Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

- Д-р Тенев, с какво се занимавате в САЩ ?
- Работя като клиничен асистент по психиатрия в University of Iowa, Iowa City, Iowa, USA. Преподавам на студенти и специализанти по психиатрия, водя психиатрично отделение, психиатрични консултации в голяма, многопрофилна болница.
- Кога и защо заминахте да работите там ?
- Аз завърших Класическата гимназия в София. Измених на традициите й да се занимавам с езици и история. Гмурнах се в океана на медицината, в Медицинска академия в София, взех специалност по психиатрия, а после и специалност по съдебна психиатрия. През 2008 г. окончателно преминах отвъд другия океан. Последвах любовта на живота си, моята съпруга, която вече беше започнала да специализира психиатрия в University of Iowa. Започнах да правя проучвания върху слединсултната депресия с тогавашния директор на катедрата по психиатрия в Айова, д-р Робинсън. Имаме няколко публикации върху темата с него. Впоследствие специализирах психиатрия отново в същата катедра. Харесаха ме, назначиха ме като клиничен асистент професор и това работя в момента. Съпругата ми – Христина Колева е доцент, психиатър, занимава се с женско, психично здраве, както и с проучвания на национално ниво по депресия и болест на Алцхаймер.
- По-добра ли е здравната система в САЩ, в сравнение с тази в България? Кои са основните разлики?
- Има три много фундаментални разлики:
1) Докато у нас здравето се смята за основно човешко право, в САЩ то е привилегия, за която трябва да се работи, да се плати.
2) Ключово различие е влиянието на здравеопазването върху икономиката. У нас разходите за здравеопазване почти нямат значение за ценообразуването на труда. Докато в САЩ производителността на труда се понижава напоследък, заради високата стойност на всеки един продукт, произведен легално, т.е. с платени здравни осигуровки.
Докато у нас здравето се смята за основно човешко право, в САЩ то е привилегия, за която трябва да се работи, да се плати. |
Високата цена на здравеопазването беше отчетена като препятствие в конкурентоспособността на американските стоки, в които се начислява здравното осигуряване. Това наложи търсене на нови решения за оптимизиране на здравната система, за получаване на по-широк достъп до здравни услуги, както и за общото понижаване на цената й. А това доведе до т.нар. Obamacare, т.е. Закона за достъпни грижи, реформата в здравеопазването.
3) У нас на практика има един, основен фонд, здравната каса, който монополизира пазара на здравни услуги, при това държавен. В САЩ фондовете са много, като са в застрахователния бизнес, т.е. частни. С една уговорка: в момента върви окрупняване, сливане на различни частни застрахователни компании, което може да доведе до монополизация на пазара, въпреки наличието на антитръстово законодателство в САЩ.
Има и множество други разлики - огромно разнообразие на застрахователните пакети, т.нар. премиуми, при които осигуряващите се трябва да платят от джоба си определена цена за здравна услуга, а застраховката се включва едва след като тази определена цена бъде надхвърлена. Така много хора се оплакват и до днес, че заради Obamacare преките им разходи, които те трябва да платят от джоба си, се увеличават на практика. Това накара множество осигурени, да се отпишат от официалните фондове и да потърсят някои бутикови, по-малки частни регионални фондове.
Освен това все още, макар и негласн,о съществуват бариери между отделните щати. Със собствените си данъци всеки щат финансира или дофинансира болничен престой или амбулаторен преглед на регистрираните в него жители, а отказва подобно дофинансиране на американци извън щата. Все още пациентите разчитат силно на Спешната помощ. Особено тези, които не могат да си позволят амбулаторните прегледи или има твърде дълъг списък с чакащи за преглед (понякога месеци).
В момента се правят разработки за реформа на реформата. Не е ясно бъдещето какво ще донесе. Цените плавно си вървят нагоре. Има достатъчно причини и фактори, които движат тези цени нагоре. Много съществена разлика е и степента на иновативност. Тя все още е много важен елемент в американското здравеопазване – медикаменти, процедури и пр. Много от тях са патентовани и имат сравнително кратък период за монополна възвръщаемост на инвестициите в тях.
Като цяло българската медицина е по-достъпна до пациента, но това мисля, че започва да се променя и разликите да се заличават.
- Какво е впечатлението ви за здравната система у нас след десет години извън страната? Има ли промяна, в каква посока?
- Лекарите у нас имат много повече възможности за реализация в чужбина, отколкото преди десет години. Всъщност по места има сериозни възможности и в България, включително финансови. Специализацията като че ли остава проблем, както зачисляването, така и правно – икономическата й основа. Като цяло смятам, че българските лекари са на много високо, европейско ниво. Отговорни, предани на пациентите си.
- Кои са най-големите проблеми на системата ни?
- Сякаш недостигът на кадри е един от най-големите проблеми - лекари, медицински сестри. Друг основен проблем е управлението на ресурсите. Прави ми впечатление от около 20-тина години, че постоянно има залитания в посока на различни лекарски специалности. В едни години административно се правят отстъпки на акушер-гинеколози, после на
Българските лекари са на много високо, европейско ниво. Отговорни, предани на пациентите си. |
