Българската Коледа се запази като чиста идея

Кадрите са най-големият ни проблем, а на второ място е финансирането, очакваме промените да бъдат широко дискутирани със съсловието, казва д-р Пламен Цеков

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

-Най-напред държа да кажа, че това е една прекрасна инициатива, която през годините се запази чиста като идея. В същото време набира все повече подкрепа и поддръжници, което е доказателство, че духът на българина за взаимопомощ не е загинал. Имаме усещането, че живеем в едно общество и търсим начин как да бъдем солидарни с проблемите на хората, които държавата не че не решава, но остават сякаш настрани. И именно „Българската Коледа" идва като една инициатива, която ни призовава да бъдем обединени в идеята за по-доброто бъдеще на децата, да се солидаризираме и проявим като едно хуманно общество с определени ценности, които са в основата на нашето съществуване. През последната кампания нашата болница получи aпарат за бърза диагностика –количествено измерване на С-реактивен протеин. Tова е показател, който при възпалителни процеси спомага за по-бърза диагностика. Той ще бъде разположен в Детското отделение, независимо, че в централната лаборатория имаме достатъчно оборудване. Но, апаратът ще бъде от полза в случаите, когато се налага да се реагира спешно и ще помага на медиците да поставят бързо и точно диагноза на място. Това, с което „Българската Коледа" ни подпомогна, ще ни бъде полезно в различни аспекти, не само в лабораторния диагностикум, но и в диагностика като цяло и в ред други неща. Така кампанията показва тясната ангажираност на общество ни с детското здравеопазване.

- Kaкво няма да забравите от благотворителните акции, в които вие и вашите колеги сте участвали досега?

- Няма да забравим емоцията. Участвайки в кампанията и давайки своето левче, хората около мен имаха особен заряд и те правеха това без никакво колебание с идеята, че ние трябва да бъдем едно цяло и ако искаме да съществуваме като нация, като народ, това е един от начините да покажем, че солидарността ражда успех. Това е и основният мотив да участваме в „Българската Коледа".

- Заразно ли е доброто или (само) лошото?

- То е много повече от лошото. Ние сме така устроени, че забравяме лошото и помним само доброто. Това е и един от механизмите за самосъхранение на човешкия индивид. Мисля, че доброто среща много повече подкрепа и наистина, ако инициативите като „Българската Коледа" са повече, може би те ще ни направят по-добри и позитивното ще се чува повече от негативното.

- Какво можем да научим от малките ви пациенти? Кои са най-ценните уроци, които вие получихте от тях през тези години?

- Основното качество на децата е, че са неподправени и искрени. Контактът с малките пациенти ни дава именно това. Ние възрастните обикновено се опитваме да заметем проблемите или да ги завоалираме, докато децата ги назовават по детски, със своите си представи, които много често действат отрезвяващо. Сякаш искат да ни кажат, че ако не запазим частица от детското в себе си, просто не можем да бъдем добри хора.

- Какви "подаръци" си пожелавате в болницата през новата година?

- На първо място – здраве, без него нищо друго не може да се случи. Пожелаваме си да бъдем добре организирани, в чисто професионален план да сме полезни на пациентите си, а в личен – всеки да постигне целите, които си е поставил.

- От какво имате нужда вие и вашите колеги, за да бъдете спокойни –апаратура или нещо друго? Какво?

- В основата на организацията на дейностите в болниците е начина на финансиране. Ние искаме той да е прозрачен и предсказуем, и след това всички останали неща като материалната база, професионалната квалификация.

- Защо се налага да правим кампания като „Българската Коледа"?

- Дори да няма нужда от допълнително финансиране или стимул за лечебните заведения, такава кампания ни е необходима, за да може, както вече казах, да запазим онзи човешки облик, да бъдем заедно и да си помагаме в трудните моменти. Това е само един щрих на желанието ни да бъдем високо организирано общество и на базата на определени ценности да постигнем резултати, които ни дават по-добър начин на живот и ни прави по-добри.

