Мозъкът работи различно при депресия

Изследването е проведено сред 141 възрастни с депресия и 37 здрави индивиди. По време на него чрез нова техника на мозъчно картографиране учените откриват, че фронтостриатната мрежа е почти два пъти по-голяма при хората с депресия. Стриатумът са вътрешни ядра в мозъка, които чрез затворени кръгове контактуват с кората му и модулират движението и поведението на човек основно чрез медиатора допамин.

 

Наблюденията им показват,

че измененията на кортекса са устойчиви и са се превърнали в отличителни черти, а не са просто временни симптоми. Подобни изменения те са наблюдавали и при деца, които по-късно развиват депресия. Според медиците това може да се третира най-вече като биомаркер, който навреме да показва риска от депресия.

Освен това откритието дава

нови хоризонти пред лечението на болестта. Според учените това може да е в две посоки. От една страна на тази по-голяма невронна мрежа може да се въздейства чрез методите на дълбоката мозъчна стимулация, транскраниалната стимулация и други дигитални техники.

От друга - това може да насочи

фармаиндустрията в създаването на лекарства, които да модулират синаптичната пластичност или мозъчната мрежа чрез смекчаването на дефекта. При всички случаи обаче откритието дава възможност за ранна диагностика и за по-персонализиран подход в лечението.