Пазарът на стволови клетки се увеличава

Над 12 млн. лв. ще достигнат

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Общо 1592 са били вземанията на стволови клетки у нас през 2013 г., през миналата техният брой вече е достигнал 2373, показват данните на Изпълнителната агенция по трансплантации, където всички банки са длъжни да депозират информацията за дейността си. Цената за вземането и съхраняването за 25 години напред на стволовите клетки е около 5000 лв. Това на практика означава, че стойността на пазара за година на тази дейност у нас се е увеличила от 7.96 млн. лв. през 2013 г. на 11. 865 млн. лв. през миналата година. Цифрите към момента пък показват, че замразяването на стволови клетки ще продължава да се увеличава и през тази година. За първите седем месеца са извършени 1411 вземания, показва справката на ИАТ, което генерира близо 7 млн. лв. приходи.

Банките, които оперират в страната ни са 11,

като през тази година са се увеличили с една. Новият участник на пазара е тъканната банка „Селена". С най-голям пазарен дял обаче са компаниите „Афродита" - 3845 вземания за 4 години, „Крио Център" – 2870 за същия период, и „Биорегенерация" – 1681. Почти всички банки у нас са частна собственост. Единственото изключение в това отношение е публичната бака в „Александровска". В нея за четирите години са съхранени 343 вземания със стволови клетки. Философията на ползване на тези материали обаче е съвсем различна за двата типа банки. В частните право на тях имат само родителите и децата, за които са направени. В публичната банка за сметка на това материалът може да се ползва от всеки.

Освен че повечето банки са частни,

те на практика не са и български. Пет са компаниите, които съхраняват стволовите клетки у нас – това са „Биорегенерация", „Св. Лазар", „Булген", „Селена" и „Димитров", която обаче няма дейност. Останалите компании са представителства на големи чужди банки каквито са „Крио Сейв", „Фючър хеалт" и др. Въпреки че оборотът на компаниите се увеличава, не всички са в цветущо финансово положение, става ясно от отчетите им в търговския регистър за миналата година. Някои от тях през 2017 г. са генерирали загуби в рамките на десетки и дори стотици хиляди лева. Допълнителни финансови проблеми пред тях повдига и спорът с властите дали трябва да са регистрирани по закона за ДДС.

В момента повечето от тях не плащат косвения данък

на база на това, че се занимават с медицински дейности, които са освободени от този налог. Според данъчните и според директивите в ЕС обаче съхраняването на стволови клетки е търговска дейност. Заради това в момента текат и съдебни спорове между някои от компаниите и НАП. В софийския административен съд се гледат делата поне на две от фирмите – „Крио център" и „Булген". Най-вероятно те ще бъдат последвани и от още, ако не се регламентират ясно изискванията към бизнеса. Това обаче няма да спре ръста на тази дейност поради същите причини, каквито са и в световен мащаб.

Обещанията за все по-голямото приложение

на стволовите клетки в лечението на тежки заболявания и в превенцията им са основните причини, които карат родителите да инвестират все повече в тази дейност. Въпреки че надеждите стволовите клетки да победят болести като рака, диабета, Паркинсон, МС, ревматоиден артрит, остават все още в сферата на надеждите, все повече хора се възползват от възможността да замразят кръв от пъпната връв на бебетата си. Според анализите на „Grand view research" в момента световният пазар на стволови клетки възлиза на над 30 млрд. долара, като се очаква да мине 80 млрд. през 2025 г. Най-голям дял от него се пада на САЩ – почти 50%. За съжаление обаче процентът на публичните банки и в останалите държави е много нисък. Според самите лекари пък точно те дават шанс за пълно оползотворяване на материала, защото няма правило, че човек ще се разболее през живота си и наистина ще трябва да се възползва от стволовите клетки, които е замразил. Заради липсата на печалба при публичното банкиране обаче, то не е масово.