Радостта на Рождество да е във всички сърца

Делата на лекарите носят Божията любов, а ваксините ще ограничат пандемията, казва Старозагорският митрополит Киприян

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Днес е празникът на Рождението на нашия Господ Иисус Христос, Който носи Божието величие на спасителния промисъл за всички хора. За пореден път откриваме, че „Бог е любов", както казва свети Йоан Богослов, а ние сме Негови чеда. Чувствата в този ден са особени за всички нас, а това са любовта и надеждата. Месеци наред, в условията на пандемията ние се лутаме между болката, безпокойството за нашия живот и този на нашите близки, за нашето спасение. Вече 2000 години Рождество Христово свидетелства за надеждата и за сбъднатата надежда. Нека не забравяме, че нашата християнска надежда никога не ни посрамва. Тя е жива и действена. Опрени на нея, нека на празника загърбим всяко отчаяние и да се постараем да подкрепим страдащите от този невидим враг коронавируса.

- Какво не трябва да забравяме и след празника?

- Не бива да забравяме това, което се случи тази година – болката и страданието. Тя обаче е и година на надеждата скоро човечеството да се справи с тази смъртоносна болест.

- 2020-та година ни изненада с пандемията от новия коронавирус. По-добри ли ни направи тя, бедата успя ли да отключи доброто у нас или напротив, затвърди егоизма?

- Искрено се надявам, че преминавайки по пътя на сегашното страдание ще успеем да възродим духовността си. Жарта, която тлее във всяко българско сърце е любовта към ближния. Светите Отци са ни завещали думи, в които се казва, че всяка болка е стаена истина. Себичността е минимизирана, самолюбието овладяно, претенциите са заглъхнали. Когато носим осезаемата болка, сме по-готови да забравим себе си и да видим другия до нас. Тя ни напомня, че сме братя и сестри в Христа и можем да си помогнем един другиму.

- Мнозина изгубиха и материална, и психологическа стабилност по време на пандемията. Има ли надежда за тях от християнска гледна точка?

- Вярата е добродетел. Тя е в резултат на свободната човешка воля, дарена ни е от Бога. С тази свободна воля ние можем да грешим или да вършим добро. Добронамереността и разумността са крайно необходими днес. Дано проумеем, че трябва да възродим тези качества. За тях ни призовава свети Паисий Хилендарски в своята История славянобългарска, пишейки „Сами в себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята", което идва да каже, че без Бога не можем да свършим нищо сами. Нужно е да черпим мъдрост от православната ни вяра.

- Мнозина се питат Божие наказание ли е КОВИД-19 или изпитание, което трябва да преодолеем?

- Свети пророк Исая казва, визирайки Господ „Моите мисли не са ваши мисли. Нито Моите пътища са ваши пътища. Но, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и мислите Ми по-високи от вашите мисли". Божият промисъл наистина е много по-висок от нашата земна логика. Понякога трябва да минат години, за да осъзнаем какво се е случило с нас и значението му. Едно е сигурно, че Бог иска да се научим да живеем във вярата, надеждата, в по-доброто. Сам Господ Иисус Христос казва „По това ще позная, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". Тези съкровени думи се отнасят и за нас, днешните хора в тази огромна трагедия. Бог изпраща толкова изпитания, колкото може човек да претърпи, да изпита вярата му, верността, любовта, добротата, милосърдието, търпението и най-вече да ни напомни, че имаме ли вяра в Него, ще успеем да преодолеем всяко изпитание.

- Как ще коментирате вижданията в някои църковни кръгове, че с ваксините човечеството ще бъде чипирано в услуга на сатаната?

- Такова твърдение е несериозно.

- Лично Вие бихте ли се ваксинирал срещу коронавирусната инфекция?

- Всеки човек има свободна воля дали да направи една крачка напред или две назад, тоест една стъпка към Бога или две към дявола, към злото. Ваксините са създадени от човешки мозъци, а всички ние сме създадени от Бога. Имам им доверие и ще се ваксинирам, изключвайки всякакви твърдения за чипиране и какво ли още не. Това е начинът да бъде ограничена пандемията и човечеството да се спаси от коронавирусната инфекция.

- Вие преболедувахте КОВИД-19. Уплашихте ли се, когато научихте резултата от теста?

