Лице

В ритъма на сърцето

20-05-2022 08:00
Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин ЧиловВ ритъма на сърцето
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Началникът на Клиниката по кардиология в „Пирогов" проф. Мария Миланова бе отличена преди дни с наградата на името на проф. Константин Чилов. Призът бе връчен на специална церемония, състояла се в къщата музей на видния български клиницист-енциклопедист в село Славeйно. Защо и коя е тя, вижте сами.
„Медицината е колективно дело. В нея не можеш да бъдеш самотен играч. Освен, че лекарите трябва да си сътрудничим ръка за ръка, пациентът също трябва да участва. Без неговото съдействие, в много случай, каквото и да се направи за неговия живот и здраве, би било обречено на провал". Това е убеждението на проф. Мария Миланова - началник на Клиниката по кардиология в „Пирогов".

 

Биографично

 

Проф. Мария Миланова е интернист и кардиолог с дългогодишна кариера. През 1988 г. тя придобива специалност по вътрешни болести, а през 1994 – специалност по кардиология. Проф. Миланова има над 100 публикации във водещи български и чуждестранни медицински списания. Автор е на монография, има участие в учебници и сборници. Член е на Българското и Европейското Дружество по кардиология. FESC на Европейското дружество по кардиология. Републикански консултант по кардиология е от 2009 до 2011 година. Главен изследовател е в клинични проучвания, научен ръководител е на докторанти и специализанти по кардиология. Член на научни журита и експертни съвети. Проф. Миланова се присъединява към екипа на „Н. И. Пирогов" през 1988 г., а от октомври 2007 година и до момента е ръководител на Клиника по кардиология в най-голямата спешна болница в страната.

 

Как се избира бяла престилка

 

Това е задача и лесна, и трудна. Някои биха казали „лесна", защото бялото е просто бяло. Какво толкова ще му избираш. Но и трудна, защото бялото, избрано веднъж, винаги трябва да се съхрани бяло. Такова е разбирането на проф. Мария Миланова за лекарската професия. Да избере да бъде лекар не е имала никакви колебания. Решила да продължи семейната традиция. Покойният й баща д-р Христо Миланов е бил дългогодишен главен лекар на болницата в Елена – нейният роден град. „Беше ангажиран с идеите на БЧК, правеше всичко, за да имат хората на това място, колко се може по-добро здравеопазване", казва тя с респект за баща си. Майка й – Милка Миланова е фармацевт, работила дълги години в болничната аптека в града. Независимо, че Мария Миланова знаела, че иска да е лекар и завършила гимназия с пълен отличен и златен медал, неочаквано се явила непреодолима за времето преди 1989 г. пречка. Тогава за всеки окръг обявяваха по различните специалности колко студенти може да има. „За Великотърновско същата година обявиха нулеви бройки по медицина. Отделно позволяваха да се кандидатства за 30 места национално класиране, което беше почти непостижимо. Близките ми ме съветваха да не кандидатствам медицина, защото нямам шанс, ако не изкарам пълно шест на приемните изпити. Независимо от съветите им, явих се на изпитите за националното класиране. Изкарах шестица и ме приеха. Така сбъднах мечтата си да уча медицина", разказва проф. Мария Миланова за първата си пречка в живота, преодоляна с неоспорим успех. От гледната точка на човек, преминал през много ситната цедка на висшето образование някога и сега, когато в университетите, дори за специалност право, приемат само с оценките от матурите, тя определя като пълна девалвация сегашното висше образование. „Това е печалната истина, от която всички страдаме", въздъхва тя.

 

Изборът да лекуваш човешките сърца

 

И той, както и приемът й за медицина не бил от леките. Трудното обаче било от съвсем друг, необратим характер. Изборът бил предопределен от кончината на баща й. Д-р Христо Миланов починал от инфаркт в дома си в град Елена. Младата лекарка тогава д-р Мария Миланова, едва що била взела специалност по вътрешни болести, също била в дома на родителите си. „Линейката дойде късно, татко си отиде. Реших, че ще специализирам и кардиология", разказва тя. Точно заради този инцидент тя решила впоследствие да напише и втора дисертация на тема „Организация и управление на болничната и доболничната помощ при пациенти с остър коронарен синдром". Оттогава са минали години, но тя недоумява защо и сега се случва линейките да идват твърде късно още повече при хора с инфаркти, след като се знае, че времето при тези състояния е жизнено важно. По думите й обаче проблемът не е само в спешната помощ.

 

Непослушание, заплатено със собствения живот

 

Голяма вина за собствените си изпуснати състояния имат самите болни. „Пациентите имат болка, но чакат да им мине. Някои ходят на масаж, защото смятат, че са се схванали от течение и затова ги бори гърбът", показват наблюденията на проф. Мария Миланова. Болката при един остър коронарен синдром, освен типичната в гърдите, се явява и в гърба, рамото, врата, шията и дори в китките на ръцете. Тя може да трае 30 минути и да премине. Затова и много хора се самоуспокояват и не търсят лекарска помощ. "Обаждат се, когато проблемът се прояви остро. Тогава линейката, колкото и да бърза, може да пристигне, когато вече е късно", допълва кардиологът. Тя се сблъсква всеки ден с такива фатални случаи или с други, при които увредата на сърдечния мускул е напреднала много.

