178 млн. за клинични проучвания
Те осигуряват достъп до иновативно и висококачествено лечение на пациентите без значение от здравноосигурителния им статус. Той припомни, че преди даден изследван продукт да бъде достъпен за обикновените пациенти, могат да изминат до 7-8 години.
Клиничните изпитвания имат и своите рискове,
поради което са въведени стриктни регулации за извършването им. В основата на тези регулации стоят хармонизираните правила за добра клинична практика, обясни д-р Георгиев. Някои от основните етични принципи са: ползите да са по-големи от известните рискове, за доброволно информирано съгласие, за квалификация на изследователите и др.
„България има отлична репутация в индустрията за клинични изпитвания, който е граден през последните 20 години. С пазарен дял от 1.1% през 2017 г. страната ни се нарежда на 20 място в света", каза д-р Иван Георгиев. Регулаторната рамка на България в момента е много добра, с няколко останали дефицитни области като например неинтервенционалните изпитвания, смята той. Според него,
основната заплаха са ескалиращите
административни бариери, поставяни от все повече държавни болници.Клиничните изпитвания играят ключова роля за иновациите в медицината и борбата с тежките заболявания. Около 40% от знанията, нужни за одобрението на всяко ново лекарство, се генерират в клиничните изпитвания, обясни още д-р Георгиев.
„Фармацевтичната индустрия прави огромни инвестиции в нови лекарства и носи икономически ползи. Инвестициите в клинични проучвания подобряват достъпа до здравни грижи, повишават квалификацията на медицинските специалисти и засилват икономиката", каза Деян Денев, изпълнителен директор на АРФАРМ.
Той допълни, че
лечението става достъпно за пациентите
само, ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. България обаче въвежда новите терапии средно за 956 дни, като по този показател се нарежда на 18-то място сред страните в Европейския съюз. А през 2019 г. има вероятност пациентите да останат без нови лекарства заради забавяне на договарянето на отстъпки.
Денев подчерта, че иновативните лекарствени терапии променят лечението на едни от най-тежките заболявания и отказът от увеличение на плащанията за лекарства лишава пациентите от достъп до иновация. Като постижение на медицината той даде за пример напредъка при лечението на ХИВ/СПИН - от остро фатално заболяване то се превръща в хронично контролирано състояние, а смъртността намалява с повече от 80%.
Благодарение на новите терапии
днес двама от трима онкоболни живеят 5 и повече години след диагностицирането им, а смъртността сред тях е намалена с 20%. Съществено подобрение на лечението, забавяйки прогреса на заболяването и намалявайки броя на кризите, се отбелязва и при лечението на множествената склероза. Новите терапии за ревматоидния артрит се фокусират върху забавянето на прогреса на заболяването. При лечението на хепатит С успеваемостта на иновативните лекарства е над 97%, продължителността на живот се увеличава средно с 13 години, а предотвратимите смъртни случаи на година са 841. Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда. Благодарение на иновативните терапии 5-годишната преживяемост при тях е значително увеличена в сравнение със 60-те години на миналия век. При Ходжкиновия лимфом тя достига до 89%, при Неходжкиновия лимфом – 73%, а при левкемията и миелома съответно до 63% и 50%.
Бюджетът на НЗОК тръгна
Надзорът гледа бюджета на НЗОК утре
724.9 млн. евро за МЗ
Наливат още 50 млн. за детската болница
ВАС осъди НЗОК да плаща биомаркерите
Свръхрегулацията не е решение
Фармата пак иска промени от НЗОК
Напредък в застой
Досега здравното министерство се опита да изпълни 7 от мерките в управленската програма на кабинета, на стенд бай са всички останали
Законът за лекарствата като симптом
