Кой колко получава в онкологията
Над 428 млн. лв. е дала здравната каса за онкология само в болничната помощ през изминалата година, показват официалните данни на фонда. Малко над 139 млн. лв. от тях са средствата за лъче- и химио- терапия в общо 66 клиники и онкодиспансера в страната, които лекуват рак по здравна каса. В сравнение с бюджета на НЗОК за болници, това означава, че всички разходи за един месец са били само за онкология. Два пъти повече - над 289 млн. лв., общественият фонд е платил за онкомедикаменти.
Разходите в отдените клиники за дейност са много различни, показват още данните на здравната каса. Най-малко средства за дейност по онкология е получила болница „Лозенец" – 570 лв., а най-много КОЦ „Пловдив" – 11.3 млн. лв. В ТОП 10 на болниците по средства от касата за онкологична дейност се нареждат само държавни и общински центрове като „Св. Марина", „Св. Георги", СБАЛО, общинските диспансери в Бургас, Шумен, Ст. Загора (виж. таблиците). Това е така, тъй като те са не само отдавна познати на пациентите, но и предоставят както химиотерапия, така и лъчелечение. За разлика от тях повечето частни клиники са специализирани предимно в медицинската онкология, изключение от правилото може би правят само „Унихоспитъл" и „Сити клиник". Въпреки че са на по-задните редици по приходи от НЗОК за дейност, някои от специализираните частни клиники са сред първите 10 по приходи за онкомедикаменти. Сред тях са МБАЛ „Сердика" с 18.3 млн. лв., МБАЛ „Надежда" с 13.2 млн. лв. и „Централ онкохоспитал" – 16.7 млн. лв. (виж таблиците).
Цифрите на касата показват, че разходите на касата за медикаменти за химиотерапия не само се увеличават с по 30-40 млн. лв. на година, но и са много различни в отделните клиники. Вариации има и в цените, по които касата плаща еднакви медикаменти на отделните болници. Основните призводители на лекарства, които акумулират най-голяма част от разходите на касата за онкомедикаменти в болничната помощ са три – Рош, Новартис и Амджен. Заради това на дневен ред отново е идеята за централизирано договаряне, което да прави самата каса. Дори това да се случи обаче, едва ли ще реши проблемите в онкологията, защото те са най-вече в липсата на контрол над клиниките и реална информация за ефекта от проведената терапия.
Точни данни какъв е бил резултатът от лечението и колко от болните хора са преодолели опасната диагноза у нас няма. Причината е, че не всички болници подават информация в раковия регистър, а мрежата за проследяване на пациентите се разруши. В страната липсват прецизни данни не само за обобщената заболеваемост, а и за ефекта от проведеното лечение при всеки пациент, както и за показателите на всяка болница. Без подобна информация пък никой специалист не може да каже дали проведените терапии са били достатъчно ефикасни, а разходите – ефективни.
Нарастващите разходи за онкология не са проблем само на нашата страна. Какви са очакванията в световен мащаб и как развитите държави обмислят да отговорят на предизвикателството, четете в следващите дни.
| Топ 10 на болниците по приходи за онкодейност
КОЦ Пловдив - 11 337 980 лв. СБАЛ по онкология - 9 486 856 лв. УМБАЛ "Свети Георги" - 9 049 838 лв. МБАЛ "Света Марина" - 8 088 675 лв. КОЦ-Шумен - 7 439 745 лв. СБАЛХЗ - 6 670 790 лв. КОЦ – Бургас 6 608 190 лв. КОЦ - Стара Загора 5 913 244 лв. КОЦ - РУСЕ 5 761 980 лв. УМБАЛ "Царица Йоанна" - 5 723 696 лв. |
| ТОП 10 на болниците по приходи за онколекарства
КОЦ Пловдив – 24.8 млн. лв. „Св. Марина" – 23.6 млн. лв. „Св. Георги" – 20 млн. лв. МБАЛ „Сердика" – 18.3 млн. лв. СБАЛХЗ – 16.8 млн. лв. „Централ онкохоспитал" – 16.7 млн. лв. СБАЛОЗ – 15.5 млн. лв. КОЦ Бургас – 13.8 млн. лв. МБАЛ „Надежда" – 13.2 млн. лв. СБАЛО – 12.6 млн. лв. |
Здравният министър става всичко
ПП поиска оставката на здравния министър
Надзорът одобри новия НРД
Опозицията не разбра реформата на МЗ
Владимир Даскалов пое НЗОК
Варненска болница съди НЗОК за над 1 млн. евро
Залагат 20% от КП за лекари и сестри
Искат проверка на кампаниите за лечение в чужбина
Престъпление е да връщаме 13 години назад лекарствената политика
Създаването на НСЦРЛП като самостоятелна институция се наложи, защото МЗ няма експертиза и възможност ефективно да управлява тези процеси, казва проф. Генка Петрова
