който става задължителен за всички лечебни заведения, които имат структури за оказване на спешна помощ. Ако това стане, системните грешки ще намалеят до минимум. Ако спазваме изискванията, никой няма да чака час и половина линейка, ако е с код „червено", с прояви на дихателна и сърдечна недостатъчност, както е станало в случая със Спас Добрев.

Този човек е трябвало да бъде обслужен до осмата минута

от екипа на Спешна помощ. Ако имаше правила, при триажирането на случая му в болницата, той е нямало да се озове в кой да е кабинет, а е щял да отиде директно в шоковата зала и реанимационните мероприятия са щели да започнат много по-рано. Изходът, дори тогава, няма как да знаем какъв би бил. Но това е нормалният ред на развитие на събитията. Въпреки че стандартът у нас не е отменен напълно, той не се спазва в идеалния си вариант, защото се очаква отново нов.

За да се изпълнят всикчи изисквания на стандарта, трябва да има и финансиране. Но, ако има точни критерии как да се движи пациентът в системата, за да се изпълнят, не е нужно да има допълнителни средства. За да се извършва триаж в спешните отделения, са нужни просто няколко медицински сестри. А при телефон 112, трябва да има протоколи и 100% от медицинските обаждания трябва да минават през спешния телефон.

Идеята болниците да транспортират спешен пациент

до друго лечебно заведение, ако не могат да му окажат помощ не е удачна. Защото те нямат линейки, които могат да извършват междуболничен транспорт. Представете си, че пристига пациент в кардиологична болница с остър хирургичен корем и там няма хирург, няма кой да установи какво му е, нито кой да го отвори. Тази болница има линейка, но в нея има само шофьор - добре, ще излезе един лекар от болницата и ще остави пациентите си без грижа, за да транспортира с линейка без оборудване пациент, който е в изключително тежко състояние. И тъй като няма комуникация между болниците той няма да знае дали там, където го карат ще има хирург. Затова този вид транспорт би влошил нещата. Редно е екипът на спешна помощ да прецизира състоянието на пациента и да го заведе в многопрофилна болница, ако не може да се ориентира за какво става дума. И е редно всичко това да бъде организирано с правила, така че пациентите да попадат там, където могат да им окажат нужната помощ, а не да обикалят болниците. Затова трябва да има стандарт, който да се спазва. Иначе отново ще стигаме до случаи като този със Спас Добрев. А той е жесток случай, най-добрата картина на нашето родно здравеопазване.