Доброто е на преден план

Колкото и малък да е пациентът, той притежава борбеност и способност да се справя с наша помощ с тежките ситуации, казва проф. Мая Кръстева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Кампанията "Българската Коледа" съществува вече повече от 20 години. През тoзи период ние сме получавали различна апаратура. Тук е много важно да се знае, че тя е насочена основно към обслужване на отделения в различни специалности, където пациентите са деца. Тя е насочена към диагностиката и лечението на малките пациенти от новородени до 18 годишна възраст. Цялата апаратура се подлага на много прецизен подбор, за да може наистина да се удовлетворят желанията на болниците от една страна и в същото време се спазват определени правила и критерии, по които се преценява дали тази апаратура е възможно да бъде закупена, дали тя ще бъде рационално използвана в болницата, дали има достатъчно квалифицирани кадри, които да работят с нея. В нашата болница апаратура е доставяна както за Неонатологията, така и за Детската хирургия, Клиниката по педиатрия, Очна клиника, Клиниката по рехабилитация и физиотерапия - там, където пациентите са основно деца.

- Какво няма да забравите от благотворителните акции, в които вие и вашите колеги сте участвали досега?

- Няма да забравя това, че инициатива е обединяваща, че тя създава възможности и условия да излезе на преден план доброто, човечността, съпричастността - ценности, които всеки един от нас притежава, но в забързаното ежедневие не всеки може да покаже и оцени. Това са неща, които са важни и човек не бива да ги проявява само тогава, когато има някаква кампания. Те трябва да се проявяват в ежедневието ни непрекъснато. Това ме мотивира да съм ангажирана професионално с "Българската Коледа". 

- Заразно ли е доброто или само лошото?

- В никакъв случай не можем да кажем, че само лошото е заразно, защото непрекъснато около нас ние виждаме такива случаи, в които хората се обединяват, за да помогнат на нуждаещ се на човек, който има нужда от средства или от морална подкрепа, за да преодолее тежък момент от живота си. Когато става дума за деца, това е още по-изявено, защото всеки един от нас като родител, се поставя на мястото на майката или бащата на страдащото дете и облекчавайки неговото страдание и болка, това допринася и за спокойствието и сигурността на цялото семейство.

- Какво можем да научим от най-малките ви пациенти? КОи са най-ценните уроци които вие получихте от тях през тези години?

- Най-ценните уроци са свързани с това, че колкото и малък да е пациентът, той притежава борбеност и способност да се справя с наша помощ с тежките ситуации, в които попадат част от децата след раждане. Това, което ние правим много зависи и от възможностите на самите деца за тяхното възстановяване. Но, тук идеята е не само да спасим живота на детето, а да създадем и необходимите възможности и условия след това за неговото добро развитие по-нататък във времето и за по-добро качество на живот в по-късна възраст.

- Какви подаръци си пожелавате в болницата през следващата година?

- Най-големият подарък е признанието за нашата работа - това е смисълът и нашата цел и задачата, която ежедневно си поставяме и изпълняваме с отговорност, с емоция и привързаност към нашите пациенти. Понеже ние нямаме вербален контакт с тях, затова и признанието на техните родители е най-голямата награда.

- А от какво имате нужда вие и вашите колеги, за да сте спокойни - апаратура или нещо друго?

- Осигуряването с апаратура за едно неонатологично звено е много важен момент, защото в Неонатологията навлязоха много нови терапевтични и диагностични методи и без подходяща техника е трудно да се работи. Но, не само тя е важна за успеха на работата ни. Важни са и кадрите, лекари, медицински специалисти, защото ако няма кой да работи адекватно с тази апаратура, тя сама по себе си не е достатъчна, за да осигури успеха на работата.

- Какви са ви плановете? Ще участвате ли и в следващата кампания на Българската Коледа.

- Да, обмисляме с колегите да направим отново заявка за апаратура, която ни е необходима. Следващите дни вероятно ще уточним какво точно да бъде тя, за да подобрим още повече нашата работа.

- Отзивчиви и съпричастни ли сме един към друг като общество?

- Мисля, че невинаги за съжаление. Но има такива моменти, когато доброто у човека и съпричастността излизат на преден план и тогава този, който има нужда от това, го усеща и оценява.

- Много се говори колко е важна връзката лекар-пациент? Каква е тя, когато отсреща стои дете?

-Тя е много силна и може би и това, че педиатрията и неонатологията са доста феминизирани специалности е свързано именно и с майчинското чувство, което всяка една от нас носи в сърцето си. Когато насреща стои едно невръстно дете, ти се опитваш да го закриляш и възстановиш, така както образно казано неговите родители ще го закрилят по-нататък.

- С какво ще запомните изминаващата година?

- В личен план тази година ми донесе поредната оценка за моята работа и това беше много удовлетворяващо. В професионален бих казала, че работя с един много сплотен и отдаден колектив от лекари и акушерки, които аз ръководя вече 25 години и винаги мога да разчитам на тях. Това е най-важното. В нашата работа като медици, независимо в каква специалност, е най-трудно да постигнеш уважението, признанието и доверието на колегите си. А когато човек го е достигнал, тогава той е наистина спокоен и удовлетворен от това, което прави.