- Имах известно притеснение. Сили ми даде мисълта на свети апостол Павел: „Живеем ли, умираме ли, Господни сме всички" и това е самата истина. Бог промисля за всички нас. Благодаря на Него, на моя небесен покровител свети Киприян Картагенски, на лекарите, на всички, които се грижиха за моето здравословно състояние. Преживявайки КОВИД-19, станах съпричастен на всички братя и сестри в Христа, които бяха заболели и боледуват и сега. Уверих се на практика в себеотдайността на медиците. В този труден момент, когато човек научава, че е положителен е важно да не забравя, че трябва да сме единни в Христа, без неговата воля не може нищо да стане и да възложим цялото си упование на Него. Тогава Бог ни дава смирение, сили и здраве, за да можем да продължим напред, да разкажем на другите какво сме преживели и чрез личния си споделен опит да помогнем за предотвратяване на разпространението на заразата.

- Ще дарите ли кръвна плазма?

- Да, ще даря кръвна плазма тук, в Центъра по трансфузионна хематология в Стара Загора.

- Повече или по-малко хора идват в храма, откакто светът е в пандемия?

- В различните храмове е различно, зависи и от това дали е голям празник. При нас, в Стара Загора, като цяло има посещения, хора за Свето причастие. Всички обаче и миряни, и свещеници спазват противоепидемичните мерки – маските са задъжителни, спазва се дистанция, иконите не се целуват. Ако някой го направи, служителка веднага дезинфекцира стъклото със спирт. Българската православна църква постоянно напомня на православните християни, посещаващи храмовете, да спазват разпорежданията на здравните власти. Още в началото на пандемията в Бълария, през месец март, ние, членовете на Светия синод се обърнахме с послание към хората, като призовахме тези с хронични заболявания и по-възрастните да се въздържат от посещения в храмовете, както и на служба да са с маски. Имаше известен отлив. Забелязвам, че повече хора влизат по време, когато няма богослужение. Спазвайки мерките, човек може да предотврати заразяването на немалко хора около себе си. Това е отговорност на всеки християнин, на всеки човек. На службите в дните, когато честваме Рождество Христово не бива да забравяме за маските и физическата дистанция.

- Лекарите, медицинските сестри, останалият медицински и немедицински персонал работят почти без почивки от началото на пандемията. Какво може да каже Църквата за тяхна утеха?

- Църквата Христова и хората в нея изказваме огромна благодарност за труда, професионализма, себеотрицанието и добротата на българските лекари, медицински сестри и всички, които работят на първа линия. Господ Иисус Христос казва „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си". Делата на лекарите носят благодатната сила на Божията любов. Те принасят добро от сърцата си, това е тяхното призвание да спасят хората от болестите и физическата смърт, подобно на нас, духовниците, които се трудим да ги спасим от духовните недъзи и духовната смърт.

- Освен духовник, Вие сте и музикант, дирижирахте дори Старозагорската опера преди пандемията. Липсва ли Ви диригентската палка сега в условията на пандемията?

- Доста добри неща направихме на сцената на Старозагорската опера. Малко преди извънредното положение през месец март излязохме със „Страсти по Матея". По време на пандемията много хора не могат да вършат любимите си дейности, както и аз. Нека времето, което сега имат, да посветят на нещо още по-добро. А именно, да помогнат на някого, та дори да изслушат някой в неговата беда, да се помолят за себе си и другите. Тези вътрешни трудове привличат Божията благодат привнасят на душата мир, че са изпълнили своята Христова любов към ближния.

- По-силни ли, според Вас, ще излезем от пандемичната ситуация?

- Не мисля, че е толкова от значение дали ще излезем по-силни или по-слаби от пандемията, колкото това да станем по-мъдри, да си извлечем поука от случилото се през тази година. Отново призовавам всеки да спазва мерките дори в храма, колкото и това да е против свободната воля на някои. Ние наистина имаме един невидим враг, който не можем да надвием, ако не спазване противоепидемичните мерки.

- Добра или лоша във физическо и духовно естество беше 2020-та година?

- 2020-та е година на страданието и болката. Много хора останаха без работа. Други, оставайки вкъщи разбраха смисъла на живота и ценността на семейната среда. Едни заякчиха връзките си, други се разделиха. Трети загубиха свои близки. Четвърти са все още в страданието на болестта. От духовна глена точка обаче, всеки индивидуално може да определи дали тя е била за него добра или лоша по това, което е научил от нея и какво следва да направи и прави занапред. Всяка година е от Бога и има своите изпитания. Да се надяваме 2021-ва да бъде по-добра.

- Какво ще пожелаете на медиците и читателите на Clinica за настъпващото Рождество Христово и Нова година?

- Пожелавам им благодат и мир, здраве и благоденствие. Нека се стараем да съхраняваме физическото и духовното здраве, като спазваме Божиите заповеди. Рождественската радост да е в сърцата на всички през цялата следваща година.