Увеличава се животът на диабетиците

Новите терапии пестят до 510 хил. лв. годишно на НЗОК, казва проф. Генка Петрова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

По последни данни пациентите у нас са 525 хил. души, но имайки предвид процентът на скритата заболеваемост, който е актуален и за България,  то броят им нараства до 800 хил. души, съобщи проф. Цветалина Танкова от УС на Българското дружество по ендокринология и представител на Експертния съвет към МЗ.  Kaто се добавят и хората с преддиабетно състояние, числото  нараства още повече до около 1 млн. души. Проблемът с късната диагностика се крие в това, че

диабетът e коварен, защото няма силно изразени симптоми

в самото начало и чак когато се стигне до усложнения, засягащи очите, бъбреците или друг орган, хората търсят по-специализирана помощ и стигат до диагнозата. Голям проблем е и гес­тационният диабет – вся­ка шеста бременна има отклонение в нивото на кръвната захар, което крие риск и за плода, и за нея, каза още проф. Танкова. Тревожно е и, че около половината диабетици не следят достатъчно болестта си или с други думи нямат добър гликемичен контрол. По данни на УСБАЛЕ броят на диабетиците с усложнения са над 163 хил. Основната причина за липсата на добър контрол над заболяването е липсата на достатъчно знания и мотивация за здравословен живот при тази диагноза. Някои българи обаче са намерили решение на този проблем като са се снабдили със сензори, които

мерят кръвната захар на всеки 5 минути или общо 288 пъти

 на ден, обясни проф. Танкова. Това е ключово за доброто ежедневно проследяване на заболяването, а оттам и за избор на най-подходящата терапия. За момента обаче, това все още не е достъпно за голяма част от пациентите, а тези, които разполагат със сензори най-често си ги набавят от чужбина. Според Ели Костова от Националната асоциация за децата с диабет, за това вина нямат нито МЗ, нито НЗОК. "Първо у нас трябва да дойде някоя от фирмите-производители, заради малкия пазар в България обаче те нямат интерес", обяви тя. В България разпола­гаме с всички съвременни средства за лечение на захарен диабет, обясни още проф. Танкова. Предимството на новите терапии за захарен диабет тип 2 като DPP-4 инхибитор и GLP-1 RA ­рецепорни агонисти е, че влияят комплексно на заболяването.

Те не само нормализират нивата на кръвната захар,

но и оказват положително въздействие на сърцето, бъбреците и очите, които често се увреждат вследствие на заболяването.

Ефектът от новите терапии имат и редица други отражения. Те намаляват риска от развитие на диабетни инциденти с 333 до 465 случая за 6122 лекувани, съобщи от своя страна проф. Генка Петрова, ръководител на Катедра „Организация и икономика на фармацията" във Фармацевтичният факултет на МУ-София. Тя представи проучвания за социалноикономическите и здравни резултати от подобрения контрол на диабета.  Ефектът от новите терапии  пести разходи между 305-510 хил. лв., на НЗОК.  По данни на Международната диабетна асоциация обществените разходи за лечение на диабет у нас са 550 млн. лв. Близо 20% са за извънболнично проследяване. Толкова са и разходите за медикаменти, като всички съвременни терапии се реимбурсират. Останалите 60% са за хоспитализации и лечение на усложненията-сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.

Резултатите от ефекта на новите терапии

през последните три години показват още, че те значително намаляват гликираният хемоглобин, а броят на хората с лош контрол се е понижил почти 4 пъти. Комплексната грижа, която включва начин на живот и подходящо лечение очертават тенденцията за увеличаване на средната продължителност на живота при диабетиците  с една година. Наблюденията са за периода 2012-2015 година. При пациентите с тип 1 тя е 70.96 години, а при тези с тип 2 е – 75.19 г., която изпреварва с 6 месеца средната продължителност на живот на общата популация, която е 74.55 г., обясни още проф. Петрова. Именно увеличаване на продължителността на живота и подобряване на здравния статус на населението е глобална цел, която намира своите измерения и в България, предвид световните тенденции за покачване на пенсионната възраст, коментира Деян Денев, директор на ARPharM.

"500 хил. диабетици са сериозен трудов ресурс",

каза той. Експертите се обединиха около идеята, че у нас е необходимо да се създаде Национална диабетна програма. Също така превенцията, навременната диагностика, подобряване на грижата за хората с диабет и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите за здравната система. В тази връзка според научни изследвания намаляването на гликирания хемоглобин с 1% води до намаляване на риска от развитие на усложнения с 12 до над 40%, а оттам и до снижаване на разходите за лечението им. Аналогични са данните за България, където макар и бавно контролът се подобрява.