- Една детска болница ще реши ли проблема ни с детското здравеопазване? Ако не, какво още е нужно?

- В контекста на това, че тази тема се „дъвче" от години, ние определено ние имаме нужда от една Университетска детска болница, която да обхваща всички направления в диагностиката и лечението на детските болести. Това е задължително, иначе самото детско здравеопазване, трябва да стъпи, както стъпва и в момента на широка платформа от лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, от специалисти и съответната профилактика и лечение. Но, има заболявания, които не могат да се лекуват във всяка болница, те трябва да се поемат от точно определено лечебно заведение, което има необходимата апаратура и най-вече високоспециализирани кадри, защото сме свидетели как непрекъснато търсим помощ от чужбина за редките заболявания. Така че дори и да имаме нова Детска болница, със сигурност ще се наложи да ползваме световния опит, но трябва да се стремим да намалим тази необходимост и да търсим решенията на проблемите на нашите деца в България. Категорично трябва да има Детска болница и за мен е необяснимо, на фона на милиардите, които се храчат за какво ли не, как тази тема години наред се експлоатира и накрая резултатът е нулев. Пред нас като общество това стои като един огромен проблем и ако не намери решение през следващите месеци, ще покаже една несъстоятелност на политическата класа и воля.

- Отзивчиви и съпричастни ли сме един към друг като общество?

-В трудни моменти – да, независимо, че в ситуации свързани със здравето сме доста противоречиви като мнение и подход, но когато става дума за извънредни ситуации, българинът се обединява и дава най-доброто от себе си.

- Много се говори колко е важна връзката лекар-пациент. Каква е тя, когато насреща стои дете?

- Аз съм коремен хирург, но съпругата ми е педиатър и мога да кажа, че ако лекарят не успее да спечели доверието на малкия пациент, той не е свършил почти никаква работа. Така че в основата на добрата диагноза, а след това и лечение, е доверието на малкия пациент към лекуващия медик. Затова педиатрите подхождат с изключително внимание и уважение към своите пациенти, така че да могат да достигнат до техните емоции и така детето да участва в своето лечение.

- Отразява ли се пандемията на вас и на малките ви пациенти? Измори ли ни КОВИД, време ли е да го изпратим поне от центъра на вниманието си?

- В чисто професионален аспект в началото КОВИД ни постави в една непозната ситуация, а неизвестното винаги плаши. След това полека лека, започнахме да влизаме в темата, все пак болшинството от нас сме професионалисти и мога да кажа, че КОВИД вече не е притеснение за персонала. Той работи доста усърдно, преодоляхме онзи момент, в който страхът чисто инстинктивно ни караше да се пазим, но пък в крайна сметка т.н. пандемията рано или късно ще си отиде, но за нас ще остане опитът.

- С какво ще запомните изминалата година? А каква искате да е бъдещата?

- Отминаващата година бе изключително динамична за нас, изпълнена с много превратности, с много емоция по отношение не само на пандемията. КОВИД разбира се бе основното предизвикателство и показа, че в екстремни условия, при които системата е натоварена, ние съумяхме да се организираме и всъщност това ни тонизира и даде допълнителен заряд да бъдем на нивото, на което изисква времето. Иначе за следващата година си пожелаваме да сме здрави и да запазим духа на солидарност, който има в нашата болница. Мога да кажа, че съм доволен от това, което постигнахме.

- Властта бе сменена пред няколко дни и редовния кабинет пое управлението. Как оценявате свършеното от служебното правителство?

- Аз нямам особени забележки към служебното правителство. Дори смятам, че това, което то свърши е адекватно и отговаряше на условията, в които то работеше. Смея да кажа, че без да се политизира процеса на управление в МЗ, ние получавахме адекватни указания и необходимата методична помощ в достатъчен обем.

- Какво очаквате от новата власт?

