Без право на грешка

Доц. Николай Велинов премълчава успехите си, убеден е, че човек може да бъде професионалист само в добър екип

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Участва в редица международни научни проекти

и конкурси. Един от най-интересните за научната общност по медицина е „Циркулиращи ендотелни клетки като маркер за реперфузионна увреда при чернодробни трансплантации" в Академична болница „Гьонинген" в Холандия. Специализирал е в Германия, Швейцария и САЩ. От 2022 г. е директор на практическите курсове "Hands-on" и член на борда по неврохирургия на Европейската асоциация по неврохирургия.

Той е от онази особена порода хора, които не обичат

да говорят много за себе си. Смята, че каквито и успехи да има, не са само негова заслуга, а на екипа, с който работи. Стане ли обаче дума за „Пирогов", разказва с удоволствие. Смята, че това е болницата, която го е създала като професионалист. „Преди няколко години тук беше създаден Ендоваскуларен център, в който се провежда лечение на мозъчни инсулти. Това е съвременно и модерно лечение, практикува се само на няколко места в България, бърза да посочи той едно от преимуществата в лечебното заведение, но отказва да назове интервенция, извършена от него и екипа му, с която се гордее. При нас няма лесни неща. Отстраняване големи мозъчни тумори, слагаме байпаси. Уникално за една клиника е ендоваскуларното лечение, посредством което лекуваме мозъчни аневризми и инсулти без да се отваря главата, чрез бедрената артерия. Неврохирургията е прецизно нещо. При нея нямаш право на грешка", казва доц. Николай Велинов.

Отбелязва, че мозъчните аневризми са твърде опасни,

но за съжаление са нещо, което покосява внезапно. Още по-тревожно е, че те се появяват безсимптомно и когато стане ясно, че са факт, обикновено вече кървят. От тях са засегнати най-вече хората между 40 и 60-годишна възраст. „С мозъчни кръвоизливи не са малко и младите жени – пушачки. Те са в рисковата група", отбелязва той. Доц. Велинов не е от лекарите, които досаждат на пациентите със съвети. „Казвам какво трябва, какво не трябва. Въпрос на личен избор е какво човек ще направи за здравето си", лаконичен е той. Наблюденията от практиката му показват, че начинът на живот на нас, българите, кухнята и, като цяло, немарливостта към собственото ни здраве, ни поставят начело по отношение на риска от мозъчно-съдови заболявания на Балканите и на едно от водещите места в Европа. Подобна е честотата им още при сърбите и французите. „Това обстоятелство обаче не бива да ни успокоява. По-здравословен хранителен и двигателен режим и отказ от цигарите определено намаляват риска от тях", посочва доц. Николай Велинов. За себе си не твърди, че е от хората, които са особено стриктни към воденето точно на здравословен начин на живот.

Той също обича да седне с приятели на чаша хубаво вино

и мезе, но се старае да не прекалява. Обича туризма, но признава си, няма много време в последните година – две за него. Затова и всеки път, когато в последно време му се отдаде възможност да се качи на Витоша, изживява събитието като личен празник. Казва, че не може да си представи да работи друга професия. Доц. Велинов произхожда от лекарско семейство. Майка му Мария Велинова е преподавала анатомия в Катедрата по анатомия в Медицинския университет в София. Сега тя живее в чужбина. Дядо му, д-р Йордан Кулишев е бил лекар-интернист в Кюстендил. „Когато човек се роди в такава фамилия, когато от дете слуша разговори, свързани с медицината, просто няма как да не стане лекар", казва доц. Велинов.

Още във втори курс се увлякъл по неврохирургията

и се записал в кръжока на проф. Кирил Романски. По думите му, по нататък нещата се развили съвсем естествено – завършване, специализация, доброволческа работа в „Пирогов", а след завършване и като лекар. Доц. Велинов смята, че нищо необикновено няма в биографията му. Твърди, че мястото му е тук, в България. И макар да е имал възможност неведнъж да остане на работа, че дори и да преподава в чужбина, винаги си е тръгвал след времето за допълнителна специализация. Няма обяснение, защо винаги се връща. „Изглежда съм устроен така – на едни е писано да останат тук, а други да работят навън", усмихва се той.

Доц. Велинов не е от хората, които обичат да говорят

в първо лице, единствено число. Не смята за обидно да се консултира с колеги, когато не е наясно с нещо, дори да се вслушва в съветите на своите подчинени. „Когато си отговорен за здравето и живота на човека пред теб, няма началници и неначалници. Когато показателите сочат, че един пациент е за операция е лесно. Когато обаче се появят колебания е трудно. Питаш се, дали не греша, дали няма да избера неправилното решение. Понякога точно да вземеш праилното решение е по-трудно, отколкото да извършиш самата операция, не крие доц. Николай Велинов.

Още по-тежко е, след като вече си оперирал пациент

с тумор и близките му са си отдъхнали, да им кажем прогнозата, а тя макар и добра, не е дългосрочна", казва той. И тъй като работата и на него, и на екипа му е всекидневно да оперират масивни тумори му се налага и твърде често да казва истината в очите на роднините „Боли, тях ги боли, но и ние, лекарите, преживяваме. Никак не е лесно да посрещнеш ужаса, изписан на лицето на отсрещния, че дълго време няма да е със своя брат, баща, съпруг", въздъхва той. Признава, че това е изключително тежко натоварване и за него, и за колегите му.

„Трудно е, но не съм помислял нито за миг да се откажа,

защото няма по-голяма ценност от това да успееш да спасиш живот", допълва той.

Не крие, че неврохирургията е много тежка специалност. По думите му за нея човек трябва да има железни нерви, чувствително сърце и здрава ръка. "Защото, когато пациентът е на операционната часа, нямаш право на грешка", категоричен е той.