Даваме 40% по-голям шанс на сърцето без цигари
66 на сто българите си отиват от инфаркт и инсулт, а в 80% на сто от случаите причина за това става високото кръвно налягане. Това показва „черната статистика”, която ни изстрелва на челните места по сърдечно-съдов риск в Европа. Именно затова продължителността на живота у нас е с около 15 на сто по-ниска, отколкото на Стария континент. А в около 80% от случаите това се дължи на сърдечно-съдовите заболявания. „Ако ракът погубва всеки пети българин, то инфарктът и инсултът са причина за смъртта на всеки втори”, изчислява проф. Небойша Ташич. „Официалните статистически данни показват
трайна тенденция за нарастване на сърдечно-съдовата смъртност
В последните години се наблюдава известно снижаване на тази от инфаркт в резултат от въведеното в България модерно лечение на острия коронарен синдром в разкритите в страната лаборатории за инвазивна диагностика и лечение, каквато имаме и ние“, допълва доц. Василев.
Именно амбицията да смечки тази негативна тенденция има и новият HISPA център, който отвори врати в „Александровска болница” на 25 март. В него са добри дошли всички пациенти, които искат да проверят какъв е сърдечно-съдовия им риск – независимо дали вече са станали жертва на високото кръвно налягане и диабета, или просто искат да се погрижат за сърцето и артериите си, преди да са се разболели. "Всеки ден, от 14 до 18 ч, могат да заповядат при нас. Не им трябва направление, нито е нужно лекар да ги насочи. Ще получат адекватен съвет и помощ при лечението”, обяснява доц. Василев.
HISPA - Асоциацията за превенция на хипертония, инфаркт и инсулт, е основана преди 3 години в Белград. Уникалната мрежа от специалисти – лекари и медсестри, до момента обединява 5 страни и 42 центъра – в Сърбия, Черна гора, Хърватия, Босна и България. Скоро тя ще се разрастне и на изток – в нея ще се включат клиники от Беларус, Русия, Азербайджан, Казахстан и Грузия. „Ние лекуваме нова болест – сърдечно-съдовия риск
Защото сме бомба, готова да експлоадира
обяснява проф. Ташич. Философията на HISPA е персонализиран и мултидисциплинарен подход към всеки пациент – такъв, какъвто има в най-скъпите западни болници, но пък и на тях им куца проследяването на пациента, допълва професорът от Медицинския университит в Белград. „Кардиолозите лекуват високото кръвно и инфаркта, ендокринолозите – диабета, но никой не лекува стреса, обездвижването и пушенето. Пациентът е като топка за пинг-понг”, признава проф. Ташич. „В HISPA „шием здравен костюм по поръчка”, шегува се сръбският кардиолог. За всеки пациент се изготвя персонализирана програма за профилактика и лечение – медикаменти, двигателна и антистрес терапия, психологическа помощ при справянето с пороците, които разболяват съдовете, уточнява проф. Ташич. От HISPA дори са разработили специално приложение на смартфон, което позволява на всеки сам да измери сърдечно-съдовия си риск и да „му светне червената лампичка”, че трябва да потърси специалист или да промени начина си на живот. Скоро полезният App ще има и БГ версия.
Как центрове като този могат да обърнат черните статистики? „Зависи какъв процент от популацията ще успеем да обхванем. Има няколко типа профилактика. Единият е насочен към цялото население – това обаче е кауза пердута. Успех ще е да се обхванат високорисковите пациенти, които са най-заплашени от миокарден инфаркт и инсулт. При промяна на начина на живот –
от 5 до 10 години има редукция
на сърдечно-съдовия риск
Заплахата от периферна съдова болест – стеснение и запушване на артериите на крайниците и засягане на аортата, пада”, категоричен е доц. Василев.
Мисията на HISPA обаче е не просто по-добра профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, а и обучение на лекарите и обмяна на опит при лечението им. Е-регистърът на асоциацията е богат – в него на този етап се проследяват над 5 000 пациенти. В тях са обособени и болните с най-висок риск от инсулт и инфаркт – като диабетици, хора с предсърдно мъждене, фамилна хиперхолестеролемия, малигнена хипертония, деца с високо кръвно и т.н., уточнява проф. Ташич. „Вече ще имаме достъп до цялата база данни. Това ни дава възможност да вкарваме показателите на нашите пациенти и едновременно да ползваме информацията за тези от другите страни, за да правим анализ на ефективността на различните терапии”, обяснява доц. Василев. Това ноу-хау е ключово за БГ специалистите, защото
родните болни рядко влизат в „калъпа” на средния европеец
„Колегите често гледат със скептицизъм на европрепоръките, защото 90% от пациентите им въобще не се вписват в тях”, признава доц. Василев. Причината е, че сърдечно-съдовия риск при един българин и при един французин е съвсем различен. И най-доброто лечение не идва от средното общо кратно между тях. напротив – такъв тип терапия би била агресивна за французина и недостатъчно ефективна за българина, обяснява шефът на Клиниката по кардиология на „Александровска”. „На моите приятели – италианци, германци, франзуци, поляци, толкова тежки пациенти им се случва да видят веднъж-два пъти в месеца. А при нас са ежедневие. Те са много добри оператори, но понякога за тях е медицинско предизвикателство да ги лекуват. Затова идват в България с голямо желание – просто им е полезно”, разкрива доц. Василев. И е доволен, че работата в Центъра ще им позволи реално да проследят какъв е ефектът от различните терапии при пациентите с висок сърдечно-съдов риск. „Ако видим, че това, което правим, дейстително води до снижаване на смъртността и усложненията на атеросклерозата – може да се мисли и за програми на държавническо ниво”, обяснява доц. Василев. Дотогава, категоричен е, ще спазва основният принцип в живота си: „Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще и да говори, който, каквото си иска!”.
МЗ на финала с търга за строук-центровете
Тромболизите са се увеличили с 46%
Почти една трета от тях се осъществяват в една болница в страната
НЗОК проверява болниците с тромболизи
От фонда искат да видят на каква цена се купува лекарството и какво количество се слага
44 тромбектомии за 19 месеца
В 50% от случаите пациентите са си тръгнали здрави, напълно активни, както преди инсулта, казва д-р Нурфет Алиоски
Тромбектомиите намаляха значително
Заради проблемите с финансирането на медицинските изделия има само 18
Само две болници правят тромбектомии
Над 3.2 млн. лв. е дало здравното министерство за миналата година, за тази още няма сключени договори
На четири часа от смъртта
Над 100 невролози обсъдиха инсултите
Тромболизите у нас се увеличиха с 23%
Над 400 са модерните интервенции през миналата година, но остават концентрирани в ограничен брой болници