Старт на 20 БГ-проекта за КОВИД

Учени и медици ще изследват предизвикателства, свързани с пандемията, финансирането ще е от Фонда за наука

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

За конкурса

Той се нарича „Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 год." и бе одобрен от кабинета през май миналата година. Разделен е в две тематични направления. Едното е „Медико-биологични проблеми", а другото „Социални, икономически и образователни аспекти на пандемията COVID-19". Откриването на конкурса бе провокирано от пандемията и необходимостта от провеждане на научни изследвания в съкратени срокове за решаване на медико-биологичните и социално-икономическите проблеми, породени от нея. Той предизвика силен интерес като бяха подадени общо 73 проектни предложения. 20 от тях получиха зелена светлина и ще имат нужното финансиране.
Наскоро МС отпусна и определените 3.1 млн. лв. за финансиране на одобрените проекти. По първоначален план договорите трябваше да бъдат подписани август миналата година. Това обаче не се случи тогава, заради подадена жалба, която забави процеса. Решението на ВАС през февруари обаче даде рестарт на конкурса и вече всички договори са подписани, разказа за clinica. bg директорът на Фонд „Научни изследвания" проф. Георги Вайсилов. Финансирането на проектите варира от около 60 000 до 300 000 лв., съгласно обявените условия на конкурса.

Одобрените на първа фаза

Одобрените идейни разработки са общо 11, а бюджетът е около 1.7 млн. лв. Проектите са дело както на единични структури, така и на общи колективи от няколко организации. Институтите на БАН са с общо 4 проекта, МУ-София и СУ са с по 3, Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски" - с два, НЦЗПБ - с два, ВМА - също с два. С по един проекта са МУ-Пловдив, Пирогов и УНСС.

В първото направление

"Медико-биологични проблеми" са одобрени общо 7 проекта. Един от тях е на учени от МУ-София, а темата е „Имунни, биохимични и генетични биомаркери свързани с патогенезата, протичането и прогнозата на COVID-19 сред населението в България".
Учени от Институт за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН пък ще разработват методологичен подход за национален мониторинг, анализ и оценка на системата „Климат/ Климатични промени – Ковид-19.
Третият одобрен проект е на зам. – директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христове на тема „Вирусен товар, цитокини и нива на серумните антитела в зависимост от клиничната тежест на COVID-19 инфекцията".
Учени от МУ-София и Софийския университет са обединили общи усилия в проекта „Дизайн и синтез на флуоресцентни РНК багрила и нанокомпозити като биомолекулни сонди за диагностика и наблюдение на коронавируси (RNAVision)".

Петата одобрена научна идея е дело на медици от НЦЗПБ, ВМА и МУ-Пловдив с ръководител проф. Мария Николова Те ще проучват „Имунологична памет при SARS-CoV-2/COVID-19, механизми, продължителност и кръстосана реактивност".
Три института на БАН - по информационни и комуникационни технологии, по микробиология и по молекулярна биология, заедно с СУ „Св. Климент Охридски" са получили одобрение за шестия поред проект. Той е на тема Търсене на лиганди, деблокиращи вродения имунен отговор в заразени от SARS-Cov-2 вирус клетки, а ръководител е проф. Леандър Литов.
Триото Пирогов, ВМА и МУ-София, ръководено от проф. Радка Кънева, ще изследва ролята „на индивидуалните вирус гостоприемник геномни характеристики за отговора към инфекция със SARS-CoV-19".

Второто научно направление

е свързано със социалните, икономически и образователни аспекти на пандемията COVID-19. По него са одобрени общо четири проекта. Проф. Даниел Вълчев ще ръководи екипа на СУ „Св. Климент Охридски" и ще изследва „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели". Учените от Пловдивския университет пък ще правят две разработки. Темите са „Икономически измерения на пандемията COVID-19: въздействието на психологически, правни и социално-политически фактори и подходи за преодоляване на техните отрицателни ефекти" и „Интегрален модел за предвиждане и превенция на социално-икономическите ефекти от бъдещи епидемиологични кризи". И четвъртият одобрен проект е на УНСС – „Моделиране, анализ и оптимизация на социално–икономическите мерки за намаляване на негативните последствия на пандемията COVID-19".

Приетите резерви

Oтделно са одобрени още 9 проекта, които първоначално са били в резервите. Финансирането за тях е на стойност около 1.4 млн. лв. В направлението „Медико-биологични проблеми" разработките получили зелена светлина са 6.Сред тях е проекта на проф. Андрей Чорбанов от БАН за „Нова нано-базирана мулти-епитопна ваксина за превенция от инфекция с SARS-CoV-2".

В тази група е одобрен и проекта воден от проф. Марияна Въртигова от МУ-Пловдив на тема „COVID-19 HUB – Информация, иновации и имплементация на интегративни научни разработки" на стойност 200 000 лв.
Зелена светлина е получила и разработка сбързана със създаване на бързи антигенни тестове на проф. Никола Малиновски от Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски".
В тази група има още одобрени проекти на учени от Химикотехнологичен и металургичен университет", Института по физиокохимия „Акад. Ростислав Каишев", Институт по биология и имунология на размножаването "Акад. Кирил Братанов" и др.
В резервите на тематично направление „Социални, икономически и образователни аспекти на пандемията COVID-19" са одобрени три проекта. Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19, възприетият стрес и динамика на преживяванията ще изследва екип воден от гл. ас. Илина Начева от „Институт за изследване на населението и човека – БАН.
Одобрен е и проект на тема „Предизвикателството 2020. Общностни нагласи, стратегии и реакции" воден от доц. Еля Цанева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, както и разработката озаглавена „Оценка на икономическите, социални и финансови последици от пандемията COVID-19 и мерки за възстановяване на транспортния сектор" на учени от УНСС.

Срокът за изпълнение на проектите е две години от подписване на договорите или март 2023 година.