Изоставаме и по брой учени

Качеството на публикациите расте, но количеството им е по-малко в сравнение с останалите страни от ЕС

Една от основните причини, поради които страната ни изостава с броя публикации е ниският бюджет за научни изследвания, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, смятат властите. Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните публикации от България за 2020 г. е 8429.

През 2020 г. са забелязани 63 553

цитирания на публикации от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп - 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 г.).

Разпределението на учените

по пол е сравнително равномерно, но се забелязва съществено застаряване на научните кадри. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване на дела на младите хора, заети с наука. Към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, а във висшите училища – 1960. През 2019 г. общият им брой е бил около 6453. Основна причина за това е сравнително ниският размер на докторантските стипендии.

Сред основните източници на

финансиране на научни изследвания на конкурсен принцип е Фонд „Научни изследвания" (ФНИ). През 2020 г. бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лв. Финансирането за национални научни програми от МОН е близо 17.9 млн. лв., над 33 млн лв. са отпуснати за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Към декември 2020 г. с финансовата

подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж" в България се изграждат шест Центъра за върхови постижения и 10 Центъра за компетентност, които обхващат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се изграждане на нови или значително модернизиране на съществуващи специализирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно оборудване, което дава възможност за осъществяване на научни изследвания на световно ниво.

Нетната сума от Рамковата програма

на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020" (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едва 0,26% от общия бюджет на програмата. По този показател България застава на 23 място в ЕС. Броят на подписаните грантови споразумения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на проектните предложения, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при средно 11,97% за ЕС).

Цел продължава да е създаването на

ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж, като постепенно до 2030 г. се преодолее негативните тенденции на „изтичане на мозъци". Ще продължат усилията за свързаност с бизнеса за привличане на частни инвестиции и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи подкрепата за интернационализацията на българските научни организации и висши училища, в т.ч. чрез осигуряване на съфинансиране на проекти по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и подкрепа за партньорство с чуждестранни организации. Ще се обръща специално внимание на качеството на научните изследвания. Чрез укрепването на изследователските висши училища ще се реализират научният и икономическият потенциал на регионите.