И ако за човек, живеещ в отдалечено и малко населено място, където болница наблизо няма, че дори и транспорт, някак си би било простимо, то какво да кажем за живеещите в големите градове. Дори мнозина от тези в София, където е пренаситено с лечебни заведения, ги докарват по спешност в последния момент в Кардиологичната клиника на „Пирогов". Други пък, не се съобразяват с лекарските съвети и живеят по старому, щом се почувстват по-добре. Преди броени дни в клиниката докарали 50-годишен мъж с инфаркт, познат на лекарите от предходно лечение, след което е изписан в много добро състояние. Мъжът обаче решил, че щом се чувства добре, няма нужда да приема лекарства. Стендът му обаче се запушил. В „Пирогов" едва спасили живота му. Лекарите обаче не успели да спасят друга своя пациентка, която успели да „закрепят" преди година, като й препоръчали операция. Жената обаче я било страх да легне на хирургичната маса. Преди месец тя си е отишла безвъзвратно. „Пътищата към катастрофата са различни, но водят до едно и също място", въздъхва проф. Миланова.

 

Защо ли ми пееш, като не те слушам

 

„Нещо такова се случва с безбройните кампании за профилактични грижи и здравословен начин на живот, които провеждаме ние, кардиолозите. Не ни слушат или, ако чуят нещо, то е за кратко и после масово българите си я караме така, както сме си свикнали", ядосва се проф. Мария Миланова. И независимо, че за десетилетията й работа като лекар, посрещащ пациентите лице в лице, е видяла какво ли не, не може да се начуди все още, как така има хора, които никога не са ходили на профилактичен преглед. С това тя обяснява и факта, че 67% от смъртността в България е от болести, свързани с кръвообращението, като на първо място сме в негативната класация по смъртност от инфаркти и инсулти. За илюстративен случай в подкрепа на думите си кардиологът разказва за 60 – годишна дама, приета преди седмица в Клиниката по кардиологията. Изследванията й показали завишени показатели на черния дроб, ултразвукът на корема дал данни за водна подвижна течност и куп други неща. „Много често проблеми, свързани с други органи и системи рефлектират върху сърцето, тъй като то реагира на всичко, което се случва в организма – от хрема и коронавирус до химиотерапия. По тази причина при нас попадат пациенти с кардиологичен проблем, но той не е водещ, а нещо друго", пояснява проф. Миланова. Затова, като видяла резултатите на жената, която била и с болка в корема, я попитала кога последно е била на гинеколог. Дамата й се сопната обидена: „Как ме виждате на тези години да ходя на гинеколог!" „Това говори, колко безотговорни са някои хора към собственото си здраве, а профилактиката е първото стъпало към това да не се разболяваме", подчертава проф. Миланова. От разказите й личи, че съвсем не говори за случаите формално, а ги преживява. „Това е народопсихолгията ни, да „знаем" за всичко най-добре нищо, че не сме специалисти", ядосва се тя. И независимо, че в „Пирогов" няма кой знае колко свободно време, освен кратките почивки, намира по някоя и друга минута да говори на пациентите за значението на профилактичните прегледи.

 

Делникът на проф. Миланова

 

Той започва невероятно рано. През седмицата тя става в 5.00 часа сутринта, в 7.00 часа вече е на рапорт в „Пирогов", като преди това е успяла да систематизира куп неща и да прегледа документацията , натрупана от предишната вечер и от нощния екип. Следват визитациите, прегледите, консилиумите. Обикновено си тръгва от болницата късно вечерта. Въпреки това се старае да се справя и у дома. „Завърших медицина на 24-годишна възраст. След това специализирах, правих дисертации, гледах семейство, малко дете. Научих се от съвсем млада така да си организирам времето, че да ми стига", казва проф. Мария Миланова и допълва, че никога не е имала друг начин на живот, в който просто да стои ей така, без работа, без цел. По думите й, това е по-скоро нормално, отколкото да разточителства с време. „Това, което правя ми е интересно, има смисъл. Понякога и ние, лекарите, се отчайваме от безизходицата, в която се намираме, но лично аз се старая да намирам време за важните неща в живота си. Никога не съм ги загърбвала", споделя кардиологът и допълва, че всяко нещо има цена. Каква точно тя е платила, знае само тя. Категорична е обаче, че не може да живее в безсмислени удоволствия хей така, колкото да мине днес и да дойде утре. На същата организираност е научила и дъщеря си, вече дипломиран юрист. Съжалява донякъде, че тя не е продължила родовата професия, но пък компенсира това с изключително внимание към специализантите. „Приемам ги за мои деца. Каквото знам в сферата на кардиологията им го давам, защото няма ли приемственост, за каква медицина да говорим", споделя с топлота проф. Миланова. Едно от нещата, които са й на сърце извън работата, са пътуванията. Обича театъра, макар и заради пандемията в последните две години да е ограничила посещенията на спектакли. Сега си връща отново навика да се среща по-често с Мелпомена.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Когато зъболекарят свири кънтри

Когато зъболекарят свири кънтри

Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет
Без право на грешка

Без право на грешка

Доц. Николай Велинов премълчава успехите си, убеден е, че човек може да бъде професионалист само в добър екип
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2022 Предишен Следващ