В помощ

Слушайте децата, за да се справите с агресията им

12-01-2018 09:03
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Слушайте децата, за да се справите с агресията имМалчуганите не са бял лист, върху който родителите могат да пишат, казва психологът Лиляна Тръпчева
Ежедневно се сблъскваме с агресията сред децата – побой в училище, неразбирателство на детската площадка, завършило с обиди и кавги... Сякаш нещата излизат извън контрол. Кой е виновен, има ли изход от тази ситуация, как трябва да действат родителите и учителите, разговаряме с детския психолог Лиляна Тръпчева.
Детската агресия сякаш се увеличава все повече и повече и родители, и близки, и учители се чудят на какво се дължи. Агресори ли се раждат децата или стават такива? „Това е тема, която все повече се застъпва. И наистина въпросът е по-агресивни ли са днешните деца от изминалите поколения или това е начинът по който реагират на средата в която ръстът?", казва Лиляна.

Според нея причините за агресията могат да са най-различни. Тя често е породена от гняв, безсилие, страх, безпокойство, тревога, липса на усещане за сигурност, знания и умения как да се реагира на ситуацията. Наред с въпроса за причините идва и този за посрещането и отговора на тази агресия и дали тя не кара нас възрастните да се чувстваме безпомощни и провалени като родители, учители, възпитатели.

„В най-ранна възраст децата проявяват агресия, тъй като искат да заявят позиция, но още не могат да говорят и единственият начин е да реагират с тялото си. Tе се учат от примера на възрастните, ако живеят в семейство, в което повишаването на тон, обезценяващото поведение и прилагането на физическа сила се възприемат като нещо нормално – най-вероятно биха приложили тези методи в напрягащи ги ситуации", разяснява психологът. Нейният опит сочи, че към 3-годишна възраст се развива т.нар. Аз-образът. За детето вече става важно да показва, че знае и може, че има позиция, която иска да изрази и колкото по-малко бива чувано то, толкова повече би се опитало да се налага или да проявява инат. Колкото повече родителите се опитват да пречупят волята му, толкова повече то се мъчи да извоюва правата си. „Наблюдава се сходно поведение и в обратната ситуация – родители, на които им е трудно да отказват всяка детска прищявка, получават в отговор едни безкрайни и неудържими желания и претенции, които сякаш ги заливат като лавина все повече и повече", казва Лиляна.

Когато тръгнат на училище децата се срещат с правила, които са малко по-различни от тези в детската градина, дисциплина, която трябва да спазват. Понякога просто им е трудно или непоносимо, чувстват се слаби или неуспешни, което се стараят да прикрият с агресията си, да влязат в ролята на „силния" по познатия им вече начин. Това е възрастта, в която се създават навици, в която детето възприема себе си като „добро" или „лошо" и от позицията на ролята, която е заело ще се определи и последващото му поведение като възрастен. 



Лиляна Тръпчева е детски психолог и психотерапевт. От 10 години работи с деца от две до 18 години, с техните родители и със семейства, които желаят да осиновят дете. Завършила е магистратура по "Детско-юношеска психология (диагностика и консултиране)" към СУ „Св. Климент Охридски". Работи като психолог на частна практика по различни проекти. Членува в Дружеството на психолозите, Българска Асоциация по Психотерапия и няколко НПО. Има практика в отдел „Закрила на детето", фондация „За нашите деца", фондация „Екип", фондация „Асоциация Анимус".Развива методите на работа с психодрама, психоаналитична психотерапия.


Ролята на родителите


„В разговор родители споделят, че са си представяли детето като бял лист, върху който ще могат да пишат. Известно време преди да разберат, че това не е точно така, те се опитват да моделират детето си по начина, по който са си го представяли. Да, но то има собствени чувства, емоции преживявания, вижда света под друг ъгъл и реагира по друг начин. Родителите се ядосват и започват да прилагат повече сила, в отговор, на която срещат по-силен отпор. Това не означава да приемаме безусловно опозиционното поведение на детето, да казваме „то си е такова" и да вдигаме рамене. По-скоро би било добре да се опитаме да опознаем детето си. Като родители сме от първия ден с него, но то прекарва голяма част от деня си в детската градина, училище, изправя се пред предизвикателства, за които ние дори може и да не подозираме. Ситуация, която до болка сме я отигравали, за него може да е съвсем нова, нетипична и да повиши рязко нивото на стрес и напрежение, а ние дори да не си дадем сметка за това. Мисля си, че би било хубаво да се опитваме ден след ден да опознаваме детето си, да се интересуваме от чувствата, емоциите, преживяванията му", съветва психологът.


Ролята на възпитателите


„Наблюденията ми са, че позицията на възпитателите е много уязвима. От една страна те са натоварени с отговорности и задължения по отглеждането, възпитанието, образоването на децата, от друга страна непрекъснато са атакувани от родителите, че не вършат нещата по начина, по който те смятат за редно. Погледнато отстрани сякаш се губи позицията на възрастен в триъгълника родител-дете-педагог", казва Лиляна. Децата са си деца и те са почти изцяло зависими от желанията на възрастните, родителите често ядосано тропат с крак и се оплакват от учителите. Възпитателите пък своя страна са длъжни да отговарят пред майката или бащата и трудно поемат отговорност за действията и изборите, които им се налага да правят. Детето става ням свидетел на всичко това и се учи как да извърта ситуацията, така че да получи полза. За малчугана би било добре да има граници и яснота кога, къде какво е разрешено и забранено – правила, които да се уважават от всички и да се спазват. Така то по-лесно ще се ориентира в света около себе си и по-лесно ще се адаптира, защото ще има усещането за стабилност. Ако тези правила се нарушат и останат без последствия, логично е това да доведе до бунт.


