Законът за лекарствата като симптом

Въпреки че проектът за промени на ЗЛПХМ предвижда доста изменения, две се оказаха тези, които обединиха, почти без изключения, недоволството на целия лекарствен бранш. Първото е свързано с въвеждането на изискването производителите и търговците на едро да сканират и отчитат в реално време индивидуалния код на всяка отделна лекарствена опаковка при движението ѝ по веригата на доставки, в момента то е задължение само за аптеките. Второто е да се даде право на фармацевтите да виждат какви са наличностите на лекарства в търговците на едро и ако нямат съответния медикамент, да дават заявка за 24-часова доставка при наличие на рецепта от страна на пациент. Срещу тези искания застанаха иновативни и генерични производители, най-големите дистрибутори на лекарства, както и различни обединения на аптеки. На този етап текстовете имат подкрепа в лицето най-вече на Българския фармацевтичен съюз и държавата, а дебатът за тях навежда на редица интересни изводи.

Диалогът

Липсата на диалог от страна на управляващите с бранша беше първото обвинение, което се открои в последните няколко дни. Повод за него стана фактът, че старт на обсъждането на проекта за промени на ЗЛПХМ бе даден на първо четене в ресорната парламентарна комисия "по терлички", тъй като точката не беше включена в предварителния ред на заседанието миналата седмица. Това лиши от възможност заинтересованите страни да споделят на живо своите гледни точки пред депутатите. Реално обаче законопроектът вече мина своето първо публично обсъждане, докато беше на сайта на МЗ преди да бъде приет от правителството и входиран в парламента. Отделно, на сайта на здравната комисия от седмици стоят 14 становища, които изразяват мнението на заинтересованите страни - производители на лекарства, търговци на едро и на дребно.
Тоест, трудно можем да кажем, че гласът им не е представен. Да не говорим, че сега предлаганите промени всъщност са плод на "диалога" между бранша и институциите, който започна след пандемията от КОВИД и продължава вече няколко години при различни правителства. Целта му бе да даде консенсусно решение за недостига на лекарства в страната, досега обаче такова няма. И това е повече от нормално - трудно могат да се пресекат разнопосочни интереси, каквито са тези в лекарствения пазар у нас. Нещо, което намира своето отражение и в дебата днес.

По интереси

В редицата на недоволните от предлаганите промени се нареждат най-големите производители и дистрибутори на лекарства. Също така различни обединения от аптеки - било то търговски вериги или неправителствени организации на търговци на дребно. Важното е, че всички те по-пряко или по-косвено са свързани с дистрибутори на лекарства. Докато БФС изразява по-скоро мнението на останалите магистър фармацевти, които имат свои по-малки аптеки. Това разпределение на силите обяснява съвсем ясно и подкрепата или съпротивата срещу това всички аптеки да могат да виждат наличностите в търговците на едро и да дават заявка за изпълнението на рецептата на пациентите си, ако нямат медикаментите в наличност.
На практика приемането на една подобна промяна би трябвало да намали разликата в силите между вертикално и хоризонтално интегрираните икономически субекти, които са много по-силни от малките аптеки. Успоредно с това обаче има и друга гледна точка, която казва, че по този начин ще се отвори врата за паралелен експорт, който се извършва през някои "кухи" аптеки - сега на тях търговците на едро могат да отказват доставки, защото знаят предмета им на дейност, а с промените това няма да е възможно и така наречения "вторичен контрол" на дистрибуторите накъде да насочат дефицитни лекарства ще отпадне. Или че сред производителите на лекарства има и такива със статут на търговци на едро, за да съумеят да складират продуктите си в България, без обаче да ги дистрибутират сами и те трябва да бъдат освободени от това изискване и занапред. И тук опираме до следващия съществен момент в реализирането на едни променим, който вероятно е и най-важен - компетентността.

Компетентността

Всяка икономическа сфера има своите закономерности и специфики, които са ясни най-вече за тези, които работят в нея. Фармацевтичния пазар поради вида на стоката си - лекарства, е още по-сложен, а компетентността за него притежават точно тези, които работят в него - производители и търговци на медикаменти. За съжаление в много по-малка степен тя е характерна за институциите, които трябва да го регулират, като определят правилата в него и да го контролират след това. Това ясно си личи и в проекта на ЗЛПХМ. Единици са специалистите, които могат да направят разлика между понятия като "продуктов код (GTIN)" и "индивидуален код (SN)". Разликата обаче е огромна - първият засяга легитимацията на един вид лекарства, а вторият на всяка отделна опаковка от този вид по веригата на доставки. И ако първият вече се вкарва в системата на СЕСПА, НЗИС, то вторият е повод за притеснение, защото производителите и търговците на едро ще трябва да обработват стотици хиляди опаковки дневно. Това ще оскъпи разходите им заради нуждата от наемане на още хора и нов софтуер, като същевременно ще намали и капацитета им на работа. Тоест, лекарствата може да поскъпнат и да достигат по-бавно до крайния клиент - пациентът, a стабилността на веригите на доставки и участниците в нея да се разклати сериозно.

Анти-ефектът

Миксът от интереси и липса на достатъчно познаване на материята дори сред някои от експертите в този бранш е взривоопасен и на път да проправи пътя на решения с много спорен обществен ефект. Едно от тях е ценовата политика. Както стана ясно, промените в ЗЛПХМ официално бяха провокирани от недостига на животоспасяващи лекарства и наличието на нелицеприятни практики за износа им от страната. Дефицитът на достатъчно правилни мерки, с които да се въздейства върху това явление, могат да тласнат институциите в непопулярни и отново недообмислени решения, като вдигане цените на лекарствата, за което вече се надигнаха гласове. Да, действително подобна политика би ликвидирала паралелния износ, но на изключително висока социална цена. Освен това, когато се говори за ниски цени, е добре да се представят всички страни, а както вече clinica обясни, истината е, че много лекарства с рецепта за сериозни заболявания, които са извън ПЛС, са с по-високи цени, отколкото в европейските държави. Също така е хубаво да насочим вниманието си към стимулиране на родното производство на генерични медикаменти и ваксини, но не само на думи и когато ни отърва, а да го превърнем в ясна здравна политика. Тогава би било честно да говорим и за прецизиране на ценовата политика, за въвеждане на средноаритметична цена от трите най-ниски за групи лекарства като антибиотиците, базови генерични онкомедикаменти или други лекарства от есенциалните листи на СЗО. А защо тогава да не отидем и по-нататък, и да сложим на масата за обсъждане прекратяването на вертикалната интеграция или въвеждането на генеричното заместване.

Някои аналогии

Без нужната честност и компетентност обаче, законодателните решения в сферата на лекарствата ще бъдат точно толкова куци, колкото и в други здравни сфери - например болничната помощ, или колкото досега - например липсата на работещо решение за намаляване цените на нерегистрирани лекарства или пропуските при регулацията на тези на онколекарствата, които плаща НЗОК и т.н. А още по-лошото ще е, ако някъде по трасето, редом с недомислията, от проекта за промени на ЗЛПХМ отпаднат смислени предложения, като това системите на НАП и Митниците да се свържат със СЕСПА или да се редактира формулата за отчитане на недостига, като се заложи задоволяване на 100% потребностите на населението преди да има износ на животоспасяващи лекарства. Обсъждането на законопроекта тепърва започва, да видим кои гласове ще надделеят.