Болка голяма колкото морето

Едно такова дете е 14-годишната Ана Добрева от Варна. „Морето е като болката — не му се вижда краят", гласи една стара руска пословица. Болката обаче може да бъде ограничена, когато до теб има безброй непознати хора, които със своите анонимни жестове невидимо ти помагат. Така се случва с девойчето. То мечтае да плува, откакто се помни, да тича с приятели по морския бряг, да спортува в залата и да се надбягва със своите съученици в голямото междучасие. Това обаче все още не е по нейните сили, защото крехкото Ана страда от детска церебрална парализа, която е засегнала най-вече краката й. Години наред тя се бори с нея с помощта на хирурзи, терапевти и рехабилитатори с помощта именно на благородната инициатива „Българската Коледа".

 

Когато чуеш диагнозата

„Това е най-страшният момент за родителите, макар и да бяхме подготвени", започва своя разказ майката Светлана Добрева. Ани е чакано дете, но е родена недоносена. На годинка и половина в семейството забелязват, че тя не е съвсем като другите деца, има забавяне в моторното развитие. Координацията не е добра, редица движения тя извършва трудно, неправилно или въобще не може да ги направи. Следват прегледи и консултации при много специалисти във Варна, та дори и при проф. Иван Литвиненко в Специализираната педиатрична болница в столицата. Лекарите са единодушни – детска церебрална парализа (ДЦП). Момиченцето прохожда чак на три и половина годинки – трудно и мъчително въпреки рехабилитацията. Били единодушни – не само рехабилитация, но и операция на крачетата, когато специалистите преценят, че това е възможно. Такова било мнението и на лекарие във Виена, където родителите също водели детето си на консултации в продължение на четири години. „Важното е да не се отказваш, да вярваш, защото в България има отлични лекари, които не само лекуват, но и дават надежда. Точно надеждата крепеше и крепи нашето семейство през всичките тези години", казва майката Светлана.

 

Златните ръце на хирурга

 

Точно така говори тя за професионализма на проф. Христо Георгиев, който оперира и двете крачета на Ана през 2024 година в Специализираната болница по ортопедия и травматология в Горна Баня. Чрез интервенцията той успява да изравни сухожилията в двата крайнита, за да стъпва детето по-уверено. „На него дължим много. Хирургичната интервенция беше изключително сложна, но успешна. Това още веднъж ни дава надежда още повече, че подобрението вече се вижда. Стъпките на дъщеря ми са много по-прави, ходилата не се кривят така драматично, както беше преди", разказва майката Светлана Добрева, която работи в регионалната здравноосигурителна каса във Варна. И бърза да благодари на колегите си за разбирането, за това, че са я отменили по време на продължителния й отпуск след операцията на дъщеря й. Самата Ана твърди, че действително преди интервенцията й е било много по-трудно да се движи. Сега също има болки, но с времето те ще отшумят.

 

Помощта на другите

 

Тя идва постоянно при семейство Добреви, по един или друг начин, като във вълшебна приказва. За да научи дъщеря им Ана отново да ходи, но вече правилно след операцията, се налага тя да е няколко пъти седмично в частен център по рехабилитация във Варна. Една сесия там струва 60 лева. Част от сумата през годината за това постъпва именно по линия на „Българската Коледа" чрез даренията на хиляди българи, пожелали да помогнат на едно дете да е като връстниците си. Помагат и учителите в Трето основно училище „Ангел Кънчев" в града, но не материално, а с морална подкрепа и пълно разбиране на 14-годишната ученичка. Ана макар и да има право да учи и вкъщи, предпочита да бъде сред свои връстници, да общува с тях, да бъде на чин в класната стая. И макар насилието сред деца в последните години да е честа водеща новина, съучениците на момичето я приемат като равна. Нещо повече, помагат й, когато трябва да отидат в друг кабинет, до тоалетната или просто да се разтъпче за кратко в междучастието. „Децата са изключително добри, но това идва и от отличното отношение на учителите, на ръководството. В нашето училище не се случва насилие, не влизаме в лошите новини, което говори само едно, че отношението и добротата се предават. Подрастващите са възприемчиви. Просто трябва да им покажем, как да бъдат добри", казва с възхита майката Светлана Добрева.

 

Имаме си всичко

 

Точно така отговаря Ана, когато я попитат, какво иска да й донесе дядо Коледа, разбира се, ако все още от висотата на своите 14 години, вярва в него. „Е, вявам, как да не вярвам. Та нали той носи подаръци, усмихва се закачливо момичето. Наистина, вкъщи имаме всичко. Не ни е нужен лукс и прекалено много неща. Но въпреки това си поръчах подарък. Дори написах писмо и го дадох на мама да му го изпрати", казва девойчето. Светлана поглежда многозначително и разкрива шепнешком тайната, която незнайно как е научила: „Поискала Дядо Коледа да досене картина с нарисивано на нея море и цветя. Дори е избрала място, къде да я закачим вкъщи". Колкото до Ана, тя се прави, че не чува разгласяването на тайната и бърза да добави, че вече е украсила елхата, като специално ще изпрати снимка с нея, за да зарадва колкото се може повече болни деца с блясъка на играчките по зеленото дърво.