Няма универсално решение за недостига на лекарства

Първо е необходимо да се направи анализ за причините му – дали са производствени, маркетингови или от друг характер, казва проф. Асена Сербезова

Фактът, че ИАЛ спря временно износът на 297 лекарствени продукта, означава, че е установен риск от недостиг – т.е. че наличните количества от тези лекарствени продукти са по-малко от 65% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец. Тези количества се изчисляват на базата на ретроспективни данни за средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца. Т.е. системата регистрира автоматично риска от недостиг на базата на данните, които се подават от производителите и търговците.

Аптеките всеки ден подават

към тази система информация за доставените, отпуснатите и наличните лекарствени продукти. Административната глоба за подаването на неточна информация може да стигне до 10 000 лв. Забраната за износ е само за 7 дни, след което списъкът ще бъде обновен. Този списък, ИАЛ ще изпрати по служебен път и до Агенция Митници, която ще следи да няма износ от тези лекарства. Временното спиране на износа не означава автоматично, че засилен износ е причина за този недостиг, а означава, че количествата не са достатъчни за българските пациенти и че с ограничаването на износа ще се предотврати допълнително задълбочаване на ситуацията.

Отделно, е необходимо да се

направи анализ за причините на този недостиг – производствени, маркетингови или от друг характер. Също така е необходимо да се използва целия инструментариум за справяне със ситуации на недостиг, а не само ограничаване на износа – например генерична замяна, улесняване на паралелния внос, използване на терапевтични алтернативи, връщане на баланса в лекарствената политика и пр. Ситуациите на недостиг на лекарства поставят медицинските специалисти и правителствата в невъзможност да изпълняват моралните си задължения към пациентите и обществото за осигуряването на достъп до адекватна и навременна медицинска грижа и справянето с тях изисква по-задълбочен подход. Едно е сигурно - няма универсално решение за справяне с недостига на лекарствени продукти, тъй като неговата специфичност се обуславя от вида на лекарствения продукт, наличието на терапевтичните алтернативи и конкретната причина/и за недостиг – едва ли причината за недостиг е еднаква за тези 297 лекарства.

Ефективните решения са индивидуални,

взети въз основа на достоверна информация, обсъждане с всички заинтересовани страни и при поставяне на интересите на пациентите в центъра. Подходящото събиране на информация, сътрудничеството и навременната комуникация са важни и критични елементи от всеки ефективен план за справяне с недостига на лекарствени продукти. Мерките следва да бъдат насочени към причините за недостига и ориентирани към предотвратяването му, да бъдат цялостни и дългосрочни и да не ощетяват нито един участник в лекарствоснабдителния процес.