Българи автори в учебник по неврорентгенология

От там уточниха, че пособието засяга предимно ендоваскуларното лечение на мозъчни аневризми. „The Aneurysm Casebook", както е озаглавен научният труд, излиза под редакцията на

тримата най-големи в света

в областта на инвазивната неврорентгенология – проф. Педро Лилик - неврорентгенолог, проф. Ханс Хенкес – неврорентгенолог и проф. Оливър Ганщаад – неврохирург. Представени са 100-те най-трудни случаи в тази нова все още дисциплина, които обхващат период от около пет години. Дванадесет от общо 100-те глави са написани от доц. Станимир Сираков и д-р Александър Сираков и описват лечението на пациенти в Референтния център по мозъчно-съдови заболявания към болница „Св. Иван Рилски". Двамата са съавтори на още 8 глави в учебника. Сборникът

събира интересни случаи

от най-големите центрове в света, между които тези в Хайделберг, Буенос Айрес, Щутгарт, Лондон. „За нас е огромна чест, че имахме възможност да се наредим сред най-големите в света", коментира доц. Сираков, който е ръководител на българския център. Представените казуси са от третиране на изключително сложни аневризми – като обем, локализация - и подходът, използван за тяхното лечение.

Доц. Сираков няма да забрави първия случай, заради който българският екип получава покана да се включи в написването на учебника. Става въпрос за 60-годишен пациент, който два пъти през последните години е претърпял кървене от фузиформена аневризма в много

трудно достъпен сегмент на мозъка,

и невъзможна за намеса с класическа неврохирургия. Случаят бил крайно рисков и за ендоваскуларно лечение, но все пак екипът решил да опита, тъй като със или без намеса, болният е щял да загине. Лечението се оказва успешно и пациентът се възстановява напълно. „След като показахме този случай на проф. Лилик в Буенос Айрес, той каза: „Защо не го опишете научно, хората трябва да знаят, че това е вариант на третиране на тези аневризми". От там започна колаборацията. Ние знаехме, че правим нещо ново, но смятахме, че е ново за нас, а се оказа, че е ново в световен мащаб и налага нови методи за лечение на този вид аневризми", разказва доц. Сираков.

Той си спомня и най-трудният случай, който също е станал част от учебника - на

68-годишна пациентка с аневризма,

която е третирана преди това ендоваскуларно седем или осем пъти в друга голяма столична болница. Всеки път аневризмата реканализира, или просто казано - изпълва се отново. Случаят е изключително сложен, тъй като разширението се намира между два жизнено важни мозъчни съда. Лекарите трябва да запазят проводимостта им като същевременно „запушат" проблемната зона. Досегашното лечение не дава резултат, защото, заради голямото налягане на кръвта в тези артерии, тя „избушва" поставените койлове (малки платинени нишки, служещи за затапване на патологичната част) и аневризмата реканализира. „Решението, което й предложихме, беше да поставим

изцяло ново устройство

– специален бифуркационен стенд с мембрана", обяснява българският топневрорентгенолог. Мембраната е биополимерна, т.е. ако се наложи, лекарите могат без проблем да преминат през нея, след което сама се затваря. Тя „обгръща" койловете и не им позволява да се местят. „Това не само реши проблема на пациентката, но на контролните ангиографии вече четвърта година няма нарастване", разказва доц. Сираков. Така Референтният център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" става първият в света, който описва успешно третиране на мозъчна аневризма точно с такова устройство. Имало е други опити, но те или са завършвали със смърт на пациента или не са могли да докажат, че резултатът от интервенцията е добър в дългосрочен план.