Тайната на коледната шопинг мания

По празниците пазарувайте според нуждите на любимите хора, а не водени от желание, казва Андрей Мреницов

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Омниоманията или страстта към ненужни покупки e смятана за болестта на 21-и век. Това обаче съвсем не е така. Тя се заражда доста по-рано - през 20-те години, благодарение на Едуард Бернайс, който прави революция в начина на пазаруване. „До този момент обикновените маси работници си купували неща от първа необходимост. Те били ориентирани пуритански- да работят, пестят, събират пари и взимат напълно необходими неща. Бернайс обаче превръща културата на нуждата в културата на желанието”, обяснява психологът.  Така нещата тотално се променят и желанието на хората да пазаруват става по-силно от техните собствени нужди. „Желанието е нещо безгранично. Едно е да си купуваш неща, от които имаш нужда, както е било до началото на 20 век. Тогава се появява така нареченото масово производство. Един от първите такива продукти, който същевременно е много евтин, са дамските чорапогащи”, добавя Мреницов. По онова време е битувало и схващането, че само мъжете могат да пушат цигари. Създателят на съвременният пиар обаче променя и това виждане. Той събира момичета от елита и им плаща, за да се появят на светско събитие и започнат да пушат. Така дамите палят „факлите на свободата”. „Бернайс знае, че това ще предизвика фурор, революция и е отразявано много силно в медиите. И по този начин жените започват да пушат цигари и се еманципират”, обяснява още психологът.

Именно жените са тези, които залитат най-често по шопинга, затова и при тях омниоманията е по-силно изразена. Не веднъж сме виждали изнервени мъже, които чакат отчаяно половинките си пред входа на даден магазин. Други пък бързо изгубват това търпение и ги оставят да пазаруват на воля, но не осъзнават, че по-този начин им дават по-голяма свобода за шопохолизъм. „Аз мога да дам и пример с мъже, например Майкъл Джексън, лека му пръст. Той е известен с това как е пазарувал. Затварял цели магазини влизайки вътре и пазарувайки абсолютно безразборно. Купувал неща, от които буквално не е имал никаква нужда. Разполагал е с голямо имение с детски площадки, влакчета и други атракциони, в които е събирал много деца”, казва Мреницов и изтъква, че всички тези желания на поп идола приживе показват, че той е имал неизживяно детство, което се дължи на това, че Джексън от малък е бил по концерти и участия. В този смисъл певецът искал да компенсира с покупки онова, което не е имал като дете. Други хора прекаляват с пазаруването именно, за да запълнят някаква празнота в живота си. „Имам една клиентка, която има доста висок стандарт. Живее в Германия от 22 години, сега е на 42, разведена, без деца. Когато отиде да си купи нещо, тя взима по 4-5 неща от еднин вид, но в различни цветове. Пазарува от много сайтове”, казва психологът. Според него купуването е все по-лесно с увеличаващият се брой на интернет магазини, хилядите реклами по телевизията и радиото, както и използването на кредитните карти, с които човек се превръща в консуматор.

Не можем да кажем, че мъжете са „застраховани” от синдрома на импулсивните покупки. Според Мреницов, линията между двата пола вече се размива, защото все повече представители на силния пол ходят на солариум, епилират се и обикалят моловете. „Те също много пазаруват, но са по-стриктни в това. Все пак, макар и в 21-и век, светът е мъжки. Те движат света и следователно парите са при тях. Понеже имат възможности и повече пари, мъжете разполагат с някакъв режим на самоограничение”, смята специалистът. Докато при жените има и друга крайност - такива, които пазаруват до безкрай, защото не те дават парите, а някой ги спонсорира.

Омниоманията се смята за сериозен проблем като алкохолизма. „Най-драстичната промяна в човешкия живот не е тази, която се случва изведнъж, рязко, а тази, която е незабележима. Един човек става алкохолик без да го осъзнае и това се вижда в една крайна фаза. По същия начин е и с пазаруването”, обяснява Мреницов. Подобно на алкохола, манията по пазаруването у хората се развива постепенно и в един момент човек губи контрол над себе си и започва да се остойностява чрез неща, които е купил и иска да притежава повече и повече.

Случвало ли ви се е да излезете навън, за да купите коледен подарък за близките си, които се броят на пръстите на ръката ви, а да се върнете с много повече от пет торби? Това е така, защото не мислите какво и колко да пазарувате, а умът ви се води от примамливите промоции в магазините. Колкото повече трупате неща, които не ви трябват, толкова повече развивате своята шопинг мания. „Маркс има една мисъл, че колкото повече има човек, толкова повече се отчуждава неговото битие. И тук всъщност няма граница на това до къде може да достигне човек. И хората, които имат някакви ограничени бюджети създават проблеми в семейството, с банкови институции, защото когато имаш кредитната карта в ръцете си, ти не виждаш парите”, посочва психологът. И е категоричен, че човек трябва да реализира себе си пред желанията, а не пред целите в живота, за да има някаква стабилност.

Омниоманията  се среща както при бедните, така и при богатите. И в двата случая те запълват някаква празнота в живота си. „Примерно има хора, които са доста заможни и купуват автомобили. Но това не е проблем от финансово естество, защото те могат да си го позволят. Проблемът идва при хората, които надскачат своите възможности и фактически функционират през това, което имат, а не през това, което те са”, казва Мреницов, според който бедните купуват дори и да не могат да си го позволят и обичат да афишират това пред другите, което е признак на гетото. Подобно е и положението при младите хора, които нямат своя индивидуалност, а се ръководят от най-новите модни трендове, марки мобилни телефони и други. „Те си купуват нещо, с това се остойностяват. Това е един безкраен процес, който не води до нищо добро”, коментира още специалистът.

В практиката си психологът се е сблъсквал с различни случаи на омниомания. Повечето от клиентите му обаче са го потърсили заради други трудности, а не конкретно за своята шопинг мания, която трудно признават. „За такъв проблем в действителност никой не е идвал при мен, защото това нещо носи някакво удоволствие. Така е при алкохолиците, обикновените роднините ги пращат. Никой алкохолик няма да дойде сам, защото питието също му доставя удоволствие”, казва Мреницов. Има и хора, които обичат да обсипват другите с подаръци, но винаги пазаруването за личността остава на преден план, докато това за близките е по-умерено. Други пък правят всевъзможни покупки и крият от половинките си, защото изпитват чувство на вина. „Има семейства, които са с частен бизнес, не са на заплата, но жената винаги когато си купува, го крие от мъжа. И понеже той е по-небрежен, тя си слага новата рокля, обувките и той дори не забелязва, защото има много. Тя не може да седне с него и да му каже, че го е направила”, отбелязва психологът. И уточнява, че в тези случаи желанието за нова покупка е по-голяма от чувството на вина от стореното.

Няма лечение за омниоманията. Човек просто трябва да се научи да се контролира сам и поставя граници не само в пазаруването, а и в много други сфери, смята Андрей Мреницов. Той до някаква степен оправдава покупките на хората по празниците, защото тогава те имат повод да зарадват близките си. Но припомня, че всеки от нас трябва да си направи сметка за това с какви пари разполага, какво точно трябва да купи и от къде, за да не изпадне в излишни финансови проблеми в навечерието на 2017 г.