От трагедията до комедията на лекарските грешки

На някои от сюжетите на делата в съдебната зала могат да завидят дори класици като Чехов и Селинджър

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Съмнения за погрешна диагноза, неправилна терапия или отказано лечение са най-честите причини за завеждане на дела от пациентите. Доказателство за това са не само случаите, които стават публично достояние и получават широк обществен отзвук, но и тези, които остават скрити зад вратите на съдебната зала.

Пациент с рак на белия дроб в напреднал стадий

е герой на едно такова дело, което завършва с присъда за болницата. Случаят прилича поразително на трагичния инцидент със Спас Добрев, който наскоро взриви обществото. И в него мъж с тежко заболяване – терминален стадий при рак, търси спешна помощ в болница, но не я намира и си отива от този свят. Линейката закарала пациента в състояние, в което туморът бил „прорастнал към всички съседни тъкани и органи, с изливане на кръв и възпалителна течност в гръдната кухина и сърцевата торбичка", пише в документите по делото. При пристигането му в болницата най-страшен за живота му бил каридологичния проблем - събирането на възпалителна течност и кръв в сърцето, което довело до смъртта му. Според съда и законите в страната ни лекарите е трябвало да извадят събралата се кръв чрез операция. Пациентът обаче престоял в спешното отделение близо два часа без да получи никаква помощ и умрял.

Никога не можем да бъдем сигурни дали след операцията

мъжът е щял да оживее, както и колко време. Може би лекарите са спасили живота междувремеенно на други хора, които са имали по-голям шанс да живеят. Но това не отменя факта, че не са помогнали на този човек. Според съда това задължение не се отмена и от факта, че той е бил терминално болен. Защото въпреки това е имал право на своевременна медицинска помощ. За съжаление хора в състоянието на този мъж или това на Спас Добрев са нежелани пациенти, защото излизат скъпо на всяка болница, здравната каса не плаща повече за лечението им в тези случаи, а финансирането за палиативни грижи е пренебрежимо малко.

Не винаги обаче делата, които се завеждат,

са за толкова знакови инциденти, нито пък завършват с осъдителна присъда за болниците. В повечето случаи – над 50%, съдът смята, че претенциите на пациентите или техните близки са неоснователни. Типичен пример за това е и случаят на възрастна жена, която завела дело срещу болница за рехабилитация заради това, че се наранила в термалния басейн, в който се лекувала. Според жената горещата вода в басейна е причинила изгарянето, а служителите в болницата не са спазили правилата за безопансност и сигурност. При внимателно изследване на фактите и обстоятелствата по делото обаче, се установило, че горещата вода пуснала самата пациентка, като развила кран, с който трябвало да работят само служителите на болницата. Лекарите не носят отговорност, ако пациентите не спазват вътрешния ред и установените правила за безопасност, както е в случая, се казва в решението на магистратите в този случай.

В съдебната зала се оказва и, че границата между

трагичното и комичното често е прекалено тънка. Два куриозни случаи илюстрират това твърдение прекрасно. В единия от тях служител в болница обърква самоличността на два трупа на възрастни жени. Размяната установили близките едва по време на ритуала по погребението. Шокът бил огромен и дъщерята на починалата жена завела дело, по време на което съдиите заявили, че болницата не е изпълнила задълженията си по установяване на самоличността на починалите пациенти и е причинила огромен стрес на близките.

При другия инцидент медицинска сестра от малък град погрешно съобщила на близките, че техният роднина е починал. На следващия ден хората разстроени отишли в болницата да приберат тялото на "починалия", но с облекчение установили, че е жив. Съдът обаче отхвърлил иска на набедения за мъртъв пациент с мотивите, че стресът от лошата новина е преживян от неговите близки, а не от него самия.

Че добрата дума отваря врати, а лошата ги затваря

се оказва, че е принцип напълно преобърнат в медицината. Заради нелюбезното отношение на лекарите към пациентите много често вратите на съдебната зала се оказват широко отворени за тях. Типичен пример е едно от делата, на чийто сюжет за пореден път могат да завидят дори гении на разказа като Чехов или Селинджър. При този случай пациентът чува, че страда от фатална диагноза в коридора на болницата. Лекарите му обяснили, че при лечение ще живее шест месеца, а без да се лекува му остава много малко време. Човекът отказал терапия и започнал да урежда делата си преди да почине. Оказало се обаче, че поставената диагноза е била грешна и той оживял, след което завел дело срещу болницата. По време на процеса оабче се установило, че в определения случай е възможно да се постави неправилна диагноза, въпреки положените усилия на лекарите. Съдът обаче осъдил лечебното заведение заради това, че медиците не са съобщили по подходящ начин диагнозата и предстоящото лечение, както и прогнозата. Според магистратите случката в коридора е била нехуманна и не е съответствала на добрата медицинска практика, нито на изискванията на Етичния кодекс на лекаря.

Трагични или комични, случаите, за които се завеждат дела

за лекарски грешки на година са около 40 и броят им ще расте според всички експерти в бранша. Освен, ако здравната реформа и моралът в обществото ни не направят рязък завой към по-добро. А дали това е възможно, зависи от всеки от нас!