Здравето в Швеция се финансира през данъците

При надхвърляне на годишната сума за лекарства, те стават безплатни за пациентите, разказва д-р Румяна Стоянова

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

- Как решихте да заминете за Швеция? Какво ви накара да изберете тази държава?

- Обикновено човек търси баланс между семейните задължения и професионалната кариера. След като, децата израснаха и поеха своя път, реших че е време да помисля за себе си. Работата на лекар в България е много натоварваща и човек трябва да работи на 2-3 места , за да поддържа  нормален стандарт. В интерес на истината, аз се надявах да се промени системата към по-добро и когато това не стана, реших аз да променя нещата. Ето защо реших, че отивайки в развита страна от Западна Европа мога да поддържам същия, а и по-добър стандарт на живот при регламентиран 8-часов работен ден. Скандинавия винаги ме е привличала със спокойствието. И когато се отвори такава възможност, реших да се възползвам. Предпочетох Швеция.

- Как ви посрещнаха пациентите, с какво са по-различни от българите?

- Швеция е страна, която е известна със своята толерантност към емигрантите и чуждите специалисти. Пациентите са свикнали да ги обслужват лекари-емигранти и това за тях не е проблем. Основните предизвикателства бяха усвояването на диалекта на шведския език и създадената практика при лечението.

- Кои бяха най-големите трудности пред вас?

- Психиатрията е специфичен дял от медицината, който изисква детайлно познаване на езика, както и на местното законодателство. Несъмнено, основното предизвикателство беше адаптиране към начина на работа, здравната система и създадената практика. Работя в окръжна болница, а според българските стандарти регионът, който обслужваме, е голям.

- Какво представлява здравната система в Швеция?

- Здравната система в Швеция в сегашния си вид е въведена през 1974 г., като здравните вноски на цялото население се поемат от данъците, а не се плащат отделно, както в България. Разходите за здравеопазването са 9 процента. Характерна особеност на шведката здравна система е нейната децентрализация – цялостната здравна политика и финансирането се осъществяват от регионите (общините), което я прави много по-ефективна и гъвкава. Болшинството от болниците са държавни, като във всеки регион има основна болница и в зависимост от територията - районни. Първичните прегледи се осъществяват в здравни централи (поликлиники), каквито има по няколко във всеки град. В поликлиниките работят само общи специалисти (джипи-та), които поемат всички дейности.

Съществува потребителска такса, която не е голяма, като при надхвърлянето на определен сума, обикновено 10 такси, пациентът се освобождава от тях. Клинични пътеки няма – всеки лекар може да прецени колко време и как трябва да бъде лекуван пациентът. Има единна електронна лекарствена система, като всеки пациент може да получи лекарствата си във всяка аптека (основно държавни) срещу лична карта. При надхвърляне на годишна сума за лекарства в размер на 1800 крони (около 360 лева) те стават безплатни. Записването за преглед става само предварително. Чакането за планови операции може да продължи с месеци.

- А как стои въпросът с кадрите?

- Създаването на лекари-специалисти е дълъг процес, който продължава около 12 години до достигане на пълна правоспособност и специалност. Поради тази причина медицината не е толкова атрактивна за младите хора, които търсят бърза реализация. Има хроничен недостиг на лекарски персонал, особено в северните региони. Поради тази причина, държавата е създала институт на лекари на свободна практика (hyrläkare), които работят за определен период (обикновено седмица-две) в различни болници, решавайки конкретни проблеми. Медицинските сестри имат по-големи права от тези в България. Частните болници не са много, като се предлага частно медицинско застраховане, което покрива изцяло лечението. Месечните вноски не са високи.

- По какво шведската система се различава от нашата и какво може да вземем тук?

- Различията са много, но основното е политиката на държавата по отношение на здравеопазването. Като цяло, тя не е променяна от 1974 г. Съществуващата мрежа от болници и здравни центрове за доболнична помощ покрива териториално цялата страна. Перфектно са развити социалните дейности за подпомагане на болни и хора в неравностойно положение. За 3 години тук не съм чула да се открива нова болница.

Основният проблем са разстоянията – Швеция има население като България, концентрирано основно в южната й част, докато на север е разпръснато на голяма територия.

Това, върху което трябва да се мисли в България е създаването на ефективно действаща здравна система, осъществяваща качествено обслужване на цялото население, достатъчно финансиране и справедливо възнаграждение за медицински персонал. В Швеция това става за сметка на данъците, които са около 36,5 процента. От тях 18 процента отиват в държавния бюджет, а останалите остават на разположение на общините. Най-голям процент от общинските разходи са за социални дейности, следвани от медицината.

- Какво е отношението на обществото към лекарите?

- В Швеция лекарите се причисляват към висшата прослойка на обществото. Местното население традиционно уважава институциите и отношението към лекарите е съответно. Не липсват скандали с лекарски решения, но  обществото не се фиксира върху тях. Същевременно, щатните таблици и заплащането на лекарите са в ръцете на общините, които често недооценяват финансово и кариерно чуждестранните специалисти.

- А как се отнасят към сестрите?

- Медицинските сестри в Швеция имат много големи правомощия и самочувствие, сравняващо се с това на лекарите. Границите между лекарските правомощия и тези на сестрите са размити. Често, след обучение по администрация (около 6 месеца), сестри стават административни началници на болници. Като цяло, квалификацията им е висока.

- Мислите ли да се завърнете в България?

- Относително краткият ми престой и работа тук не могат да компенсират  всички близки връзки и навици – със семейство, деца и приятели в България. Не бих могла да зачеркна, а и не искам, по-голямата част от живота си, затова  смятам след навършване на пенсионна възраст да се завърна в България.