До реанимационното легло медицината става изкуство

Първото и основното е да се намери начин за кадровото обезпечаване на здравната система, казва д-р Ивайло Парев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Все още се вълнувам от събитието. Малко е да кажа, че това е огромна чест за мен, защото осъзнавам, че наградата означава и отговорност. Наясно съм, че от мен се изисква наистина да бъда лекар със сърце, който дава всичко за пациентите, за другите така както д-р Стефан Черкезов го е направил. Това не е само моя награда, но и на колегите от които се уча в болницата, които не спестяват уменията и знанията си, за да ги споделят с мен, специализанта по анестезиология. Наистина, такова отличие много задължава и се моля да оправдая факта, че съм негов носител.

- Анестезиологът – първият човек до хирурга, но все оставащ в неговата сянка. Пациентите по-малко се сещат за него. Какво Ви накара да изберете точно тази, малко анонимна, в чуждите очи на немедиците, специалност?

- Ни най-малко не се възприемам като анонимен. Нямам обяснение как точно се насочих към анестезиологията, какво точно ме привлече към нея. В нашата специалност има нещо много интересно. Когато ние мълчим и не ни търсят особено в операционната зала, значи си вършим работата без забележки и операцията върви гладко. Търсят ли ни по спешност, има ли шум за нас, значи нещо не става така, както трябва, нещата не вървят добре. Затова казвам, нека е спокойно, нека не шумят много за нас, пък ние си вършим работата.

- Вие сте от хората, които въпреки възможностите да специализирате в университетски град, като столицата, решавате да вземете специалност в една областна болница, в Благоевград. Своеобразно предизвикателство ли е това от страна на един млад човек?

- Да се специализира в София или в друг университетски град е колкото добре, толкова и зле. По отношение на отпусканите места, много по-лесно е един млад лекар да бъде зачислен в една областната болница за специализация. Конкуренцията не е толкова голяма, колкото да речем в столицата. Отделно от това, в един ден аз мога да дам анестезия в АГ отделението, в Отделението по ортопедия и травматология, в Отделението по урология, а това ми носи много практически знания. В София, малко или много, има профилиране. Едни колеги ще работят или само анестезиология, или само реанимация, или пък само в една клиника, в едно отделение. Това доста ограничава по отношение на набиране на практически опит. При нас, в МБАЛ-Благоевград, има какаво да се види и научи. Към всичко това, се добави и мотивът ми, че това е моят роден край, в който има много болни хора, за които някой трябва да се погрижи. Тук работа има и винаги ще има за един лекар.

- Защо избрахте точно анестезиология?

- До пети курс много се колебаех, дори се бях насочил към друга специалност. Когато обаче започнах да се подготвям за семестриалния изпит по анестезиология, разлиствайки учебника, ми стана много интересно. Започнах да посещавам един курс, да доброволствам в реанимацията в МБАЛ-Благоевград и някак си тя, любовта дойде. Така се зачислих за специализант по анестезиология. Когато застанеш до човек, който не е в съзнание в условията на обща анестезия или в интензивното отделение, виждаш, че той не може да се храни, не може да комуникира, не може дори да диша сам. Тогава усещаш, че ти си този, който трябва да поемеш всичко това, всички физиологични аспекти в неговия живот, да му помагаш. Точно в такъв момент медицината спира да бъде наука и се превръща в изкуство, в изкуството да продължиш живота. Такъв един момент не може да остави лекаря безразличен. Тогава той най-силно чувства своето призвание в професията.

- Специализантите в Българя обаче не са особено доволни както от заплащането, така и от редица други неща. Например, имат искания за създаване Е-платоформа за специализанта, за електронна книжка на специализанта и т.н. Ако се върнете назад във времето, от избора да специализирате, та досега, от собственият Ви опит, кои проблеми на специализанта бихте откроил най-ярко?

- Намираме се в един порочен цикъл, защото за никого не е тайна – здравната система страда от остър дефицит на кадри. Лекарите не стигат. На специализанта се налага да работи наистина много. И тук има проблемът със заплащането, който е и в много други сфери. Когато ти се налага много да работиш, а не получаваш адекватно възнаграждение, мотивацията започва да се губи. Затова, аз разбирам колегите, които излизат на протести в София.

- Защо, спред Вас, се получава така – от години се знае за проблемите на специализантите и те заминават съвсем основателно. Същевременно, не се прави кой знае колко много, за да могат те да останат в България?

- Задавам съм си този въпрос, но така и не мога да му дам отговор. В един момент, колкото и един млад лекар да е мотивиран, се сблъсква с реалността в държавата. Поставя се една наболяла тема, по която започват разговори със силните на деня. Следват обещания, към реализацията им така и не се стига. Така, малко или много, специализантите остават в периферията. Огорчени са. Основателно.

- В здравеопазването все се наливат средства, но все има недоволни – и сред лекарите, и сред пациентите. Защо, д-р Парев?

- На първо място заради разпределението на средствата, както и огромните разлики във финансирането на общинските, държваните и частните лечебни заведения. От друга страна, това са цените на медикаментите и консумативите, те растат постоянно, а нивата на бюджетите по линия на НЗОК остават почти на едни и същи нива. Отделно се бави изплащането на надлимитната дейност, а без тях болниците понякога трудно посрещат нуждите си.

- В МБАЛ-Благоевград има ли вече интерес от страна на млади лекари да специализират?

- Специализанти и кандидати за специализации, въпреки някои неуредици в системата, има. Аз се срещам с едни много добри и мотивирани млади хора, които по време на летните си стажове идват с огромен хъс за работа. Те искат да се научат и се научават, знаят много. При нас в болницата има специализанти и те не са малко, особено в Отелението по кардиология, както и в Отделението по ортопедия и травматология.

- Според Вас, трябва ли да се въведен не само система за остойностяване на труда, но и на качеството на медицинските услуги?

- Време е и тази тема да бъде изведена на дневен ред. Не бива количеството да е за сметка на качеството. Сега се отчита преминал брой пациенти по клинични пътеки.

- Много се говори за реформиране на здравната система у нас. Как Вие, д-р Парев, като млад лекар, специализант, виждате една такава реформа?

- Трябва да се потърси и намери начин за кадровото обезпечаване на системата. Това е първото и основното, а едва след това всичко останало. Тук става въпрос не само за нас, лекарите, но и за медицинските сестри, защото без тях няма как да върви здравеопазването.