При инсулт не чакайте линейка, а веднага идете в болница

Човек с това състояние трябва да получи лечение до третия час, казва акад. Иван Миланов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- България е една от държавите с много висока заболеваемост от инсулти. Затова има различни причини – начинът на хранене, на живот, застарялото население. Възможности за лечение съществуват, но информираността сред населението е ниска. Ние, лекарите, сме зависими от това пациентът да бъде докаран най-бързо в болница. Струва ми се, че населението не е достатъчно информирано по този въпрос. Всички знаят, че при инфаркт на миокарда на сърцето, той трябва бързо да бъде транспортиран до болница. Но включително и мои познати, ми казват – ами нашата роднина получи инсулт, дали да я докараме. Този въпрос вече обезсмисля докарването. Тоест, населението трябва да разбере, че ако до третия час пациентът бъде транспортиран, ние можем да го лекуваме, след това лечение не съществува. После даването на съдоразширяващи медикаменти няма да излекува инсулта. Ако пациентът не дойде до третия час, когато ние можем да направим лечение, се очертава едно поддържане на жизнените функции и след това извършването на някаква рехабилитация, за да се възвърнат някои функции. Но не е много сигурно, доколко това ще се случи. И човекът остава инвалид за цял живот.

- Как обаче хората да разберат, че техния близък получава инсулт и трябва да го заведат до болницата?

- Има няколко много простички симптома – изкривяване на устата, нарушение на говора, отпадане на ръката. Те не изчерпват всички белези на един инсулт, но дават възможност на човека да се ориентира за какво става дума. Мисля, че повечето хора разпознават инсулта, но не са наясно, че трябва много бързо да транспортират пострадалия до болница и не са наясно, че не винаги е задължитено да чакат Бърза помощ. В един голям град като София линейката няма как да хвръкне и да дойде. Затова като гледахме статистиката се оказа, че в някои от по-малките градове лечението е по-добро, защото има възможност за бърз транспорт. В един малък град ще закараш човека за 15-20 минути до болницата, докато в София линейка може да дойде след един час и никой не е виновен, кой да е виновен в тези задръствания. Затова, когато хората се ориентират, че става дума за инсулт, трябва да качат човека в един автомобил и да го закарат в най-близката болница.

- Ако този човек дойде навреме в болница, какви терапии може да получи и навсякъде ли се прилагат?

- Лечението е с едни инжекции, които имат за цел да разбият тромба, който запушва съответния кръвоносен съд. Разбира се, има показания за извършването на процедурата, но, ако това се случи сед третия час, вече не бива да се прилага, защото рисковите са много големи. И като казваме третия час, не трябва да се чака дотогава, защото в болницата ние имаме един час работа по него – скенер, лабораторни изследвания и т.н. Разбира се, това лечение не се прави навсякъде, което вече е наша грешка - на лекарите. Допреди няколко години съществуваше проблема, че лечението е скъпо, а не се заплаща от касата, но той се реши поне от пет години. От там нататък обаче се намесват най-различни фактори, инсултите стават най-често нощем, защото тогава настъпва една игра на кръвното. В някоя болница вечерта няма кой да работи на скенер или в лабораторията, в друга на колегите не им се занимава. Палитрата е много пъстра и не можем да кажем, че причината е една. Има и голям страх у колегите – страх в смисъл, че не са правили това лечение досега. Веднъж трябва да го направят, за да видят, че не е страшно. В това отношение винаги давам за пример кардиолозите, които много бързо и много единно въведоха лечението на миокарда, а то е сходно. Нашите колеги все още се плашат, но сме подели една капмания, която има за цел да види какви са проблемите във всяка една болница, на страхливите да даде кураж, който не знае, да го научи, така че да отпаднат субективните фактори и да останат само обективните – дали пациентът е стигнал навреме в болницата.

- Междувременно обаче как пациентът да се ориентира към коя болница да се насочи?

- Това е проблем, затова ние замислихме и направихме една карта на болниците, в които се лекуват инсултите. Въпросът е, че някой около пациента трябва да влезе в интернет и да се ориентира по нея, но за тази цел първо трябва да я популяризираме, за да я научат хората. Тогава всеки ще може да влезе и да види къде е най-близката болница. Освен това се надявам скоро всички болници да започнат да правят лечението.

- Здравно министерство започна да прави четири центъра в страната за лечение на инсулти, това достатъчно ли е?

- Това е едно от хубавите неща, които направи здравното министерство. В цял свят този брой би бил достатъчен, България обаче е една по-особена страна, в която проблемите с транспорта не са решени докрай. Така или иначе изграждането на един такъв център е много скъпо нещо, а пред тях седят още много големи задачи, за да заработят.

- Какви?