ендокринолози и пр. Някак се работи на парче. Хората и тяхното здраве са най-големият капитал на държавата. Има и един друг проблем, който наблюдавам. Наистина по-минимален, но все пак заслужава внимание. Живеем в свръхинформирано битие. Пациентите имат пълното право да се информират за медицинските състояния, алтернативи, лечения и изобщо теория и практика. Лекарите трябва да свикнем с гугъл самолечението, с половинчатите и понякога изопачени факти, които заливат като цунами разтревожените за здравето си хора. Смятам, че по-полезно и продуктивно би било да работим заедно с пациентите, за да внесем яснота, да им помогнем да се справят със здравните си проблеми не само физиологично, но и психологично, а и на информативно ниво. Добрият лекар би трябвало да валидира и нормализира пациентската тревожност. Струва ми се, че у нас лекарите подценяват интензивния емоционален заряд на контакта между тях и пациентите. Чувствата не трябва да диктуват решенията, а фактите. Но в същото време емоциите определят цялостното впечатление от взаимодействието, могат да го направят по-лесно или по-трудно, по-приятно или ужасно. В същото време като че ли все още не се отделя достатъчно внимание на борбата със стреса у самите лекари. Вменяват им се прекалено много отговорности и очаквания, вместо те да се насочат към по-правилен адресат, например – социалните служби, здравния мениджмънт и пр. Добре информираният пациент, който има доверие към лекаря си, може да разчита на по-добри резултати от лечението си. Това е научно доказано. Дори и при редица тревожни състояния, които в психиатрията се наричат соматизационно разстройство, хипохондриаза. Преведох и издадох в България Американската класификация на психиатричните разстройства – в нейния четвърти вариант през 2008 г. Според новата версия на тази класификация – ДСН 5, вече не се говори за соматизация или хипохондриаза, а въпросните разстройства са Разстройство със соматични симптоми, както и Тревожност свързана със заболяване, като и там идеята е формулирана кратко: грижа, а не лечение!
- Бихте ли се върнали, за да работите ? Защо?
- Бих се върнал, разбира се. Аз обичам моята родина и имам много неща, които ме свързват с нея, роднини, приятели, различни проекти. В момента работя върху междудисциплинарни начинания, включително изследване на икономическото поведение, психопатология на труда от психиатрична гледна точка. Правя го с колеги и приятели от България. Имам намерение да продължа и издателската си дейност. Тук издадох българската версия на Американската класификация на психичните разстройства, както и справочник на лекарствените взаимодействия в психиатрията и други области от медицината. Занимавам се и с музикални проекти - музикотерапия, но засега само за мен самия, но скоро и за околните. Проектът ми се нарича Crocs In Tears, и е отворен и за други експериментални, аудиоинтелектуални забавления и приключения. Би било чудесно, ако продължим с тези дейности.
- Смятате ли, че българските колеги са по-нещастни от американските, защо?
- Щастието е лично преживяване. Много трудно може да се обобщава за групи хора, особено такива разнообразни, като отделните медицински специалности. България се развива много динамично. В някои неща наблюдавам много повече възможности, в сравнение с преди десетина години. Българските колеги според
Като че ли все още не се отделя достатъчно внимание на борбата със стреса у самите лекари. Вменяват им се прекалено много отговорности и очаквания, вместо те да се насочат към по-правилен адресат |
мен имат по-голямо разнообразие при вземането на решения, дори и при опциите за развлечение и борба със стреса, в сравнение с американските ми колеги. Богатството, доколкото може да влияе върху усещането за щастие, също е въпрос на възпитание от детството в определени нематериални ценности, и все пак на икономическа конюнктура. Да не забравяме, че в САЩ медицинското образование се получава според мен с много повече финансови и лични жертви.
- Мислите ли, че тенденцията за емиграция на български лекари и медицински сестри ще спре ?
- Да. Всеки оценява какво прекрасно място е България. Никой не може да избяга от корените си и да се чувства напълно щастлив. А и финансовите условия започват бавно да се изравняват по различните краища на света. Никъде не е лесно.
- Какво смятате, че трябва да се промени и смятате ли, че е възможно ?
- Не мисля, че трябва да се променя кой знае колко. Самите ние трябва да разберем, че можем да успеем навсякъде, да си пренаредим ценностите и да не вредим на околните. Като прибавим и малко повече отговорност във всичко, което правим, професионалният и личен живот, тогава ще можем да се почувстваме и по-добре. Естествено, задължително трябва да се увеличат разходите за здравеопазване в бюджета, равномерно, спрямо изискванията и необходимостите на народа ни. А те се определят чрез точни, интелигентни статистически изследвания.

Здравето в Швеция се финансира през данъците

Не бих се върнал в България, за да бъда лекар
Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея, казва д-р Стоимен Евтимов

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

В клиничните пътеки има огромни абсурди
Рубриката ни „Отвъд границата" продължава. Дали животът в чужбина е по-хубав, по-добре ли се грижи Франция за своите граждани, как се лекуват там, разказва д-р Борислав Бонев.

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници
Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Филимена Вълкова.

Здравните системи на Изток са идентични
Медицината е номадска професия, която можеш да практикуваш в целия свят. Clinica.bg продължава своята рубрика за лекарите зад граница, този път обаче в нея гост е не българин, а чужденец - д-р Ашраф Селим.

Чужбина дава, но и взема

Липсата на духовност е основен проблем на България
Тази година номиниран за приза „Лекар на годината" на България е доц. Николай Янев. Заради уменията му за него спорят болници от две страни – България и Англия. Как се става толкова добър специалист, какво е да си лекар в наши дни, разказа самият той, специално за читателите на clinica.bg.