Трябва да мине повече от година, за да разбере детето речта, която чува, казва Фани Михайлова
Clinica.bg
press@clinica.bg
Съвременната медицина може да върне слуха. Когато става дума за деца обаче, лечението не свършва с поставянето на кохлеарни импланти. След операцията детето трябва да се научи да чува и говори. Как става това, кой може да помогне в този процес на него и семейството му, попитахме Фани Михайлова. Тя е слухово-речеви рехабилитатор в Болница „Тракия".
- Г-жо Михайлова, какво се случва в едно семейство, когато разбере, че в него има дете, което не чува? - Ще се опитаме да очертаем пътя, през който преминават семействата на деца с увреден слух. Например, ражда се дете в семейството, видимо всичко изглежда добре, но в определен момент някой от семейството или познат забелязва, че то не реагира адекватно на звуци от околната действителност и гласовете на близките. В този момент родителите започват да търсят отговори. Следва консултация с личния лекар, след това се прави консултация с лекар УНГ, за съжаление, у нас, много често този период е по-продължителен. Не рядко са случаите, в които слуховата загуба се диагностицира, когато детето е на 2 или 3 години. В зависимост от възрастта на детето следва изследване на слуха. Колкото по-рано се установи нарушението на слуха, толкова по-скоро ще се стартира процесът по слухопротезиране и, разбира се, последваща слухово-речева рехабилитация. - Родителите как се справят с тази ситуация? -Много често родителите преминават през различни етапи. Психологически изследвания показват, че след осъзнаването на диагнозата родителите обикновено преминават през различни етапи - шок, отрицание, гняв, депресия, безразличие, реорганизация или приемане на глухотата и адаптация и активно включване във възпитанието, слухово-речевата рехабилитация на детето, неговото обучение и социализация. Някои от тези етапи се преминават от тях за няколко дни, други продължават с години. Една от най-важните задачи на специалистите е да разкрият огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и да подчертаят необходимостта от пълноценното им участие в общуването с него. Трябва да сме сигурни, че говорим на разбираем за семейството език, не използваме професионални термини и незабравяме, че с последиците от взетите решения ще живеят те, а не ние. В нашата съвместна практика се стремим да изградим работеща стратегия за работа с родители на деца с увреден слух. - В условията на този шок може ли да се прекъсне връзката между родител и дете? - Да, откриването на слухово нарушение, поне в началото шокира родителите и прекъсва за известен период нормалната комуникация "дете- родител". Точно в този момент възниква и големият проблем относно по нататъшното общуване в семейството и се заражда така наречената комуникативна криза. Ограниченото и недостатъчно общуване може да доведе до по-честа заболеваемост, социална изолация и отчужденост у детето. - Могат ли специалистите да помогнат в тази ситуация? - Да. При поставяне на диагноза от лекар, обикновено родителите разбират само, че детето им не е като другите. Първоначално, част от тях не задават почти никакви въпроси, тъй като за да възприемат тази нова и шокираща за тях информация им е необходимо време. Други ни затрупват с въпроси, които до голяма степен нямат отношение към поставената диагноза. Именно в този момент предоставянето на достатъчно и в достъпен вид информация от страна на лекаря и в последствие от слухово-речевия рехабилитатор е съществен елемент от цялостния процес на работа с родителите. Умението да ги изслушваме, да разбираме техните емоции и да им вдъхнем увереност, че могат да се справят с вземането на всяко едно решение, е първата крачка в изграждането на отношения базирани на доверие, разбиране (без да бъдат съдени) и оказване на професионална подкрепа. - Кога е най-добре да се сложи имплант или апарат на дете, което не чува? - След поставяне на диагнозата, веднага на детето се поставя личен слухов апарат. Той се носи между 3-6 месеца. След поставянето на устройството с детето започва да се провежда интензивна рахабилитация. Важно е да се отбележи, че слуховите апарати е необходимо да се носят от детето през цялото време на бодърстване. Това е и първата много важна задача с която трябва да се справят родителите, подпомагани разбира се от рехабилитатора. Те трябва да научат детето да носи апаратчето. Точно от този момент нататък, детето и родителят започват да общуват помежду си, особено в моментите на игра и съвместни дейности. Много важно е родителите да си водят записки, относно реакциите на детето. - Какво се случва, след като детето вече има слухова протеза? - През периода когато детето е слухопротезирано със слухов апарат и се извършва редовна СРР, но не се наблюдава