Няма лекар, който да върне пациент, нуждаещ се от помощ

Ако има отделни изключения, те само потвърждават правилото, но ние също ще ги осъдим морално и етично, казва д-р Юлиан Йорданов

Конкретният случай е труден за коментар, защото ИА „Медицински одит" трябва да направи проверка и да се види за какво точно става дума. По принцип всеки пациент трябва да бъде откаран до най-близкото лечебно заведение, където може да му се окаже квалифицирана помощ. Ако там няма необходимата апаратура или специалисти, той трябва да се пренасочи към друго място. Вече има много специализирани болници, които лекуват определени заболявания.

Ако пациентът по един или друг повод не е попаднал на точното лечебно заведение, би трябвало да отиде там, където може да му се окаже квалифицарна помощ.

Не знам дали някои болници имат предпочитания

към определени пациенти, би трябвало всяко лечебно заведение, което разполага с необходимия персонал, апаратура и специалисти за даденото заболяване, с което е пациентът, да го приеме при условие, че има свободни легла. Защото действително понякога съответната клиника не разполага със свободни места. Въпреки че по закон болниците са длъжни да разполагат с резерв от 10-15% за спешни случаи, понякога отделенията са пълни с хора.

Действително системата трябва да се промени малко.

Може би трябва комуникацията да бъде по-добра, така че когато една линейка поеме един пациент и го насочи нанякъде, да се подсигури, че в съответното лечебно заведение ще има място за прием и т.н. По-доброто финансиране също винаги ще означава и по-добра медицинска помощ. Едва ли заради това, че една клинична пътека (КП) е недофинансирана може да се върне пациент, но, че всички пътеки са недофинансирани е факт. Категорично парите за здраве в България са малко.

Дефицит на морал в медицината няма,

ако някъде има такива случаи, те са потвърждение на правилото. Но пак казвам - няма лекар, който да върне пациент при условие, че има нужда от помощ и да каже – Не, не аз няма да те лекувам. Това е абсурдно! Нашата дейност е призвание, изкуство, ние не сме работници. Няма лекар, който да върне пациент, нуждаещ се от помощ.

Ако има отделен случай, ние също като Лекарски съюз ще го осъдим морално и етично.

Но че има бърнаут синдром след лекарите, има.

Натовареността понякога оказва влияние върху качеството на работата, а тя идва най-вече от ниското заплащане. За да може един лекар да подсигури нормален статус на съществуване на своето семейство, той трябва да работи на няколко места. Така че няма как това да не води до претоварване. Ако един лекар получава достатъчно средства, той няма да тича от лечебно заведение в лечебно заввдение, от болница в ДКЦ, оттам в частен кабинет и т.н. Той ще седи цял ден в клиниката, както е в нормалните държави, но ще знае, че всичко това ще му бъде заплатено, така че да му осигури нормален живот и за почивка, и за специализация, и за квалификация. Защото всичко това струва пари.