Внимание! Наблюдавайте децата


Само по себе си агресивното поведение би могло да се разглежда като симптом. Симптомът се появява, когато има страдание. Често в историята на агресивните деца може да видим преживяване за хаос, напрежение, несигурност, опит да се избяга от ролята на жертва, липса на увереност в себе си, не разпознаване на силни страни и личен потенциал, който може да се развива.


Решението


„Съветът, който давам към всички родители е детето да бъде чуто. Да се види какво носи в себе си отвъд „етикета" на калпазанин. Да се прояви интерес към вътрешния му живот. Това не означава, че веднага трябва да го извикаме, за да си „поговорим". Може да се започне с наблюдение, търсене на връзката причина- следствие. Да видим на коя ситуация как реагира, кое го напряга, какво го успокоява, кои са въпросите и темите, които го вълнуват, какво е важно за него", съветва Лиляна и продължава. „Хубаво е да се инвестира в потенциала. Желанието на всяко дете е да бъде забелязано, да се отличи, да му се обърне внимание. Отрицателното внимание, също е внимание. „Никой не ме забелязва, освен когато направя някоя пакост – тогава ще правя бели, за да ме видят, признаят, отбележат съществуването ми". Ако на детето му е трудно да открие в какво е силно, кои качества биха се оценили позитивно, то е добре възрастните целенасочено да поработят в тази посока."


Да се притеснявам ли?


Обикновено хората се притесняват, когато усетят, че ситуацията е извън контрол, когато оставят собствените им страхове да ги водят. Най-често родителите се обръщат към психолог, когато имат усещането, че са изчерпали всички възможни реакции и методи на въздействие, когато се появи усещането за липса на диалог и връзка между тях и детето и тогава целта на нашата работа е малко по малко да построим отново загубените мостове.

„Светът и хората в него са различни, което прави животът толкова пъстър и разнообразен. Да се опитваме да действаме по еталон и рецепта, не е гаранция че това е точната рецепта за конкретното дете. Най-важното за него е топлата връзка, приемането и доверието, което му гласуват близките, значими и обичани хора", казва психологът.



Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят

Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят

На 14 март отбелязваме Международния ден за борба с бъбречните болести. Какви са най-честите усложнения, какво е лечението и колко е важна профилактиката, попитахме доц. Атанас Кундурджиев.
Еуфория издава манията

Еуфория издава манията

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Какво е характерно за манията, попитахме д-р Захари Зарков. 
Диети и лекарства отключват порфирията

Диети и лекарства отключват порфирията

В седмицата на редките болести, решихме да ви разкажем малко повече за една от тях – порфирията. Какво представлява тя, как се диагностицира, лекува ли се, колко е опасна, попитахме доц. Анета Иванова.

Главоболието не е безобидно, идете на лекар

Главоболието не е безобидно, идете на лекар

Главоболието е симптом, от който често хората се оплакват. Какво стои зад тази болка, какво стои зад нея и как да подходим, разказва д-р Александър Гиритлиев, началник на отделението по неврология в УМБАЛ-Пловдив.
Епилепсията е цяла палитра от заболявания

Епилепсията е цяла палитра от заболявания

В момента се оптиваме да въвеждаме методи, които не са налице в много от страните по света, каза доц. Красимир Минкин, неврохирург в столичната Университетска болница "Св. Иван Рилски"
Емболизация на простатата маха катетри

Емболизация на простатата маха катетри

Как иновативна процедура с впръскване на запушващи микросфери в кръвоносните съдове на простатата помага на възрастни пациенти да се освободят от неудобството, разказва д-р Борислав Борисов от болница "Тракия"

Хепатитът е агресивен при възрастните

Хепатитът е агресивен при възрастните

В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, за да ни разкаже повече за коварните вируси.
Анаболите са бич за сексуалното здраве

Анаболите са бич за сексуалното здраве

Диагнозата еректилна дисфункция е често срещана у нас. Защо е така и кога трябва да потърсите помощ, разказва специалистът по урология и андрология д-р Александър Заимов.
Ще изследваме депресиите при лекарите

Ще изследваме депресиите при лекарите

Хората с психически заболявания се увеличават в цял свят. В същото време от ключово значение са условията в клиниките и комплексното лечение. Каква е ситуацията у нас, какво се случва с болниците, попитахме проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска" болница.
Увеличават се бронхиалните астми

Увеличават се бронхиалните астми

Със застудяването на времето дихателните пътища стават по-уязвими. За кои белодробни болести трябва да бъдем особено бдителни, попитахме д-р Радка Александрова. 
1 2 3 4 5 ... 30 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Март 2019