- Очакваме заявените идеи за промени в сферата на здравеопазването да бъдат широко дискутирани и анализирани обективно в целия обем. Също така конкретните нови решения, да се предприемат задължително след обществено обсъждане, основно със съсловните организации и да се вземе предвид мнението на хората, които работят в системата, защото механичното трансформиране на лечебни заведения от един в друг вид, без отчитане на ефекта от това върху специалистите ангажирани в тази сфера, няма да доведе до необходимия проблем.

- Какви са най-големите проблеми на общинските болници и как стои въпросът с кадрите?

- Именно кадровият проблем е най-голям. В нашата болница за последните 10 години е дошъл един новозавършил лекар. Имаме 48 медици, а нормата е всяка година между 3-5% от лекарския, а и сестринския състав да бъде обновяван с нови кадри. При нас такова нещо не се случва и ние знаем каква е причината. Надявам се с новото правителство наистина да обсъдим тази тема на ниво съсловни организации и да се намери адекватно решение. Защото, ако системата на специализации продължава по сегашния начин, който е изключително ретрограден и рестриктивен, това ще доведе до закриване на редица по-малки болници, които по същество са необходими и така ще бъде ограничен достъпът до болнична помощ на една голяма част от българското население. На второ място е финансирането. През последните години бяха създадени механизми, които не почиват на единни критерии, а са основани на исторически принцип и най-вече на субективност. Ние от Сдружението на общинските болници съзираме в принципа на финансиране, един скрит начин да бъде ликвидирана дейността ни. Но, сега в условия на пандемия се видя, че общинските болници имат своята роля, функции и място в българското здравеопазване. Смея да твърдя, че наред с другите болници ние участвахме в процеса на приемане, диагностика и лечение на пациентите с КОВИД. Така че на базата на тази пандемия е необходим широк и задълбочен анализ, за да не се говори популистки, а прагматично и на професионален език проблемите да бъдат назовани и изчистени, а системата да бъде подредена така, че да служи на хората.

- Оптимист ли сте относно заложените в коалиционното споразумение допълнителни средства за лечебни заведения в отдалечени региони и създаването на защитени болници?

- Изчетох подробно предвиденото за сектор здравеопазване в Коалиционното споразумение. Ние сме дискутирали публично голяма част от залегналите идеи. Преди три-четири години от Сдружението на общинските болници представихме една наша програма и за съжаление на тази презентация тогава не дойдоха нито депутати, нито заинтересовани от съсловните организации. Сега виждаме, че нещата, които заложихме тогава намират място в програмата на новото правителство. Надявам се този път нещата да се случат в този порядък, който отразява ролята и мястото на всеки един участник в системата на здравеопазването, а не да има фаворизиране на определени лечебни заведения, с идеята, че те са гръбнака на здравеопазването. Миналата година бяха раздадени едни 50 млн. лв. на болниците, които трябваше да осигурят 50% от леглата си за пациенти с КОВИД, ние осигурихме 50%, но не получихме една стотинка. И това е показател, че все още съществува разделение на различните нива на болнична помощ. Иначе идеята за защитени болници ми е малко трудно да я коментирам, защото не знам какво означава този термин в момента. Дали ще се дотират от държавата, без да участват на пазарен принцип, дали тези лечебни заведения ще бъдат в малки населени места, дали големите държавни болници ще бъдат защитени, които по принцип са показали, че могат да съществуват без да ги защитава някой, стига да имат адекватно финансиране. А що се отнася до допълнителното финансиране за лечебни заведения в отдалечени и трудно-достъпни региони, очакваме нещата поне да не бъдат по-лоши от това, което беше до момента.

- Какъв е смисълът лечебните заведения да не са търговски дружества?

- Според мен няма никакво значение как ще се казва болницата – дали ще е ЕАД, ООД или друга структура, ако начинът на финансиране остане същият. Нашият проблем е това, тези форми на стопанисване на лечебните заведения нямат отношение към производствения процес, към диагностиката, към лечението. Но преди да се премине към тази стъпка трябва да се случат много други неща и едва тогава да се търси и друг правен статут на болниците, ако наистина това е проблемът. Но, за нас, хората, които от години сме в системата, не е съществен проблем дали една болница е или не е търговско дружество.