- Това, което е решено на този етап е материалната база. Купуено е първо, второ, трето и дотам спираме - защо, защото няма специалисти, които трябва да се обучат допълнително в чужбина и да работят. В Европа и в САЩ тези центрове са организирани по следния начин –първо ниво са всички болници, в които се прави лечение на инсулта. Когато се докара пациента и се види, че няма да стане само с инжектирането на това вещество, той се транспортира до следващото ниво, където могат да се предприемат интервенции като тези, които правят кардиолозите. При тях се влиза с един катетър и се изважда тромба най-просто казано. Проблемът е, че тези стентове са безумно скъпи, но това държавата ще го реши, въпросът е, че нямаме подготвени специалисти – невролог и неврорентгенолог. Трябва да има и неврохирург, да кажем такива се намират. Не съм чул да има програма, за да се пратят хора например в Ниш, където е най-близкото място за обучение. В цял свят, за да имаш правото да извършваш такива манипулации, трябва да си направил определен брой под надзора на някой, който разбира. Колегите кардиолози се напъват да правят тези интервенции, но не е редно, защото има голяма разлика между кръвоносния съд на мозъка и на сърцето. Всеки трябва да работи това, което е учил, затова целта ни ще бъде да подготвим такива хора.

- Заболеваемостта според данните на касата се увеличава, реално така ли е?

- Реално също мисля, че има повишение. Но статистиката на кастаа не може да е много точна, защото има някои проблеми, които не се решиха във времето. Наскоро ми показаха една епикриза за човек, който е изследван за сто неща обаче накрая се оказал здрав. Е как го изписваш, трябва да му отчетеш нещо, затова колегите го изписали по една пътека за много тежко заболяване, но му обяснили, че е здрав. Оттук нататък естествено статистиката не може да бъде вярна.

- Казвате, че няма достатъчно обучени невролози за тези центрове, но като цяло има ли достатъчно невролози в страната?

- Да, броят е около 800 души. Проблемът е, че повечето са на моите години. Младите хора са малко – има, не е да няма, но след години това ще се усети. 800 невролози за България са много, може би 500 са достатъчно. Не знам обаче дали след няколко години и толкова ще има.

- Защо?

- Защото ходят в чужбина младите хора. Но как да останат, когато тук заплатата на един млад човек в нерологията е около 1000 лв. Ако кажеш, че лекар взема 500 евро на някой чужденец, той не вярва, звучи му невероятно. Понеже непрекъснато получавам оферти за работа по интерент, съвсем различни са парите в другите държави. Не искам да сравнявам със себе си, защото един професор получава много голяма заплата, но последно гледах, че в САЩ се дават 220 000 долара на година. Не е нещо велико, но е несъизмеримо с нас. Постоянно говорим, че трябва да се увеличат заплатите, а за тази цел трябва и пътеките да се вдигнат.

- Подценени ли са пътеките в неврологията сега?

- Те са перманентно подценени, защото, откакто ги направиха преди 10 години, цените им не са мърдали. Не може за един пациент да получаваш 260 лв. и изскването да е да се направи скнер, не става.

- Нямате ли достатъчно силно лоби в БЛС, нали те водят преговорите?

- Явно нямаме. Но цените не зависят нито от лекарския съюз, нито от касата, а от министерство на финансите. Там правят на едро едни сметки, някои са успели да вземат по-прилични цени, други – не сме успели. Разбирам, че държавата е бедна, но кой да седи за 1000 лева да работи.

- На пациента как се отразява това – увеличава ли се доплащането?

- Не, не смеем да караме хората да доплащат, защото се оплакват. Но пациентът понякога седи по-малко, отколкото бихме искали. Пътеката напрмер е с три дена минимален престой и ти гледаш да го изпишеш човека, защото с 260 лева колко да го държиш. В нашата болница държим да има университетски привкус и не оставяме пациента недоизкусурен. Измисляме различни начини да си свършим работата – приемаме го след известно време по друга пътека, такива едни номерца, с които обаче решаваме пробема на болния. Имаме непрекъснати сблъсъци и с касата, която идва да проверява дали са тук пациентите, обаче те се оплакват, че им нарушаваш правата, като не ги пускаш извън болницата. Дошла касата проверила, че пет души ги няма, те ми викат после – защо да седим тука. То беше хубав слънчев ден, единият отишъл до вкъщи да се изкъпв, другият не знам къде. Обаче после касата не плаща.

- Какви съвети може да дадете на хората, така че по-рядко да стигат до болница?

- Съвети мног омогат да се дадат, обаче никой не ги спазва. Най-простичкият е – мерете кръвното си налагянае, обаче българинът не го спазва. Вече съм престанл да се учудвам от репликата - имах кръвно налягане, ама се излекувах. И това не е един човек от село, а е масово. Как се излекува бе – ами пих едни лекарства, после го премерил, било нормално и спрял да пие лекарства, обаче получил инсулт. Хората трябва да разберат, че, ако получат високо кръвно налягане, трябва да го мерят всеки ден. Ако не е в норма, може да се наложи да сменят лекарствата си, лекаря си, но крайната цел е да кръвнто им да стане – 140 на 90. Те обаче чакат да ги заболи главата, но това става само в началото на хипертонията, когато мозъкът, не се е адаптирал, после директно получаваш инсулт. Тютюнопушението, злоупотребата с алкохола, липса на двигателна активност са другите рискови фактори. Но от един от тях инсулт не се получава, трябва да се насложат няколко, за да стане това.