Двойният стандарт при храните е политическа дъвка

Проблемът с двойния стандарт при храните е изцяло политически. Двоен стандарт наричаме разминаването в съставките на продукт, продаван с едни и същи търговски имена в различните страни. В случая не става въпрос за качество, а за разминаване в съставките на продукта, продаван у нас и в Германия, например. Качеството е много по-обширно понятие. До този доклад се стигна след проучване, направено в няколко държави, в което миналата година се включи и България. Сред страните инициатори бяха Чехия, Унгария, Словакия. Тогава се установи, че има някакъв процент от марките на пазара, в които има разминаване в съставките, но аз имам забележки по въпроса с доказването на така наречения „двоен стандарт". Представете си един завод във Великобритания и същия в България. Той използва различно оборудване, различна верига за доставки на суровини и следователно няма как да произведе еднакъв продукт.

При перилен препарат може да се постигне уеднаквяване,

но ако произвеждате сладкиш или салам, това няма как да се получи. Спомням си по времето на социализма във всяка област у нас имаше по едно предприятие, наречено "Родопа", което произвеждаше по една и съща рецепта колбаси и месни продукти, но и тогава, както и сега, си знаехме - в Ловеч си струват кренвиршите, а в Кюстендил – надениците. Представете си как в рамките на България не можеше да се постигне абсолютно еднакъв вкус, а какво остава за целия ЕС. За мен двойният стандарт е политическа дъвка. Най-важното е, че с доклада се призовават страните към сътрудничество. ЕП призовава националните органи по безопасност на храните да си сътрудничат в решаването на този проблем. Освен това настоява и за по-интензивни проверки в съдържанието на храните от страна на контролните органи по отношение на тяхната безопасност.

ЕП призовава да се включат и неправителствени организации

в този процес. Идеята е производителите, които имат практика да продават продукти под една и съща марка, но да влагат в тях различно количество съставки, да станат публично известни. Това става с предложения „черен списък" на нелоялните търговски практики. Това е начинът да бъдат накарани производителите да уеднаквяват доколкото им е възможно продуктите си. Нелегална практика е да не се изписва правилно съдържанието върху етикитетите. Ако производителят е оповестил правилно, какво има вътре в продукта – това, че е вложил по-малко от дадена съставка, не е нелегално. Производителите нищо не са нарушили в закондателството. На тях не може да им се наложи глоба, защото няма нищо незаконно в това да сложиш пет лешника по-малко в България, отколкото в Германия. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) по закон е длъжна да прави изследвания за качеството и за безопасноста на храните. Но, когато тя вземе два шоколада и установи, че в единия има по-малко шоколад, отколкото в другия, това пак няма как да бъде санкционирано, защото не е незаконно, още повече, че това не го прави опасен за потребителя.