прогрес в слуховото и речево развитие, следва да обсъдим с родителите възможностите кохлеарна имплантация. Решението за кохлеарна имплантация (КИ) е много важно и е необходимо да се вземе от цялото семейство и всички да бъдат информирани по подходящ начин за това което следва от подобно решение. Добре анализираната, подробна и поднесената информация, би подпомогнала семейството при вземане на решение, както и да могат да си изградят реални очаквания. Отново повтарям: КИ означава съвременен метод за слухопротезиране, това не е метод за лечение. След извършване на операцията следват между 4 и 6 седмици, докато шевът зарасне и да последва включване на говорния процесор и първа настройка. Това се извършва в кабинет в присъствието на рехабилитатор и лекар по УНГ, инженер, детето и родителите му. Реакцията при включването на процесора при всяко дете е строго специфична. Понякога е много бурна, придружена със смях, плач или може детето само да се огледа учудено или изобщо да няма изразена явна реакция. Добре е да сме подготвили родителите предварително за възможните реакции. Освен това дори и многократно да сме разговаряли с тях относно първоначалните реакции, в повечето случаи техните очаквания са, че детето веднага ще прочуе и ще каже първата си дума. За съжаление това не е така. Работата върху изграждане на слуховите умения тепърва предстои и включва както възприемане на речеви звукове, така и на звуци от околната действителност. - Какво следва тогава? - Необходимо е да изградим реакция на звук от страна на детето. Най-лесно това се прави като подаваме звук от барабан на детето и то когато чуе звук трябва да нарежда кубчета едно върху друго. При чуването на всеки следващ звук то реагира. След това звуковите стимули се променят и по този начин терапевтът разбира до каква степен детето чува с настройките, които са му направени. Важно е да се отбележи, че при децата с увреден слух слуховото онтогенетично развитие зависи не от хронологичнта възраст, а от неговата слухова възраст. От момента в който то бива имплантирано и бива включен говорният процесор. Откриването на звуците е важен момент и ние очакваме това да се случи в рамките на първите няколко седмици след първите настройки. Да се прави разлика между звуци от околната среда и глас. По няколко месеца отнема придобиването на умения за разлика между два звука, дължина на тона, височината на тона, интонация, ударение и др. След това минава поне половин година, за да се научи детето да разпознае и разбере правилния отговор. - Колко време минава, докато започне да говори детето? Първо трябва да кажем, че съществуват редица фактори, които влияят върху този процес: -възрастта на детето, когато е имплантирано -общо психо-физиологично състояние -особености в здравословното състояние -предишен слухов опит -важно е и мотивацията на самото дете, особено когато е по-голямо -мотивация на родителя и да е наясно какво ще се изисква от него освен рутинните задължения -финансовото поддържане на КИ (батерии, кабели, кутийки и пр.) което се пренебрегва в началото от много родители. Освен това посещението при различни специалисти, ремонтните дейности. Имитацията или умението да повтори дума и изречение, започва между 9 и 12 месец, след имплантация. Разбирането (умение да разбере и осмисли слуховата информация и да отговори, разбиране на прости въпроси, сложни изречения) идва между 15-33 месец. Периодът е толкова продължителен заради различните групи деца. - Какво е мястото на родителите в този процес, когато детето се учи да чува и говори? - Родителите също следва да бъдат обучавани. Те играят ключова роля в слухово-речевата рехабилитация на своето дете. Ние се виждаме с детето няколко пъти седмично, а родителят е този който е с него през цялото време. Разбира се родителят не е необходимо да бъде специалист. Необходимо е просто да следва наставленията, препоръките и да изпълнява оставените задачи от страна на рехабилитатора. Именно за това е важно да имат близки взаимоотношения основани на взаимно доверие.
Доц. Димитър Петков, началник на Отделението по „Съдова и ендоваскуларна хирургия" в болница Тракия е новият член на престижната хирургична организация
Кохлеарните импланти са най-доброто решение на проблемите при децата, които не могат да чуват. Колкото по-рано се поставят устройствата, толкова по-малки са проблемите, до които липсата на слух, води.
Германският проф. Щефан Дацерт, началник на университетската Катедра и Клиника по УНГ в Бохум, Германия, отново ще гостува в Болница „Тракия" – Стара Загора. На 27 и 28 май двамата с доц. д-р Петър Руев, началник на Клиниката по УНГ в лечебното заведение, ще оперират деца със слухови проблеми и ще им поставят кохлеарни импланти.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм