Невронавигация улеснява мозъчните операции
Чрез съвременната технология
неврохирургът достига до тумора през носната кухина. Така се гарантира минимална хирургична травма, по-добър ефект от хирургичното лечение и по-бързо възстановяване. При ендоскопската ендоназална хирургия оптиката и микроинструментите преминават през формираните естествени анатомични кухини на черепа. Невронавигационната система подпомага хирурга в достигането до набелязаната цел, намалявайки риска от нежелани усложнения. При стандартната невронавигация, главата е фиксираната в специален държач (пин холдер) и не може да бъде местена допълнително по време на процедурата. Това се налага поради изискването за неподвижност на специфичните сферични излъчватели, които отразяват сигнала към камерите на невронавигационната система.
Задаването на координатите
и тяхното изчисляване се извършва преди да започне същинската хирургична дейност, тъй като при разместването на главата се губи точността на координатите в навигационната система. Това крие сериозен риск за грешка и отклонение в координатите. При ендоназалната и ендоскопска хиругия на черепната база обаче може да се наложи промяна в позицията на главата по време на хирургичната процедура. Допълнителната електромагнитна приставка се позиционира странично или под главата на пациента. В този случай държач на главата не е необходим и тя лежи свободно на силиконова възглавница.
Камерите на системата засичат
координатите на важните за хирурга анатомични репери, независимо от промяната в позицията на главата и на практика отклонение и грешка са невъзможни. „Промяната на позицията на главата с ротиране или флексиране по време на хирургичната процедура позволява още по-добра визуализация и маневриране в кухините, за да се достигне до набелязаната цел. При стандартната навигация с фиксирана глава, всяка промяна в нейната позиция изисква нова регистрация на анатомичните репери и преизчисляване на координатите в навигационната система. По време на същинската хирургична част това е изключително трудно, а в повечето случаи невъзможно.
Използването на тази приставка
прави процедурата по-малко рискова за пациента, а на хирурга дава по- голяма свобода на движения и маневриране с инструментариума". Това обясни ръководителят на Референтния център за ендоскопско лечение на хипофизни аденоми д-р Асен Хаджиянев, който е пионер в използването на новата технология в България. Той поясни, че намаляването на времетраенето на операцията снижава риска от допълнителна травма за пациента по време на процедурата и гарантира по-бързо възстановяване.
Първата у нас ендоскопска, ендоназална процедура с използване на тази система е извършена в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски" в началото на месец август.
Приложена е на дете с туморна лезия,
краниофарингиом. „Операцията премина успешно и с добър изход за малкия човек. При децата този специфичен консуматив се поема от фонда за лечение на деца към НЗОК. При възрастните, за съжаление, на този етап, няма реимбурсиране и е за тяхна сметка. Надяваме се скоро да има реимбурсация и за тях", каза още д-р Хаджиянев.
Хипофизните аденоми са около 8-10%
от интракраниалните тумори. При деца се срещат рядко, за разлика от краниофанигиомите. Тези, които са показани за оперативно лечение, трябва да бъдат отстранявани навреме, за да не се стига до трайна инвалидизация. Симптомите са главоболие, смущения в зрението, хормонална дисфункция, воден диабет и изоставане във физическото развитие. Те дават основание на лекарите да направят хормонални изследвания и образна диагностика, за да потвърдят или отхвърлят диагнозата.
Спасиха мъж със съдова реконструкция с говежди перикард
Оперираха каротидна артерия на пациент в съзнание
МУ-София представи плазма за рани и „умни“ шини
Българи с нова терапия при тумор на плацентата
Новите медицински изделия по НЗОК ще се забавят
Спасиха волейболен национал с иновативна операция
Спасиха пациент чрез модифициран стент-графт
Съдови хирурзи спасиха пациент чрез стент-графт
Александровска с първа доза Лутеций